Home sweet home

d18fd0b2d0bed180-d186d0b0d0bdd0b5d0b2-e2809ehome-sweet-homee2809c

Обичам тематичните сборници, съставени с много мисъл, внимателно подредба на текстовете и изграждането на една обща рамка, внушаваща в случая мета-креативна философия чрез фасетите на десетки различни извънземни погледи, устремени към нас, планетата ни или просто бъдещето на вселената като цяло. Явор Цанев отново успя да ме изненада, поднасяйки едно трудно упражнение по междугалактически стил, правейки ме съпричастна към живота в толкова неразбираемите му космически форми, че в един момент не става много ясно дали сме окупатори или окупирани, и толкова лошо ли е всъщност да ни изяде меко- мъркащо персийско килимче или пухкава къщичка, миришеща на мекички с ягодово сладко.

Да, очаквайте неочакваното, но горе-долу – ако нещо е много мило и сладко, то обичайно има осемнадесет реда зъби и страст към човешко месце. Ще разберете за древната война между две опасни извънземни нации, твърде много наприличващи на роднини на Том и Джери; ще присъствате на много откачено парти, което буквално маха глави, макар че накрая става малко конфузно, или ще се въплътите в необичайна форма, която най-вече ще е фиркана до козирката, но пък ще оцените разни процеси като пълнене и изпразване от съвсем друга гледна точка. Звучи колкото странно-абсурдно, и толкова неустоимо- любопитно, и този сборник ще си го препрочитам често, възкликвайки на отмерени интервали „Хайде стига,бе, как ти хрумна точно това!“

Колебаете ли се още да се срещнете с малко твърде окосмената годеница на варварина, страхуващия се от тъмното дракон, или демончето – двойкаджия по дисциплина скъсване на човешки нерви? Не се ли изкушавате за кратка разходка покрай морето от мечове, да поседнете на кафенце с последния Маклауд около Коледа, или да пошпионирате несъществуващия дракус през погледа на още по-невъзможен таласъм? Гарантирам ви, че няма да почувствате и за секунда дори повей на дежа-вю, на мисли от типа „това някой друг май го беше написал по-добре“, или каквото и да било недоволство от преексплоатация на познати сюжети – такива неща просто няма. Подгответе за изключително качествена кратка проза, изумителни в новаторството си идеи, и многократно плясване по челото в изблик на читателско обожание. И да, наистина, ама съвсем така наистина е толкова добро. И знам, че го казвам често, но това не пречи да е винаги вярно.

Advertisements