Б Д Чърстън
Оригиналните детективски дуота тип баба и внуче, дете и куче или върколак и вампир винаги някак успяват да влязат под кожата на читателя, карайки го да се зачете малко по-усилно от обикновеното в поредната криминална поредица. Така че леля Кейт и племеницата ѝ лейди Джейн буквално са една стъпка пред повечето случайни разследващи персонажи, които в други условия биха могли просто да бъдат наречени пъхащи си носа в чуждите работи досадници. Двете дами се опитват да релаксират из красивите селца и паланки на британската провинция, едната лекуваща разбито сърце, а другата опитваща се да заживее малко по-смислено, но някак все около тях престъпността рязко се увеличава, а интелектът на полицейските сили все удря дъното.
Та кой ще спаси деня освен две благородни дами в умерено зряла възраст, които освен някоя и друга случайна криминална книжка от нов и непознат автор като Агата Кристи например, друг досег с разследвания на убийства очевидно нямат. Но носовренето и душенето около чуждите работи са си направо професионални дисциплини и за двете ни благородни героини, така че с малко повече наглост, безразсъдна смелост и признавам – добри логически заключения и интересни мисловни връзки, няма да има нито един престъпник, бил той случайно отдал се на яростта си нещастник, или изрод с черно минало, който да се измъкне от всезнаещия им взор.
Леки и уютни, сладичко абсурдни, с щипчица хумор, но и със задължителния минимум достоверност, историите на семейния писателски отбор Б Д Чърстън са чаровно развлечение за почитателите на дамската криминална проза, неотличаващи се с нищо уникално или животопроменящо, но въпреки това запълващи времето по почти смислен начин. Всички паралели с Мис Марпъл са вероятно напълно неслучайни, и добавят още чар, щото дамите над определена зряла възраст имат какво да кажат на света и никак не се свенят да преследват злото, независимо с колко малко активи и хладни оръжия са екипирани. Да, думата е точно очарователно.
ANNA HELLS' FANTASY PLACE 