Домашен детектив – секретар

Антъни Слейтън

Сред конкуренцията на Шерлок, Поаро и Марлоу не остава много място на детективската сцена за нови гласови и новаторски подход в разгадаването на исторически мистерии. Антъни Слейтън все пак прави много добър опит по темата, създавайки откаченото и пълно с мрачни и комични тайни семейство на странната птица лорд Ънсуорт и неговият мистериозен секретар господин Куейл. За някои поредицата може и да счете за тъмна комедия, но чувството за хумор е твърде леко и по британски премерено, за да очаквате силни пристъпи на зловещ кикот – по-скоро заложете на лекичко виновно подхилкване с любезни нотки.

Мъртъвците са в смущаващо изобилие, а голямото благородно семейство все се оказва с един крак или повече крайници в блатото на престъпленията, къде с основание, къде без. А един горкичък секретар има да замазва проблеми и да търси виновници, докато полицията не винаги помага, нито пък разбира откачените британски благородници, виновни най-вече в вирнатоносие и въртиочие. Не очаквайте гениални злодеи, детайлно изпипани планове и впечатляваща смъртожадност – и престъпници, и жертви имат една основна характеристика, а тя е обикновеност, съчетана с излишие или неналичност на парични средства. Та това не са престъпленията на века, но за времена, когато екипът на Хорейшо Кейн общо взето би успял само да си бърка в носа отстрани, детективските разследвания на база едното голо предчувствие са доста прилични.

Това не е дамска детективска поредица, няма партита, няма романси, няма война за феминизма в тъмните векове. Не е най-лекото възможно четиво, вероятно книжките биха могли и да са по-кратки и по-смислено редактирани, тъй като аз лично като читател не харесвам да чета в книга, с конкретен и именован главен герой детектив, глави водени от други персонажи. За мен това е чист филмов подход, ако ще разследваме на хартия от името на един човек, не е добре да се разбива преградата на реалността, надниквайки в колибките на всички замесени и лишавайки се от удоволствието да си размърдаме сивите клетки наравно със събрата детектив, боравейки само със шепа Аз чух, Аз видях, Аз мисля. Но това може и да си е мое лично предпочитание. За редовите читатели остава просто едно добро историческо криминале.