Търся нещо като… Детски хорър

 

Поредната част от търсаческия ми експеримент е посветена на смущаващата странност, наречена Детски Хорър. Какво е това ли? Представете си приказки, или не съвсем, с главни герои обикновено деца, на чиито главици се изсипват няколко преизподни наведнъж, съставени от креативни извратености, чудовищни страхове и ходещи ужаси, особено обичани от всички писатели на хорър по света като свиден начин за справяне с детските кошмари. Сега, възможно е децата да намерят и някакво друго очарование в тези страхотии, но виж възрастните ще възкресят някой и друг по-черен от ада спомен:

  • Книга за изгубените неща на Джон Конъли – едно смъртоносно пътешествие из легенди и истории, които е нормалния свят са сценарии на Дисни, но тук са фон за чудесни касапници и изтръпнали смъртоносни рейдове сред всичко живо:

Ревю на Книга за изгубените неща

  • Абарат на Клайв Баркър – фантастичното приключение през земите на времето и вероятно кошмарите на всеки кръгъл час, стоварили се върху главата на едно необикновено момиче, което е малко вероятно да запази ума си до последната страница:

Ревю на Абарат

  • Пеги Су и призраците на Серж Брюсоло – френски изтънчен ужас от един изключително прецизен извратен ум, включващ фантазии и страхове с лек лъвкратиански привкус, но по-скоро с повечко садизъм и неоспорим европейски чар:

Ревю на Пеги Су и призраците

 

Реклами

Затъмнение

Евгени Димов

Поредното отроче на колекция Дракус представя на вашето внимание малка колекция от пословично добрата подборка разкази на новото откритие Евгени Димов. Какво можете да очаквате, освен разбира се интересни истории, добре пипнати, различни такива? Почеркът на Евгени не е свързан с много кървища, но страх има, ужас също, ама някак по-прибрано и стегнато от обичайните слашър сюжети, които регулярният читател свързва с понятието хорър. Има върнати от оня свят тъмни сенки на необясними същества, вероятно единствените способни да направят стъпка назад след като някой се е погрижил да си заминат от нашия клет свят. Срещат се и дракони и войни, впити един в друг със силата на връзка, по-силна дори от сътворението; черни кладенци, приютили най-тежката магия на всички времена, изтъкана от искрената омраза на отхвърлената жена, а също и морски чудовища, по-страшни и от най-големия бял кит, както и следващи ги ловци, изгубили повече отколкото могат да понесат без да потърсят разплата.

Демони се спускат от небесата или изпълзяват от преизподнята, за да опитат грижливо подготвения им дан, с надежда, че няма да се стига до обичайния апокалипсис; великани с много ясно Ктхулу родословие дебнат на метър от нас, уж унесени в дрямка, но никога не пропускащи някоя и друга сочна душа и прилежащата ѝ плът за среднощна закуска, а вампири си седят удобно в джобче на време-пространството, примамвайки обилната си храна само с усмивка, пълна със зъби и обещания… Майките на всички паяци ще бъдат отмъстени, мъртви дриади ще поканят без право на отказ да им бъде задоволен новопридобития вкус, един поглед от бъдещия палач стига да схванеш какво те чака в най-кратко бъдеще, дето няма как да е малко кърваво, докато непознати ще прочистват обществото от средностатистически обекти, подвластни на зовът на бездната.

Колекция запомнящи се ситуации с надвиснал над живота бързо спускащ се мрак, от който добър изход може и да се надяваме да има, но там, където не виждаме края, малко твърде оптимистично ще дойде да си го представим, че е хубав. Добро начало, обещаващо много в бъдеще. Още едно гарантирано попадение.

Стъкленият трон

Сара Дж. Маас

Това, твърди се, е една от най-любимите поредици на подрастващите девойки, вероятно и младежи, абстинентни от отдавна умрялото магаре на Дж. К. Роулинг, която тя обаче продължава немилостиво да дои на всяко пълнолуние, и от временно прекъснатата Игра на тронове, до която има само няколко месеца, а ако пукне най-накрая злия брат на Дядо Коледа, може да видим и последните книги от Огън и лед в тоя живот. И има защо – силна главна героиня, шарен свят, неортодоксални събития, раси, идеи – въобще алтернативата, която всички фентъзилюбци са чакали. Или не?

