1001 книги, които трябва да прочетете, преди да остареете

 

Кампанията за 1001 детски книги, които се очаква да прочетете в малкия промеждутък от време, който ви дели от зиготното състояние до момента, в който всички ще ви крещят в лицето „Ти си вече голям човек“, продължава с частта посветена на фърфалаците между 3 и 5 години, от които се очаква не просто да различават цветове и проследяват форми, ами и вече да правят връзки, да им се запечатват истории и изводи за предстоящия му зрял живот.

140114

Сред първите заглавия се откроява великолепната Биатрикс Потър и нейното зайче Питър с плеядата палави животинчета с човешки нрави , попадащи в забавни приключения и ситуации, които биха могли да са еднакво интересни за възрастни и деца. Същата е напълно издадена на български във великолепен формат, който няма да пропусна да си набавя и да ви разкажа за нея подробно в бъдеще.

515215

В края на 19 век детските книги е било еднакво важно да са визуално изящни, както и с интересни , поне за времето си истории. От настояща гледна точка по-скоро са ценни от чисто колекторска гледна точка, но детските книги от късното викторианство в задължителния списък са странните рими The Quangle Wangle’s Hat на Едуард Лиър, класиките Мама Гъска и Невенова градина на Кейт Грийнуей, уникалната като дизайн Веселата леля на Лотар Мегендорфер, фентъзи приказките за гноми и елфи Питър в боровинковата страна и Децата на гората на Елса Бескоу , както и красивата приказка с любов към природата Историята на коренчовите деца на Сибил фон Олферс. Едва ли някое от тези заглавия ще бъде издадено на наш език, но надеждата не умира – естети – издатели все се намират.

292

Важно място заема и познатия на поколения Мечо Пух на Милн, учещ дечица от цял свят на топлата приятелска философия и различните емоционални характери. Ако не знаете Пух си е учебник по психология за начинаещи, разглеждащ всички архетипи от холерика до меланхолика, плюс откачения сангвиник и дразнещия флегматик по начин, провокиращ разбиране към различията на останалите и даже любов към тях въпреки отчайващо непоносимите им понякога лични черти. Безценно и преведено във всяка уважаваща подрастващите поколения страна, дори и в нашата.

Голяма част от детските книги се фиксират върху точно определена тема, даваща съвети към отчаяните родители как да се справят , без да повредят завинаги отрочетата си, със всичките им лиготии, номера, ужасии и зли характерчета в зародиш. Ето и основните проблеми, познати или ужасяващи, в зависимост от гледната точка на родител или егоист – както често наричат нерешилите се на разплод индивиди:

dogger

– изгубени играчки – колкото купите, толкова ще загубите. Златно правило, въпреки опитите ви да внушите на дребосъците, че всичко струва пари, изисква концентрация и че големите никога не си губят нещата ( пълна лъжа, кажете я отново за тринадесетте ми чадъра и дванайсетте чифта ръкавици, които съм подарила на добрите хора из метра и автобуси ) . За помощ в обясненията и успокояването на наследниците помагат Умният Бил на Уилям Никълсън, Доджър на Шърли Хюс, Лайл Крокодила на Бернард Уебър, Ернест и Селестин губят Симон от Габриел Винсент, Гушкащото зайче от Мо Уилямс, Старото мече от Джейн Хиси, Това е мечето на Сара Хейс, Загубен и намерен от Оливър Джефърс, Хари и кофата динозаври на Иън Уайброу, Клоунът от Куентин Блейк, Къде ми е мечето от Джез Албороу;

220px-Babar1

– новостите на технологично или морално ниво – въпреки че дребосъците вече знаят какво е таблет преди да проходят, все пак понякога се налага да се обясни някое и друго творение на прогреса или странна сцена с хора облечени по радикално различен и обикновено плашещ малчуганите начин. За това има и помощни книжки, макар и голяма част от тях морално остарели, поне дават правилния подход за задачата – Историята на градското слонче Бабар на Жан де Брунхоф, Майк Мълиган на Вирджиния Лий Бъртън, Малкия червен фар на Хилдегарде Суифт, Каруцарят от Доналд Хал, Прозорецът от Джеанин Бейкър;

