2150 AD

Теа Алекзандър

2150 A.D. by Thea Alexander, Warner 1976 paperback, Cover art by Lou Feck

Дали между вас ще се намерят жители на времената, когато четяхме Ричард Бах и Херман Хесе преди заспиване, събирахме се на весели компании без нужда от алкохол, стимуланти или кебапчета, наистина само за да си говорим пред блока или в нечия стая в Студентски град, и мислехме за усъвършенстването на нашето Аз като основна цел на живота ни? Ако не – значи сте били някъде щастливо пияни от домашна скоросмъртница, в какъвто вид основно помня едно половината ми състуденти от времената преди местността около УНСС да се превърне в бардака на София, актуално известен с евтини девойки, пиене и трева на корем за всеки с що-годе читаво возило. Но 20 и малко годишните илюзии за всемирна любов, справедливост и светло бъдеще отминаха бързо при първия челен сблъсък извън капсулата на младите мечтатели, и срещата с безпаричието, завистта и хепи мачкането на по-дребния човек, с които ни посрещна Истинския свят. Та, забравихме за кармата, преражданията и житейските уроци; научихме се да сумтим обидено при споменаването на силата на положителното мислене и природосъобразния живот; и се самоубедихме , че всички мислещи за различни от нашите проблеми на битието са сектанти, ако и да не засягат никога думи като бог или ад в разговорите си. Но понякога, от някое мистериозно местенце, изниква един специален човек, който ти припомня добрата стара младост с един смущаващо достоверен текст, който можете да приемете като откровение, открадната мъдрост от далечното бъдеще, малко книжно съкровище… или добър фантастичен роман с метафизични моменти, силно повлиян от Хъкскли и Оруел. Да, вторият вариант е по-безопасен за всички.

Сюжетът се завързва около оцелелите от безсмислената война във Виетнам (която май си остава единствената, за чийто край и двете страни въвлечени в конфликта имат доста противоположни мнения), двама полу-братя, оставили общо един крак, едно око и добрия си нощен сън в джунглите на Нам. Te се занимават с бихейвиористика, психология и разни подобни човекоизучаващи науки, с които очевидно борят посттравматичния стрес, и са вашите неволни водачи в история, непризнаваща времево-пространствените ограничения, и всички човешки лимитации на възможностите и мисълта. Единият е пренесен в далечната 2150-та, където очаквано хората сме унищожили каквото има за унищожаване, и човечеството се е свило до няколко милиона в оградени територии. Континенти са разкъсани, животински видове са масово изчезнали, човешкият вид се е капсулирал в малки общества тип Живите мъртви. Но има едно съзнателно малко общение от същества на мета – ниво, отхвърлили микро ежбите, страстите и страховете си, и учещи се да живеят в едно утопично съзидание на телепати, обслужвани от роботи и храно – наподобяващи машини, сякаш взети директно от инвентара от Стар трек. Хората в това макро-съзнание са красиви, високи и с нулев процент излишни мазнини; нямат социални задръжки, конфликти и приемат света с усмивка. Нямат и закони, защото няма кой да ги нарушава; отдали са се на идеята за постигане на вечност като част от света, а не чрез плътта на невинно дете, и владеят всички супер сили, за които би мечтал който и да е обитател на Марвел вселената.

Да, звучи седемдесетарско, комунално и крещящо за свободна любов, търчане по голо дупе по улиците и пушене на разни забавни субстанции по градинките. Но не е точно това. Главният герой като типична Дева страда от стандартните за обществото ни човеконенавист, проблеми с общуването и лека фобия от физически контакт с непознати (сериозно, кога сме се срещали с авторката?), но успява да преодолее себе си и собствения си свят в пълноценно хероично приключение, завършило трагично според нас, вероятно радостно според него, след финалното изпитание на близък контакт с единствения микро-остров на бъдещето, където ренегатите на висшите ментални нива са си организирали зловещо-шарена амалгама между Сталинистка Русия, Черно Средновековие и Римски коптори. Приемете книгата като надникване в едно различно, надградено или променено – сами решете, съзнание; контакт с някакъв алтернативен вариант на човечеството, равняващ се на това викторианска мома да зачете записките на една лека… ъъъ, модерна жена с джуки, силиконче и екстеншъни. Фантастика, утопия, дневник на един луд – избори много. Но след последната страница ще се замислите, дори и в непреодолимо порасналото си днес, за равновесието, отвъдния живот и възможността за нещо напълно различно в не толкова далечното бъдеще, от което поне малко ще ви се прииска да станете част. И сами ще решите дали сте прочели една наистина интересна фантасмагорийна книга, или философско прозрение, за съжаление все още твърде напредничаво дори и за актуалните ни, и все така ограничени представи. Както обичайно се случва след срещата с всяка добра пророческа фантастика, впрочем.

Advertisements