Пиратика

Танит Ли

Piratica_Series

Спомняте ли си преди години, когато Джони Деп за първи път представи един от най-ярките, по съвсем буквален начин, образи – любимци на децата, в лицето на алкохолизирания, нехигиеничен и винаги измъкващ се като добре смазани чревца из всякакви проблеми Капитан Джак Спароу. Е, разбира се , не закъсняха и феминистичните отговори по въпроса за корав, готин и оцеляващ тип от предимно женски пол, които да станат достатъчно симпатични на подрастващите дами, и някои по-меки господа, че да изтикат лъжливия фустогонец от главите на децата като най-якия човек, на когото искат да приличат като пораснат. Е, очевидно не са успели, след като нашия си вариант на капитан Спароу – наричан умилително Малък Тошко взе , че спечели всенародната есемесеща любов, само благодарение на едно замазано по етични причини пате, бутилка Джак и очи на ранено еленче. Но има и по-добри варианти на почитане на пиратлъка и маргиналите.

Танит Ли ни въвежда в един алтернативен свят, където нещата се случват по-смислено и даже леко стиймпънк в сравнение със собствената ни леко скучновата история. Флотилии от кораби и летящи балони водят истинските битки, в които не са толкова важни жертвите, а похабяването на инвентара. Пътят на престъплението се поема от галантни актьори и кротки хорица, които веднъж свикнали с позеленяващото повръщане на морската болест, стават доста читави моряци , дето от време на време споделят с някой търговски кораб благата му, и оставят вълнуващи истории за перчене из разните му там модни салони. Светът , ако и алтернативен, е подчертано мъжки, но най-именитите пирати са всъщност жени, и по-точно – почти хлапета, ненавършили и 20 години. А най-популярната, донесла цяла модна вълна от пиратолюбов се самонарича Пиратика или според морското си кръщелно си Арт Отнесенатастрана, заради интересен перманентно боядисващ коси инцидент в не особено далечното детство.

Арт не е страшна, но е безмилостна съобразно собствените си правила, които призрака на майка и , също така родена пиратска главатарка, нашепва чрез гласовете на папагали от ъглите на каютите.  За нея те гласят да не се стига до причиняване на смърт, но не допускат и вариант за спокоен живот на сушата или щастие с някой друг, освен с морето, кораба и вятъра , носещ мириса на свобода . До края на поредицата трябва да си напомняте на всяка втора страница, че в последната книга великата господарка на моретата е всъщност на възрастта на прясно завършила, крещяща цифри под прозорците ви абитуриентка. Силен лидер, морски капитан по спомени, твърде красива жена , и една неуспяла да усети женското в себе си майка. Танит Ли отново поставя морални проблематики , които твърде често приемаме за даденост, и се ококорваме, когато нищо от очакванията ни за нормалност не се случват. Като например как едно момиче на 19 години води тежки морски битки, доминира безнаказано над десетки мъже – отявлени главорези, намира и губи своята огромна любов и сродна душа, не успява да обикне и за секунда собственото си дете, и потъва в свят на забвение, където открива самотата като единствен искрен партньор и смисъл в живота си.

Може би звучи малко по-сериозно, отколкото е, по-странно, скандално и неприемливо, но веднъж навлезли в селенията на Ли нещата добиват различен смисъл, и възпитаното за отрицание лесно става ежедневие, смущаващото тихо се превръща в  характерно и простимо, а онова , което само прошепваме под сурдинка пред самите себе си, тук ясно бива заявено и изстрадано с чест извън всички очаквания за подобно поведение. С горчива усмивка, неслучили се нечии мечти и изплъзващ се между пръстите смисъл,  младата Пиратика води живот , където десетилетия се навъртяват в степени на емоционална интелигентност за минути. Едно леко и тежко удоволствие е да четеш великолепните и приключения , докато усещаш между редовете как един живот отива е безкрайно различна от възприеманата като правилна посока, където се крие само горчилка и отчаяние, но някак всички останали пътища са се устремили и те натам.

Танит е отново магьосница, ако ще и завършваща в безлунната част на нощта, където хепи ендът сякаш се е случил на някой друг език и за някои други герои, но не и на тези, за които всъщност осъзнаваме, че ни е грижа. Когато литературен образ стане ваш приятел, не значи че сте изкуфели съвсем, а че сте прочели нещо достатъчно смислено, за да си заслужава прашинките от живота ви, които са вашата разменна монета срещу смисъла на съществуванието. Понякога отговорите идват твърде лесно.

Advertisements