CuriousGeorgeFirst

– желанието за бягство и потъпкване на всички правила, обладаващо всеки активен ум, искащ промяна и анархия, предполагам дължащо се на разни химически процеси в така наречения мини пубертет ( да, това си е истински термин, и не съм го измислила аз, въпреки подозренията ви ) . Тук ви помагат Маржори Флак и Историята на гъсочето Пинг, което за малко се спасява от тенджерата, само защото е избягало от вкъщи, Любопитния Джордж на Маргрет Рей, Мръсното куче Хари на Джийн Зайън, Кравата паднала в канал на Филис Красиловски, Жабата с голямата уста от Франсин Видал, Тиквена супа от Хелън Купър, Избягалото влакче от Бенедикт Блатуейт;

Seuss-cat-hat

– обичайното поведение на ужасно нетърпимо чудовище, което обича да демонстрира вокални и брейкърски умения , най-вече по подовете на магазини и салони за красота, или да погажда ужасни номера на всички около него, или просто да упражнява доброто старо хапане и ритане, което едно време се наказваше да речем с линия по петите, а сега с протяжни срещи с психоаналитика,а резултатът е еднакъв, само отношението към проблема е различно – тук имаме палавия Блинки Бил на Дороти Уал, Историята на грубото биче Фердинанд на Мунро Лийф,  Моята палава малка сестра на Дороти Едуардс, филмираната рушителка на хотелско оборудване Елоиз на Кей Томпсън, морализаторката Мартин на Жилберт Делайе,  странните откаченяци от Котка в шапка и Зелени яйца и шунка на Доктор Сюс, познатото от десетки анимацийки мече Падингтън на Майкъл Бонд, Господин Гъдел на Роджър Харгрийвс , Кой е виждал ножиците от Фернандо Кран, Изчезващата чанта на Морис от Розмари Уелс, Горе на дървото от Маргарет Атууд, Лео и Попи от Мари Агнес Годре, Анджелина Балерина от Катрин Холабирд, Дъсти помага от Ингер Сандберг, Ние сме тризнаци от Росер Капдевила, Туту и Пату в Хелзинки от Айно Хавукайнен, Оливия от Иън Фалкониър, Макс от Боб Греъм, Роклята на Джамела от Ники Дейли, Слинки Малинки от Линли Дод;

412gQNird0L

– насърчаване на децата да преодолеят страховете си от всякакъв тип, и да достигнат онова ниво на себепознаване на възрастни, които могат да променят реално нещата, без да треперят от ограниченията на света и социалната несправедливост, довела ни до настоящото ниво на боклучарник, в който се опитваме да живуркаме кротичко – тук е историята за корабчето Малкия Тут на Харди Граматки, сирачето Маделин на Лудвиг Бемелманс, Клифърд голямото червено куче на Норман Бридуел, Влакчето Ивор на Оливър Постгейт, Пожарната Лил на Джанет Маклийн. Феликс и Александър на Тери Дентън,  Малкият аз съм аз на Мира Лобе, Детето на морето от Ръсел Хобан, красивата Църковна мишка от Греъм Оукли, Мечето Упо от Елина Караяйнен, Товарния влак на Донал Крус, Това ли е чудовището Алфи Аткинс на Гунила Бергстрьом, Авокадовото бебе от Джон Бирмингам, Алфи влиза първи от Шърли Хюс, Горила от Антъни Браун, Магията на опосумите от Мем Фокс, Котката от Мишедупкото на Антония Барбър, Една снежна нощ от Ник Бътъруорт, Чупи от Тиери Кортин, Жаба през зимата от Макс Велтуйс;

Famous-characters-Barbapapa-275139

– обясняването на основните разлики между половете, расите и етническите групи, които ужасяват възрастните, и нямат абсолютно никакво значение за очевидно по-умната емоционално и по-млада част на човечеството – Малкото синьо и малкото жълто на Лео Лиони, първата книга споменаваща чернокожи деца Кордурой от Дон Фрийман, Вещицата Уини от Валери Томас, Мадленка от Питър Сис, Окилеле от Клод Понти, Невероятната Грейс от Мери Хофман, Барбароните на Анет Тисон и Тейлъс Тейлър;

51KJwRCcL+L

– и вечния проблем със заспиването на прекалили със захар и зрънчовци хлапета, които искат да сеят хаос и разрушения, вместо да надянат ангелските маски и да се отнесат в светове пъстри и чисти, като предполагаемите им помисли – на помощ идват Спи добре малко мече на Куинт Бъкхолз, Не можеш да спиш малко мече от Мартин Уадуел, Мир накрая от Джил Мърфи, Марк не може да заспи от Габриела Кеселман, Познай колко те обичам от Сам Макбрайтни.

