Критичната грешка на фентъзито

Робърт Беван

Инди авторите са най-странните същества на планетата – независимо как и за какво пишат, къде се продават и дали се продават (между другото често инди на нашите ширини, поне според числата на продадени книжки, е по-скоро мега продаващ се автор), винаги ти пишат, понякога твърде лични съобщения. Знам кой къде е ходил по Коледа, какво е ял, понякога и после какво е върнал от който и да е изход (и такива има, да), какво правят жените им, мъжете им, децата, котките, болните бебе питончета и прочие ежедневности на десетки талантливи (е, повечето) списващи интересни истории някъде там отвъд океана. Един от най-бруталните в кореспонденцията с любимите си читатели е напълно непознатия ви Робърт Беван, който пише най-лесночетимото и обвързано с фекално-газова поезия фентъзи, за което някога сте чували. Не сте чували за такъв вид фентъзи? Критична грешка…

Много хора обожават настолните игри, където по волята на многостенно зарче, заживяваш отделен живот, в онази приятна винтидж картонена форма, сравнима и едновременно несравнима с визуалния вариант на втори вид жизнеутвърждаване. Но представете си, че сте се събрали компания приятели, вече леко поотегчили се от магията в кутия, и затова каните нов ентусиаст за Cavern master, който да ви помогне да навлезете по-навътре в атмосферата на играта, и да измъкнете още някоя и друга минута удоволствие от тихите нърдски забавления. Само че, очаквали сте Шелдън Купър, ама получавате малко по-едричка форма на Ханибал Лектър, минус кулинарните способности, плюс доста проблеми с жените и самочувствието. Сещате се, че няма как от този момент нататък светът ви да не стане едно доста тъмно и тясно място, с малко неприятен аромат, ако ще и да е добре отоплено.

Напълно очаквано след някоя и друга зле подхвърлена, но всъщност незлоблива шегичка, виждате острото на брадвата от неподходящата страна, в съвсем реална фентъзи обстановка и с доста променен вид. Един от вас е полуорк с почти минусова харизма – което на местен език значи, че всички го мразят, искат да го убият, но и че същият не може да спре да се уригва, пърди, насира на обществено място, а за полюциите хич не ми се и говори. Друг е хобит, с все миниатюрния ръст, косматите петички и пъргавите пръстенца, явно учили технология на обирджийството в пътуващ катун. Най-неподготвеният е друид с една-две безполезни магийки, като Кон и Магическо пламъче – 1 брой, най-големият пацифист е Гимли с двата ножа и страст към ракия от камъни, единствената мацка – по вместителство и сестра на хобита, е нещо като полу-елф-дриада с домашно вълче, а кандидат – гаджето ѝ става по странни обстоятелства шарен бард, който става за… ами съвсем нищо, освен да си дрънка там нещо на Питър Гейбриъл на лютнята. Всички са 1 левъл, и нищо не могат, а светът около тях е тъмен, зъбат и желаещ да им откъсне главите.

И се почва голямото пата-кюта, с най-абсурдните монтипайтъновски моменти, подсладени с много шеги с пръдни, фекалии, ебавки с еректилната дисфункция при вампирите (щото, сещате се, кръв няма), и всичко, което ще ви накара да се хилите, потънали от справедлив срам в някоя възглавница. Само да спомена някои гениални идеи, като това да внесеш оръжие в замък на вампирски господар на зомбита и руски мафиоти за охрана, под формата на заострен кол-дилдо, пренесен в дупчицата на триметров полу-орк, защитен от магия наречена Смазка; как да убиеш вампир, като го препикаеш с предварително погълната преди това светена вода, защото си препил с прословутата ракия от камъни със захар; как се събират сребърни куршуми, като тичаш в костюмче на върколак току пред погледа на пенсиониран ловец на свръхестествени същества; как се води битка насред малка клетка чрез извикване на объркани кончета, заемащи 90% от килийното пространство, и още един куп идиотщини, дето самата идея, че са възможни в онзи объркан игрови свят, е просто тежка обида под формата на доста мръсно и ходило из неописуеми по вида си отверстия оркско трипръстие.

Да четеш Беван е самата еманация на гилти плежър, ако и удоволствието от шашавата, почти минаваща за, литература, писана с огромно настървение и грубиянско чувство за хумор, да е просто нещо несравнимо по кефометъра, но и трудно признаваемо в компания, така е. Препоръчвам само за хора с огромно чувство за хумор, самоирония, черен сарказъм и прочие видоизменени шегички на ниво първи за втори клас. Останалите ще потънат в срам, недоумение, леко задушаване от остър пристъп на негодувание, и ще нададат вой за това кой ги издава тия неща. Сам си ги издава човека, спокойно, и намира фенове на неочаквани места. Но за търсещите различното с не просто голямо Р, ами и още разни други рандъм големи и малки буквички – хей, намерихте си ново, леко смрадливо, но много забавно приятелче 🙂