Стиймпънк приказност за тъжни сърца

z500w_steampunk-fairy-talessteam2

Красотата на зъбчатите колелца среща някои от най-изящните легенди и приказки, някои сънувани, други прочетени, в повечето случаи – познати на едно специално ниво някъде вътре в стаята наречена тъга. Меланхолията на псевдо прогреса и студенината на технологиите, ако и да не са нашите, се смесва с разбитите сърца, излъганите надежди и желанието за земя под краката ни, неразорана от машини и незеселена от автоматоните. Две малки колекции от тихи сълзи, сбрани в утринта след нощ на бдение и блянове по отдавна изгубеното старо и твърде рано дошлото ново. Носталгия и аромат на стари дантели се омесва с машинно масло и мечти. Стиймпънк за уморени сърца, независимо от причината да търсите различност.

Малечко – Палечко като смел едносантиметров самурай ще се сблъска с мека – демони, малкия народ и умалената си любов с блеснали очи; Красавицата с кожени ръкавици и мотор с парен механизъм ще направи от Звяра онова, което Бел не успя – в добро домашно куче; Хензел и Гретел ще се озоват с средата на безмилостните фабрики за захар, където машините ядат своя малък обслужващ персонал пръст по пръст, а Фрея ще предпочете света на троловете пред този на новите хора, за които светът е само площадка за игра, а не храм за възпитание на души. Моргана ще срази 40-те автоматона убийци, за да отпътува към залеза с механичния си дирижабъл, ще подмине летящ кораб, носещ на борда си сплави от демони-двойници и оживели машини, а малката Пандора ще развърже своето любопитство, за да пусне на света не злините, а хаоса, мечтите и творческата искра, докато медните ѝ плитки носят промяна в света на не-магията.

По стъблото на Джак ще отидем в дебрите на мултивселената, където престъплението да си щастлив не винаги се наказва; в метални прегръдки красиви принцеси ще посрещнат своя последен дъх, докато пламъците на справедливостта на бившите ронини тлеят около тях; Синята брада е само създател на красиви роботи, но много неумел, и оставящ доста парчета съзидание около себе си, а светлината на вълшебните очила на Грим ще помогнат за разделението между човек и машина до форма, която е приемлива за общение. Пинокио ще остави с последния си дъх красиво потомство, което да дава трошица надежда на създателя си, че има красота; велик изобретател преоткрива машината на времето, за да се върне при загубената любима, а открива нещо много наподобяващо механична домашна котка; и за финал Василиса прекрасна ще влезе в дуел на механичното майсторство със самата Баба Яга.

Красотата има и своята тъжна усмивка, с която дарява несигурните в себе си, отчаяните мечтатели, и онези, които се страхуват от света навън. Меланхолията е въпрос, и отговор, и просто тишина. Освен когато е съчетана с едно кротко тиктакане на благословени или прокълнати часовникови механизми, отнасящи човечеството на следващата стъпка отвъд. Отвъд човещината, отвъд пошлостта, отвъд едно умиращо днес. Но е толкова красив Aпокалипсисът така погледнат, признайте…