dontletthepigeondrivethebus

Е, безмислените книжки, обикновено наситени с повтарящи се стихчета, създадени за трайно загнездване в измъчени умове са си стандарт, както можете да се досетите от в повечето случаи смахнати заглавия – дали ще е Давай куче, давай на ПД Ийстман, Мечетата Беренщайн на братя Беренщайн , Кафява мечко какво виждаш на Бил Мартин младши, Какво си мисли мишката в четвъртък на Йозеф Гугенмос, Какво правят хората цял ден на Ричард Скери, Моята котка обича да се крие в кутии от Ийв Сътън, Крадецът Бил на Алън Алберг, Господин Магнолия на Куентин Блейк, Не позволявайте на гълъба да кара автобуса от Мо Уилямс, Косматия Маклейри от дневника на Доналдсън от Линли Дод,  Груфало от Джулия Доналдсън, Криспин от Тед Дюън, Крокодилски ритъм от Гейл Йоргънсън, френския нон сенс Градината на малките същества от Антун Кригс, Поеми за най-малките от Майкъл Розен.

book_OwlMoon princesses

Има разбира се и някои особени автори и книги, които са написани сякаш за лично  удоволствие на самия автор, незнайно писал защо повече за възрастни, отколкото за деца – като историята за котката Орландо и малкото котенце Тинкъл , имитиращо стара семейна двойка , водеща спокоен и приятен живот на Катлийн Хейл; или историята на една самотна малка къща, приютяваща поколения бягащи към по-добър живот хорица, смутено изчакваща ги да се завърнат някой ден, понякога без успех от Вирджиния Лий Бъртън; психиделичната не особено ясна, но красива история за Прекрасното дърво на Улф Льофгрен; неортодоксалния сърдит на света Татко Коледа и визуалното удоволствие с малко думи Снежния човек на Реймънд Бригс; законите на Архимед за бебета от Памела Алън; повтаряемата елегия за английската провинция в Пощальона Пат от Джон Кънлайф; австралийските братовчеди на зайчето Питър, тук вомбати, кенгура и други двуутробни от Род Тринка; историята за самотния стар мъж и неговия котак Палачинки за Финдо на Свен Нордквист; разказа на майка, обсебваща сина си през целия му живот Ще те обичам завинаги от Робърт Мънш; личния спомен за нежните моменти между баща и дъщеря Бухалова луна от Джейн Йолен; невероятно красивата френска безмислица на Филип Лешермие Непознати или забравени принцеси; японското хайку за начинаеши от Мичио Мадо – Вълшебния джоб.

imagesAJKL2154 momo

За къде сме и без невероятните шведи – Туве Янсон и нейните странни муминтроли, разказващи много повече от стандартни приказки на малките ни наследници, Астрид Линдрен и нейните немирни герои, търсещи своето собствено място в ограничения свят на възрастните, Лена Андерсън и малката обична внучка Стина, разбираща правилното отношение към възрастните роднини, Ева Ериксън и историите и за първите стъпки в света на възрастните –  пазаруващата Моли, отиващата на детска градина Роза.

wild things

Особено място заема и разбиращия тъмнината в зародиш у децата Морис Сендак, със знаковите му и определено противоречиви Където бродят дивите неща и В нощната кухня. А като заговорихме за противоречия , какво ще кажете за история за малко къртиче, което се събужда с голямо ако върху главата и тръгва да търси кой му се е изакал, като кара всяко срещнато животинче да дефекира пред него ( Историята на малкото къртиче от Вернер Холзварт ), или история за малко момиче с отвратителен характер, чиито родители нахлуват облечени като чудовища на рожденния и ден и разбиват и разхвърлят всичко около нея, изплашвайки я толкова много, че детето получава тотално обръщане на характера и се превръща в ангелче ( Лоши навици от Барбет Коул ). Такива книжки с удоволствие бих прочела, но не и пробвала като метод някой ден.

В близко бъдеще подготвям следващите няколко материала за книжки с повече смисъл и по-малко, но не и липсващи картинки за хлапета, влизащи в света на възрастните със замах и широко отворени очи, все още способни да виждат и реалното сиво, и нереалното цветно. Най-добрата възраст, ако успеете да ги предпазите от твърде бързото порастване, но без да ги лишавате от разбирането към заобикалящите ги неща. А за това ще са ви нужни много много книги.

