Мис Ъндърхей и труповете

Хелена Диксън

Това е една от малкото поредици от любимия ми криминален жанр с дами-детективи с повече желание и хитроумие, отколкото някакви конкретни умения или компетенции, които са преведени на български, или поне началните три книги. Кити Ъндърхей не е точно моя любим тип разследваща – не е развейпрах купонджийка като лейди Рампъл, няма своя идеален екип приятели в престъпленията и тяхното разкриване като лейди Елинор Суифт, нито пък се хвърля във всичко с главата напред без капка размисъл като лейди Кресида. Тя приема доста по-сериозно отношение към труповете около нея, в сравнение с най-обичните ми литературни героини, което вероятно ще ѝ спечели немалко читатели поне от тези, които не ценят наличието на хумор или сладко богаташко безхаберие, когато има тежки престъпления за разгадаване.

Мис Кити не е безгрижна синьокръвна лейди, не всичко в живота ѝ е поднесено на сребърен поднос, не може да разреши проблемите си като хвърля пачки пари срещу тях. Е, не е и намерено на улицата бедняче без семейство и бъдеще, а по-скоро е нещо като приятна средна класа, наследница на малък хотел някъде по британското крайбрежие, издирваща мистериозно изчезналите си родители. Признавам, че настроението е малко в повече минорно, може би някак уважително към немалкото трупове, които се сипят из хотели, имения и голф игрища, но мистериите си заслужават напрягането на малките сиви клетчици, ако и зад убийствата да не стоят кой знае какви маниакални гении,а в повечето случаи хитроумни и жестоки опортюнисти, на които профайлърите от Престъпни намерения ще им се възрадват бурно. 

Мис Ъндърхей има своята сериозна история, има и романтични въжделения, за съжаление реалистично обагрени от последиците от първата голяма война, с обект на чувства в лицето на малко по-кльощав Хенри Кавил (е,поне аз така си го представям), който е всъщност доста свестен детектив, ако и често да отнася подозренията на както винаги леко некомпетентната местна полиция. С малко хитрост, разумно претегляне на фактите, но и да признаем – доста повечко късмет за нашите протагонисти и глупави грешки от страна на престъпниците, Кити все пак успява да се измъкне от проблемите и да оневини приятелите си, които твърде удобно биват все поставени на линията на заподозрените. С всяка следваща книга неволната ни детективка става все по-добра и приключенията ѝ стават все по-заплетени, така че дайте ѝ шанс – Хелена Диксън пише добри криминалета, дори ако не са толкова лековати, колкото ми се иска на мен.