Стиймпънк призраци на лунна светлина

10575798

Стиймпънкът е жанр неразбран от повечето почитатели на фентъзийността – за някои е странна амалгама от глупотевести неразбираемости, за други е позьорство и имитация на класици като Дойл или Ле Фану, за трети е чиста претенция за историческа вариативност без някаква лична стойност. Но това за мен е поджанра за най-романтичните фентъзисти, онези, които четат внимателно историческите архиви и си задават най-огромния въпрос във всички вселени на възможното – Ами ако? и Кога точно сбъркахме? Оглеждайки реалността навън е просто очевидно, че някъде в гоблена на съвремието сме сбъркали кардинално с някоя изключително крива нишка, която ни е донесла скука, перфидност и склонност към болезнени ексцесии, завършващи безсмислено и скоропостижно. Но ако там някъде нещо се беше случило във правилното време, на правилното място, с правилните хора – дали нещата щяха да са различни?

Представете си общество, в което научният прогрес и магията вървят ръка за ръка, захранвани от чисто природни процеси; където Тесла е наместник – бог и изобретенията му служат освен за обичайностите свързани с комуникации и осветление, и за общуване с отвъдния свят; където машините коригират душевните проблеми чрез сънища, намират отговори на най-затормозяващите екзинстенциални въпроси и вместо да правят зловещи революции, завършващи с двутонен австрийски хълкоподобен с горе-долу едно лицево изражение максимум в ролята на добрия, те помагат на обществото да се концентрира в това да бъде повече човешко, разбиращо и хармонично, след като всички негови първични нужди са задоволени от часовниковите механизми и технологични мистификации от мед и платина.

Ето, това е истинския смисъл на стиймпънк обществото, и настоящият сборник е един от многото, събрал в конкретния случай не точно мечтите, ами по-скоро страховете и кошмарите, идващи заедно със зъбчатите механизми на прогреса. За съжаление и тук е в сила правилото, че колкото по-голям е един сборник, толкова повече от историите в него са излишни, и не допринасят за общото настроение, да не говорим, че една част от тях са просто разкази за призраци, в които някой някога казва думата парен влак. Което, ако не знаете, не е достатъчно за нещо да бъде наречено стиймпънк. Но не се тревожете, разнообразието често извинява недовършеността на концепцията и неяснотата дори на самите автори за тематичността, която би трябвало да ги обединява. А тук разнопосочието, и откъм сюжети, и откъм качество на запълването на декорите с нужните страхове, е повече от богато.

Сред най-добрите ви очакват Робърт Силвърбърг и една мистериозна история за странна нация, живееща в джоб във времето и пространството някъде из индийските пустини в екзотика и страх пред лицето на прогреса; Питър Бийгъл и една невероятна машина за комуникация със сърцето на земята, раздирано от мъка, в историчеки ръкав на реалността, където Османската и Британската империи се сродяват в странен синхрон на английска елегантност и отоманска магия; Гарт Никс и една псевдо Холмс история, с банда вещери – бръснари, големи от маргаритки, откачен братовчед на приказния Шерлок и доста пипала, махащи весело на симпатичните си жертви; както и една изключително зловеща история на Джийн Уолф за коматозна красавица, разбито сърце и много подъл призрак, с многозначителното име Защо ме обесиха.

Към вас политат и странни балони, управлявани от спиритуалист с осанка на сумо борец, с които можете да преминете отвъд времето; призраци на красиви поети, зазидани в стените на девическо училище; крадлива прислужница, изпиваща след смъртта си жизнени сокове на живущите в покоите на бившите ѝ господари; отражения на мъртви близнаци, преливащи се в душите на салемски вещици; египетски кутии на Шродингер където механични мумии ще вземат есенцията на душите, обагрени в ужаса на бавната и повече от мъчителна смърт; луксозни бардаци с пречистващи въздуха системи в ядрото на прогнилия Лондон, събиращи частици от призраци от хилядолетия наведнъж; машини, изкупващи греховете на създателите си и лекуващи слабостите им; ръкописи, отнасящи четящите ги в изкривяване на реалността, което ги убива със своята концентрация на страх, и въобще цели ята от души на мъртъвци, изникващи по жиците, тесла-вълните и механичните изобретения на човешкия ум, искащи отмъщение, прошка или просто търсещи малко жестоко забавление.

Очевидно съм на вълна сборници, ужаси и стиймпънк, та очаквайте още мои открития в света на краткия разказ, и стискайте палци да има повече впечатлени от възможността да получим някога и на нашия език повече такива антологии от малки скъпоценности на фантазията и невероятността. Технологичното фентъзи е едновременно красота за очите, пир за интелекта и нежно погалване върху романтичното душевно пухче, затова пробвайте поне веднъж миналото такова, каквото все пак можеше да бъде. Промяната, дори и само в списъка на неопитаните удоволствия, винаги си заслужава.