Господарката на делириума

Танит Ли

dmis 6980146-M 3410565 61y3WJ8mVQL__SS500_

След магията на лудостта идва обсебващата пропаст на делириума, в който заспиват сърца и се събуждат души. С промяната на съзнанието и възраждането на мечтите у героите полу-хора, но не и покровители на човешкия род, правилата на световния ред се изменят по волята на несъществуващи зарове. Четвъртият лорд на мрака – принц Кишмет или Съдбата , излиза на сцената , за да спаси най-новата богиня на плоската земя, сменяща имена и спомени като сенките в ясно черните си коси.

От жестоки владетели и безмилостни божества, до загубили пътя си безсмъртни магове и души с повече от едно тяло, летящи в райските висини рамо да рамо с дългокоси ангели – комети, или спускащи се в черните дълбини със зеленокожи амфибии – приключението на неродената любов и неумиращата омраза към човешкия вид и борбата между нетленните демони и неживелите богове придобива своя финален обрат. Любовта побеждава и изменя, но и убива и се забравя с времето – най-големия противник на истинските чувства.

Една от най-красивите поредици, в която думите са цветове, изреченията – мелодии, а героите – оживели сънища, завършва с тъжния финал на старостта след векове, когато смъртта е награда за проявените грижи към недълговечните хуманоиди, а не наказание за неуспели мечтания. Тъгата разцъфва в своята теменужена красота, а усмивката е много, много повече от израз на някакъв далечен полъх на радост. Плоските земи изчезват, отстъпвайки на модерната глобализация, в която демоните – богове място нямат. Но поне имаме утешението на пожълтелите страници легенди за неслучилото се съновидение на забравила за света магьосница…

Знам, цялата тази алтернативна вселена от думи би била кошмарна за превод, тъй като всяка буква е важна, придиханията между редовете и мелодичната лексика се предават толкова трудно на не-демонски език, а мислите на великата Танит избледняват произнесени от нечии читателски устни. Но все пак се надявам някога в моя живот да има повече от един читател, който да се е докоснал до истинската красота на майсторското думосъздаване. Защото това е остатъка от онази божествена искра, която ни е създала, и тя сгрява по-силно и от най-буйния огън на реалността.

Advertisements