Хрониките на болното блато

 51gm42mrutl-_sx339_bo1204203200_51ndi0qjbvl-_sx325_bo1204203200_51ulzyqdvfl-_sx335_bo1204203200_

Дейвид Лий Стоун

Поднасявам ви поредната порция блатно – димящо и ухаещо на съмнителни елементи от не-човешки произход плато от хумористично, поне за някои хора, фентъзийно приключение, което мъъничко напомня на реалните ми умения в кухненския блок, можещи да бъдат определени с една – единствена дума – смехотворни. Та, докато се хилите, любезно прикривайки трудно преодолими позиви за повръщане пред странната жълтеникаво – кафява маса, която аз настоявам, въпреки… ех, обективното положение, да наричам с гордото име мусака, аз ще ви разкажа за нещо малко по-ведро и добре изглеждащо в сравнение с поредния ми опит да съм наследничка на Борджиите поне в някое и друго отношение.

Не знаете кой е Дейвид Лий Стоун, и едва ли ще имате твърде смущаващото щастие да го направите, но нека ви подготвя за една топла среща с дългокосия Конан, плешивия Конан, джуджето, твърде засягащо се на онзи лаф за голямата риба под големия камък, един уж лош виконт в изгнание, някое и друго смутено божество, позагнил магьосник с амбиции за световно, или поне широко локално господство, и изключително мръсните, неблагодарни, гнусни, плачливи и уродливи жители на една реалмия, в която накъдето и да замахнете с дъска, окичена с много ръждив и крив пирон на нея, все ще ударите някой боклук, така или иначе виновен в дългичък списък от провинения. Въобще, много податливо място за низости, които може понякога да наречем и геройства, и то даже не много условно.

В този малък грозен свят има много несправедливости и твърде малко добронамерени хорица, които са склонни да позабършат големите планини от торови съчетания за нещо по-малко от не-символично огромна купчинка злато. Разиграват се разни стари сценарии като свирачът на плъховете, или изпитанията на злата принцеса, че дори и едно магическо отмъщение, включващи вкаменяване, кисели василиски и супер готина мацка – шпионка на безсрочен договор към организацията на Много Лошите Лоши ТМ. Да, няма логика, последователност, систематичност. Просто локва от нечистотии, много черен хумор и от време на време нещо като силно замаскиран трибют към стражата, асасините и въобще симпатичните гилдии на професионалните откаченяци от плоската реалмия на Пратчет. Но не се заблуждавайте от хремавото ми подсмърчане по отдавна загубеното време – забавно е, макар че качествата на поредицата мога да сравня само с преяждане тип откровено насвинване, включващо мега кофа пилешки трупове, десетина мазни пюрета от неясен произход с кафеникава гнус по тях, и някое и друго колсло и нискозахарна кола, щото нали сме на диета преди празниците, все пак. Всички имаме тези моменти, признайте си.

Дали бихте прочели цялата поредица зависи от това каква ви е границата откъм простотии и зрелищни катастрофи с ниска концентрация на литературни качества. Ако имате време за губене, и си падате по леко странни удоволствия, засега визирам само от книжен тип, налазвайте Стоун. Някое и друго кикотене откъм тъпащини, неочакван обрат тук и там, и поредната смяна на сцената, включваща повече от щедри количества заслужаващи си бавна смърт , включваща двойно захаросан мед, намиращи се в особено лошо настроение червени мравки и дълбочка яма от плаващи пясъци, пълнежни индивиди, доста творчески наричани под сурдинка герои – нищо лошо, нищо особено, само задоволително за малкото интелектуално простаче, кротко плетящо поредната гениалност, достойна да стане актуалния статус на Сиромаха, някъде дълбоко във всеки един  уморен от сериозност и зрялост в сивкави багри от нас. И не приемайте нещата сериозно, че тук смъртта очевидно е на някакви много лъскави бонбонки, и не подбира особено по заслуги. Ех, къде е добрия Смърт, къде…

 

Advertisements