Може би съм от пуристите, които считат, че фентъзито трябва да бъде издавано с великолепни, разкошни, шарени до повръщане корици, но учудващо серията на Сара Дж. Маас с доста естетските си бели оформления , акцентиращи върху главната героиня на серията, и нейното физическо и психическо превъплъщение с времето и събитията, се оказаха доста добро попадение, и срещу които не мога да кажа и една лоша дума. Но шарениите винаги ще са ми по- на сърце, не винете цветолюбната сврака в мен. Светът е наистина уникален, леко мистичен, прикрит и неясен, възстановяващ се от събития на ниво катаклизъм, отрязващ магията от цели части в нея, причинен от тайнствени сили с повече от неясни, но определено враждебни намерения. Амбициозни представители на всички раси претендират за парче от новопоявилата се баница на хаоса, като някои са естествено по-склонни към низости и мизерии от други. Даже елфите не са от класическия вид на вегани – хипстъри, живеещи в гората, а са вариация на върколаци с магически способности, и в повечето случаи са безупречни бойци – асасини. Какво повече да искаш? Мдааа… Има и проблем.

Проблемът се нарича главна героиня, и то най-вече сблъсъка между идеята за идеалната наемна убийца – очарователно зверче, обучено от невинно фърфалаче в изящни изкуства и смъртоносни техники, избила незнамсиколко хора, най-голямото страшилище от тая страна на слънцето; и вероятно желанието на авторката да я представи като добро момиче, девствено, любящо, отговорно към приятелите си, обичащо сладкиши и готини дрешки. Или въобще все едно да направиш от Бела Суон истински як вампир, а не посредствена спъната мърла, открила щастието на семейния секс с първия си и свръхсилите за разкош. Когато се опитваш да нагодиш свръхестествен герой да отговаря на общата представа за потенциалните си читатели – това рядко води до нещо приемливо за човек, преминал поне средата на двайсетте и намерил някакво място в реалността си. Истинските асасинки, отгледани от съвсем малки от зли хора, тръгнали да отмъщават за избитите си семейства са като О-Ший Рен в Убий Бил, изиграна от несравнимата Луси Лиу – режат глави и крайници без да им помръдне и една мигличка от съвършенните очички, и са готови да жертват всичко и всички без дори сянка от емпатия, съжаление или съмнение. Злото не ражда добри хора, най-много счупени, но откровено зрели и наясно, че в този свят нищо не е на тяхна страна. А поне в първата книга Селена Сардотиен е всичко друго, но не и достоверен характер.

Което обаче се променя, и то със задоволяваща бързина, и очевидно след намесата на разни умни хора, тъй като първата книга е писана десетина години, а всяка следваща идва ежегодно в още по-дебел размер, и неочаквано – с по-добро качество и на герои, и на отношения, и на приключения. И ви кара почти да забравите с каква нефелна мърла започна това пътешествие. Сериозно, не се идентифицирайте със слаби герои, това няма да ви помогне нито за самочувствието, нито за бъдещето. Преходът в характера на Селена не е гладък, просто сякаш изведнъж ѝ идва акъла и започва да мисли и действа почти безупречно смислено, с редките, но така характерни за жанра моменти на тръшкане защо така, защо не иначе, защо баш мен. Но всичко, или поне почти всичко, се компенсира се от сетинга, от чудовищата, от заплахите, демоните, вещиците, почти драконите, обсебващите магии и общото усещане за обречен, седящ на ръба на бездна свят, който явно ще се срине в писъци и пламъци, дори и да победят добрите.

Въпрос на читателски приоритети, предполагам. Ако имаше как да пропуснете първата книга щеше да е най-добре, но отнасяйте се към нея като към първа среща с красиво, но неуверено момиче, което непрекъснато си разлива водата, има заседнал спанак между зъбите и сополче в нослето. Може пък да е любовта на живота ви, ще позволите ли на едни мокри сополи със спанак да ви попречат, а? 🙂

Търся нещо за… История и любов

Новите предложения в импровизираната ми рубрика обхващат странната комбинация от История и Любов. Сега, точно аз книги, в които да се разказват любовни истории в исторически сетинг някак не чета, но малкото изключения, които съм допуснала в живота ми, си заслужават качествата дори, ако ги погледнеш просто като уникални истории, демонстрации на стил, идеи и заиграване с правила и емоции по практически неустоим за гладния и търсещ мозък начин.

