Майсторът на загадки

Патриша Маккилип

92755 92769 hed3

Няма да изненадам никого, твърдейки че има огромно количество автори , които абсолютно незаслужено остават непреведени на нашия любим език, въпреки световната им слава, хилядите фенове и не на последно място – неоспоримите им качества , насмитащи безапелационно едно половината шитавки нещица, шестващи тъжновато – успешно през книжарниците ни. И съм горда, че попаднах на една такава поредица, митпоетика на висше ниво, с музика в думите, образи в буквите и видими послания зад страниците текст. С две думи – запознайте се с Майстора на загадки на Патриша Маккилип.

Историята е безумно красива, и трудно проследима, поне в началото. Абсурдизъм и сюрреализъм се изливат върху главата на нищо неподозиращия читател, загръщайки го с русалчести коси и звуци от вятър, запознавайки го със свят така неразбираем, както и болезнено изящен. Някога, твърде отдавна, избухнала война между свръх същества, трудно можещи да се нарекат хора. От техния сблъсък са останали в настоящето само шепа мистични руини, пълни с магия и артефакти със сложно определима съдба, а наследниците на тяхното минало отдавна са погребали истината за произхода си зад легенди и песни за забравените дни. Малки кралства управляват привидно безмерна земя, изпълнена с далечни острови, обветрени пустини, ледени долини и мрачни усои, като всеки от владетелите наследява уникална способност наречена земеусет, с който се чувства структурата и смисъла на всяка една тревичка , всяка птичка и душа, родила се и напуснала границите на владенията на дедите им. И в това странно време и място се ражда един наследник на боговете, призован по душа отпреди хилядолетия не да спаси хората и света си, а спомените на някогашните богове , газили безмилостно създадената от тях реалмия.

Историята за богоизбраното хлапе можеше и да бъде изтъркана, ако не бе толкова пестеливо обяснена, и просто оставена на читателите си да я усетят с разгръщането на магията , идваща от никъде и стигаща до където могат да отпътуват мечтите. От младия принц Моргон няма по-неподготвен за майстор на едно цяло измерение, с по-крещяща за спокойствие душа, изтерзана според заповедта на същества, забравили заръките си преди хилядолетия. Но той поема пряко себе си на едно пътешествие , по-скоро самотно бягство , отколкото куест за слава , което го отвежда до странните потомци на някогашните божества, владеещи суровата магия и природното шейпшифтване, оставени в наследство от вкаменените потомци на онези, които никой, оказва се , не помни в истинската им форма. Сблъсъкът е неминуем, но битката не вади нито най-доброто, нито най-злото във враждуващите, имащи еднаква причина за бой до последна капка кръв , а именно – просто да съществуват сами в личната си вселена .

Майсторът на загадки, въпреки малко или много познатата си фабула, не се чете лесно и носи много повече от стандартното фентъзи преживяване на своите читатели. В първия том четецът се чувства претоварен от твърде нестандартните мотиви, сякаш епична балада се разлива пред погледа на зрителя, неуверено опитващ се да проследи кой кой е в шарката на странния свят пред очите му. Но тази странност започва полека да отстъпва на непрекъснатите въпроси , изискващи отговори и у героите, и у тези, които ги наблюдават отстрани, макар че аз лично някои истини предпочитам да мога да усетя, а не да ми бъдат разказaни. За щастие на нормалния читател обаче, Маккилип отмята воала от мъглива , макар красива неяснота, и подрежда фигурките пред очите ни, все така великолепни, но много по-разбираеми със своите доводи и действия, повтарящи  се и обясняващи честичко по-смътните моменти в играта си. Дали е плюс или огромна загуба това залитане в безмилостните закони на фентъзи логиката след зарята от вълшебленна чудесийност ( изисква си го случая точно толкова отнесен термин, да ) е трудно да се определи от мен, но във всеки случай подобрява читаемостта и печели още фенове към завладяващата си проза.

Маккилип е от шепата авторки – думомагьосници, създаващи искрени преживявания от досега с книжното тяло, а не просто доволство от поглъщането на поредния фентъзи текст. За някои може би специфичния и стил ще се окаже твърде муден, или пък много отнесен, даже може би и малко хипарски, но всъщност е  откровено магичен с всяка своя сричка. Да прелетиш с крилата на гарван през цял един океан, или да тичаш бясно като белоснежна веста, откривайки истинската форма на свободата, или да усетиш целия свят през корените си под формата на вековно дърво из вечния планински лес с помощта само на думите ,си е изживяване достойно за виртуалната реалност на фантазията ни, която ползваме все по-рядко имайки достатъчно много визуални заместващи стимулатори навред. Отдавна не бях така пътешествала само с ума си, представяйки си забравени форми и смисли в живота ми, а това съгласете се – не бих могла да подмина с безразлично махване към небитието. Подобни текстове изискват истински добри преводачи, които да ви отведат там, където къдрите на оригиналния език само могат да ви трансформират по пътя си към разбирането на истински жизнения вариант на съществуване, пред който тъй омразната ни реалност заслужено бледнее посивяващо. Мога само да се надявам, че ще се намерят и такива, и тази магия може някак да бъде споделена. Някога.