1001 детски книги, които трябва да прочетете, преди да пораснете

1001childrensbooks

Това да се напише добра детска книга, е почти равностойно да се създаде нова магия , която да действа в свят, напълно отричащ магикоподобната система като вариант за подредба на силите в него. Може и да има все пак някоя универсална формула, но тя е пазена в толкова дълбока тайна, че само посветените чрез нарочен сън мога да докоснат онези струни в детската душа , която прави от мъниците истински ценни хора, а не сиви безлични същества, без души и мечти, но с много биологични процеси в слабините , които обаче рядко дават някакъв емоционален или физически приятен резултат.

Издателството посветило съществуванието си на това да прави референтни журнали за интересите , вълнуващи онези с не-точно-умрелите души, които нямат нищо против да разлистват шарена книга с малко текст, и да се гордеят с това, създава една странна подборка от детски книги, леко нашепващи тайната на владеенето на широко отворените детски очи, и придирчивите устенца , които викат Искам още и Прочети ми още една приказка в момент, когато на горкия родител му се иска да се гръмне от умора. И аз ще ви разкажа докъде са стигнали в умозаключенията си по темата, пък вие си правете изводите колко им разбират главите на стотина професураещи от детски текстове.

Какво им трябва на децата до 3 години? Освен спокойни родители, по възможност неизчерпаем източник на естествена кърма и някой роднина с амбиции и без наследници, който умилен от малката омазана в нещо си муцунка, ще му завещае попечителски фонд от няколко милиона. Според авторите на червената референтна тухличка – книги. И то съчетаващи няколко основни характеристики. Заглавията в повечето случаи са ни безкрайно непознати, така че не тръгвайте да ги търсите на наш език.

good dog carl

– да е с по-малко текст и повече картинки, които обаче да могат да разказват повече от текста – ярък пример е книжката Добро куче, Карл на американката Александра Дей, съдържаща само 12 думи, но много весели картинки на ротвайлер – бавачка, което се превръща в цяла поредица, покорила хиляди кучелюбиви сърца

very hungry cater

– да е интерактивна – сещате се – движещи картинки, дърпаш тук, отваря се физиономийка там, пример е Скъпа зоологическа градино на Род Кембъл, за детенце поръчващо си от зоологическата градина различни животни, които разкрива чрез дърпане на елементи от клетките им, разкриващи неудобните им характеристики за домашни животни. Като особено положителен ефект е посочен убеждаването на децата , че всичко по-голямо от котка не може да се побере в хола им, та да не си го помислят по никакъв начин при следващата разходка . Тук се включва и Много гладната гъсеница на Ерик Карл, включваща обучението на децата чрез повтаряемост на числа и думи, и пипане. На книгата бе.

156282z

– ако има картинки, то те да са ярки и прости, но достойни да разкажат история – като Мифи на Дик Бруна, със схематично безизразно зайче, олицетворяващо малкия бял лист хартия на детското съзнание, върху който ще се пише цялата история на бъдещето му, или Мейзи отива на училище от Люси Козинс, съчетаваща прости картинки и интерактивност в история , близка до детското ежедневие. Тук се включват и Разходката на Роузи на Пат Хъчинс и Слонът и лошото бебе на Елфрида Випонт, за животни и деца , опознаващи света и правилата в него чрез многокомпонентни образи без текст.

baby catalogue

– историята да е пряко свързана с обичайните дейности на децата , за да могат те да се обвържат емоционално, ако и да е на някакво елементарно ниво с героите – примери Къпането от Шърли Хюз, Бебешкия каталог на Алън Албърг, Малкото кафяво мече на Клод Лебрун, Къпането на зайчето от Лена Андерсън, Къде е Спот на Ерик Хил, Кипър на Мик Инкпен, Изненадата на Ханда на Айлин Браун и Сестричката на малкия Спук на Ингер Сандбърг, проследяващо детски активности и обичайни ситуации, семейни състояния и началните варианти на приключения – като да си измие ръцете само, или да намери в коя черна дупка си е забило чорапите от сутрешната битка с родителя за ежедневното обличане на безволев кремвирш с упорито гънещи се крайници,  с които детето може и направи връзка с главния, че се отнасят  за него. Може и да не направи, зависи.