* Аленото цвете и бялото на Мишел Фейбър е рашкошотия по викториански, богато и ексцентрично четиво за нрави и предразсъдъци с куртизанки, съчетани с най-близкото подобие на любовна история между хора, чиито сърца са практически неспособни на класическа чистота и искреност:

Ревю на Аленото цвете и бялото

* Опасни връзки на Шодерло дьо Лакло е декадентска френска епистоларна история за страсти, интриги, пъклени кроежи и внимателно планирано разрушение на добродетелта, в която добри герои липсват, но очарователните са прекалено много:

Ревю на Опасни връзки

* Един аристократ в Москва на Еймър Тауълс е топъл и уютен разказ за руската действителност в началото на падението на една империя и въздигането на едно червено чудовище, в чиито уста все пак интелигентните, елегантните по душа и адаптивни хора могат да намерят начин да живеят достойно, че даже и обичат, и да бъдат обичани напълно заслужено:

Ревю на Един аристократ в Москва

Зимните игри

Танит Лий

Първата от трилогия мистични истории, без ясна връзка между тях освен духа на тъмни и необясними сили, завладяващи деня и нощта на обикновените хора в неизяснена реалност, на непрежалимата магьосница на думите Танит Лий, ще ви понесе в едно измерение на лед, вода и демони с почти безкрайни сили, където само надеждата в добрия край, колкото и да е необоснована, може да доведе сюжета до нещо приемливо за привидно добрите в историята. Жрица на отдавна забравил силата си храм, пази от повече от ранна възраст странни реликви, които нито правят чудеса, нито лекуват, или убиват, а само съществуват като отломка от старата,  и вече забравена вяра. Хората на селото около храма имат само неясни спомени, наследени от родителите на родителите на родителите си за това, че жрицата е важна, и винаги трябва да има жрица. Защо и как, не се знае, и всички са добре възпитани да не питат. Да ви напомня на една наша реалност?

В един особен ден млад мечоносец (да, любима дума ми е), идва с особено еретичното искане да му се даде една от реликвите. Без обяснения, просто нужда. Пред младата жрица се поставя избор – да даде доброволно или да ѝ бъде отнето онова, което прави животът ѝ смислен и нужен за света. Борба ще има, битка ще бъде изгубена, но понякога войните са малко по-сложни, отколкото на пръв поглед изглеждат. Мотивите са силни, магиите също, господарите на нощта завладяват и дните, наказвайки непокорните с агресивна ликантропия и некромантия. Едно всъщност обикновено момиче с предначертана съдба тръгва на обречено пътешествие срещу повече от видно по-силни противници в името единствено на наследеното. Силите са ѝ малко, идват от твърде далеч и не я смятат за най-подходящия съсъд. Какво ще направите, ако имате да доказвате на цяла една непозната вселена от мощ, скрита зад диплите на реалността, че си струвате? 

Танит разказва тъмна приказка за лека нощ, дарк фентъзи, с пътуване през времето, подчиняване на етерните сили, смърт, болка и отчаяние, но неспособност от отказ до последен дъх. Къде свършва предначертаното, къде започва избора, кой решава съдбата на света по-ясно от своята собствена. Малка книжка, натежала от идеи, красива философия и изящни думи. Сякаш снежинките пеят своята лебедова песен, докато умират, създавайки най-очарователните етюди от скреж по стъклата. За онези специални зимни нощи.

Зовът на Лъвкрафт

Когато бездната обърне поглед към теб е вече една идея твърде късно да се размисляш дали случайно не си се взирал малко повече, отколкото е здравословно в нея. Лъвкрафт сякаш не е откъсвал поглед от недрата ѝ от първия си момент на тази земя, и всички негови сънища, придобили плътта на оживели кошмари, създават творчество, което за някои е откровение на анти-светец и предсказание за края на света, за други – прекалено елитарен хорър, спекулиращ с материята, от която се коват религии. Удоволствие е всеки трибют към гениалното му умотворение, а има едно особено очарование, когато това се прави от наши си родни сънуватели на ужас, и то по начин, който може само да радва читателските сетива.