pat the bunny

– да има животни , държащи се като хора – Зайчето Пат на Дороти Кунхарт, Направете път на патенцата на Робърт Маклоски, Зайчето беглец на Маргарет Уайс Браун, Ъгълът на Хъмпфри на Сали Хънтър, Зайчето Джулиан на Николета Коста, Разходката на Господин Гъмпи на Джон Бирмингам, Лети малка птичке на Франческо Тулио Алтан и Бебета бухалчета на Мартин Уодъл – въобще сладки зайци, слончета, патенца, кученца, котенца, пиленца, бухалчета – всичко малко, гушесто и приятно, което го има и във плюшен формат, и може да спести на родителя някой и друг час в нощното съноубеждаване.

good night moon

– да има връзка със заспиването – което се оказва най-зверската ежедневна битка на милиони родители по земното кълбо. На отчаяните хорица с торби за боклук под очите им помагат Алвин казва лека нощ на Улф Льофгрен, Лека нощ Алфи Аткинс на Гунила Бергстрьом, Време е за лягане Франсис на Ръсел Хобан, Лека нощ Луна на Маргарет Уайс Браун – истории за незаспиващи деца и животинки, които се нуждаят от убеждаване от уморените им родители да се отправят към селенията на детските сънища и да освободят да свършат нещо най-накрая техните създатели, преди да припаднат в безпаметна сънна кома до следващата утрин на борба с наследника.

9780517187869_p0_v2_s260x420

– да има влакчета с физиономии – това е малко английска приумица, резултатираща в дърти богаташи с цели стаи пълни догоре с влакови композиции в умален мащаб за милиони. Така са се появили историите за бузестото влакче Томас и влачката ( женски влак ) Малкото влакче от съответно отец Одри и Уоти Пайпър. Има и екранизации по бебешките телевизии, които според мен ще свършат същата работа, но да предупредя, че при по-дълго гледане от възрастен индивид, коефинцентът на интелигентност спада страшно бързо и трудно възстановимо.

Lavender%20Blue%20Nursery%20Rhymes

– да има стихчета – като референт са посочени Лавандулово синьо на Катлийн Лайнс, Всяка праскова круша слива на Алън Алберг, Отиваме на лов за мечки на Майкъл Розен и Мечето отиде в планината на Джон Пратър – лесни за запомняне, комбинирани с картинки и весели герои, които детето ви може да повтаря и дори запомни на тая невръстна възраст.  И да ви побърка докато ги крещи с пълен глас в мола, опитващо се да сподели с всичко живо новооткритата си способност да записва информация на харда си, съчетано често с танци и въргаляне по пода, само и само да ви зарадва и да ви накара да се почувствате горди, макар и червени като домати от срам родители насред негативното обществено мнение.

elmer

– да има отпратка към междурасовите различия – в Гъделичкане на Хелън Оксънбъри или Елмър на Дейвид Маккий по лесен начин са описани разликите между цветовете на кожата като нещо нормално и обичайно, отстъпващо пред личните качества в изграждането на оценяващата скала на детския разум. С падането на границите и нахлуването на доста различни от обичайното етноси , подобни текстове са повече от нужни, иначе знаете какво става с разните му там скинове, ултраси и воленовци, за които непрекъснато слушаме по телевизията и се чудим и недоумяваме тия хора нямат ли по една по италиански властна майка да ги ступа и сложи на място в дома да си довършат първите седем години съзряване.

meg-and-mog

– И най-важното от моя гледна точка – да има магии и вълшебства, особено ако родителите са фентъзи откаченяци с хиляди книги в библиотеката над детската главичка, които искат да опазят от публично опозоряване, омазване с човешки течности или надраскано с неизтриващи се нивга маркерни човечета. Пример е Мег и Мог на Хелън Никъл, разказваща за забавна млада вещица , объркваща магиите непрекъснато и забъркваща весели неприятности, описани с малко думи и прости ярки картинки. Забележете , че тук не е дошло времето на истински вълшебните приказки – явно някой смята, че мозъчетата на децата заслужават нещо си наречено безметежно детство, и не се мъчат да ги натоварват с кой знае колко дейности, свързани с фантазиране и измисляне на нови светове. Пък може и да е за добро.

В следващата публикация ще преминем към възраст, преценена като малко по-способна да запомня сравнително дълги текстови форми без да има гръмнали от напрежението бебешки мозъци. Дано ми стане по-интересно.