Някои истории са директна препратка към конкретен разказ или герой на странния Х.Ф., други просто носят онази странна атмосфера на сподавен писък и неподправен страх, извиращ от дълбините на съзнанието, подложено на среща с непознатото. Неочакван край, но с очаквана лоша съдба за героите; разнообразни сюжети и стилове, че и цели поджанрове на хоръра – понякога фентъзи, друг път с много социален  привкус, а понякога потъващо и в красивия хаос на сюрреалистичното изживяване, споделено лично и обикновено постмортем от някоя силно изтерзана душа, за която краят може и да не дойде с последната капка кръв. Красиви истории, и някои гнуснички такива, с добри и лоши краища, със справедливост на морала или на природата, но винаги с преклонение пред огромното страшно незнайно, треперещо лакомо там някъде в дълбините, небесата или просто в съседната реалност, отделена с една тънка ципичка вероятност.

Имената на участниците в сборника сами дават най-високата оценка за качеството му – Елена Павлова, Явор Цанев, Сибин Майналовски, Димитър Цолов – Доктора, Бранимир Събев, и още цял куп думотворци на космически ужас, за които ако не сте чували никога – сега е добър момент да се заровите до уши в качествена българска фантастична литература, която ако не друго ще ви излекува от стародавната заблуда, че у нашите ширини не може нищо хубаво да се създаде на книжния фронт. Освен автобиографията на Бербатов, нали. Или на Стоичков. Абсурд. Забравете футболните препратки, и отправете взор към онези, които не просто живеят по най-добрия начин живота си, ами и създават с умовете си цели вселени от други животи и правила, което за мен си е истинското действие на онази, божествената частица. А когато са обединени от сянката на великия Лъвкрафт – очакват ви само чисти фентъзийно-страшновати удоволствия.

Търся нещо с… Меч и магия

Многоуважаеми ми читателю, вдъхновена от непрекъснатите търсения в най-голямата фейсбук група на все още четящите – „Какво четеш…“, стигнали на брой някъде колкото постоянните „Вижте ми новата ноктопластика, до която има и някаква книга“ или най-любимия ми отчаян вопъл към бездната „Мнения?!?“, реших да експериментирам с ежеседмичен отговор на великия въпрос – „Чете ми се нещо като еди какво си, на еди каква си тема, с еди какъв си герой, предложения имате ли?“. Та ето, предложения имам. И макар че няма да мога да отговоря с безкрайна точност на искане от типа „Май видях вуйчо да чете нещо в мазата, докато претакаше зелето, дали новия роман на Венета Райкова ще му допадне?“ или „Синът ми е на 15 и мрази книгите, даже си е направил импровизирана клада по Фаренхайт в детската, ама каква шарена детска книжка с картинки да му взема за рожденния ден?“, все пак малко от малко ще съм ви полезна.

Започваме с тема, дето ми е най по сърце, а именно – обичате мечовете, обичате магиите, мислите че сте изчели всичко таквоз на тая планета, но си мечтаете тайно да намерите още от същото. Или ваш приятел не спира да говори за жанра на мечовете, магиите и приключенията, и ви се ще да го зарадвате с нещо, което би го накарало да ви вземе на околосветско пътешествие, ако най-накрая му излезе късмета от тия гадни търкалки на Захари-Бахари и компания? Ето ви моите топ три предложения за заглавия в жанра фентъзи, тип приключения, с много люти битки и диви магии, но най-вече с великолепни герои, вървящи подозрително в балансирани двойки, в които няма как да не се влюбите –

Търся нещо с… Меч и магия

Кървави песни – приключение в разкази на уникалния екип на Чистника и Шепичката от Димитър Цолов – Доктора:

  Ревю на Кървави песни

Мечове срещу смъртта – класиката за очарователните Фафрд и Мишелова и градът разбойник Ланкмар на майстора Фриц Лейбър:

Ревю на Мечове срещу смъртта

Откровенията на Ририя – поредицата  за благородните престъпници Ройс и Ейдриън на Майкъл Дж Съливан, минаваща гранците на приключението и вливащa се в епиката:

Ревю на Откровенията на Ририя