Лорд Дарси

Рандал Гарет

6935621

Представете си великата далечна Албионска държава – блян на всите ни мургави братя, научили се на Тенкю и Плис, осакатена с почти хилядолетие история – без Чарлс и Даяна, без Елизабет, Виктория, Хенри 8 и всичките му обезглавени жени. Не можете, защото просто и аз не сещам какво друго се  случило на Англия, достойно за запомняне, оформило облика и на една просперираща държава с нездраво бледи местни жители, и много тъмни придошли отнякъде си резиденти, претендиращи за гражданство и равноправие. Но със сигурност, поне ако сте чували за Робин Худ, знаете и какво е бил Ричард Лъвското сърце – митичния цар Симеон или Харун ал Рашид във великобритански вариант. Та той е и последния исторически достоверен владетел в наратива на Гарет, който си подрежда нещата така добре, че родът му да не напуска управлението на великата Англо-Френска империя и до ден днешен. Което, позволявам си да преценя, е имало само и единствено положителен ефект върху британското общество.

Викторианството се е настанило като стандарт на поведение дори и без самата кралица Виктория, като мъжете са елегантни джентълмени, жените – красиви дами с достойнство и отношение към доброто положение в обществото. И има магьосници, стигнали до тайните на мистичното чрез способите на науката, практикуващи и изучаващи я както лекарите, адвокатите или които да е хора с професия, опитващи да си изкарват някак хляба и чая в мъглива Англия. Само че тук под английските кралски флагове на плантагенетите си стои и кротичко изконния враг Франция, който не е успял да си създаде Наполеон, Мария Антоанета или гилотината. Враговете на най-доброто кралство на света ( естествено, че сме от добрите ) са от Великата Полска империя, карайки ме да подозирам Гарет в особено лошо отношение към страната на водопроводчиците; румелийците са на ниво османлии и остатъци от великата визайнтийска империя, ограничени да си вършат по някоя и друга търговска мерзост; италианците, испанците и германците са с някакъв среден статут на полу-независими васали, гледащи да си продадат хубостите на печелившия във всеки конфликт, а от Русия всеки се страхува и не говорим за нея. Америка е просто задгранична имперска територия с малко значение, Азия по-скоро май не съществува, Африка – и тя. По-добрият вариант на световен ред, ако питате мен.

Но добрите нрави и магически способности не ограничават престъпленията от страст или алчност, а непрекъснатата заплаха от вихрещата се студена война с поляците докарват серии от ужасни убийства, които могат да се разкрият от един -единствен човек – етерния двойник на Дойловия Холмс , Поаро на Кристи и Лорд Питър на Дороти Сейърс – лорд Дарси. Благородник, красавец, с безупречни маниери, уникални бойни способности и море от идеално функциониращи сиви клетчици. До него естествено застава неизменния сайдкик Шон Локлеън – дребен, дебеличък ирландски магьосник, с огромни способности и дедуктивни идеи, достойни дори за самостоятелно разследващ персонаж.  И се почва едно разплитане на привидно невъзможни мистерии – сякаш изхвърлени от вълшебни същества благородници през прозореца; убити кралски куриери, носещи в ръцете си съдбата на империята;  ликвидирани по подобие на По могъщи магьосници в затворена стая със заковани прозорци; красиви смъртоносни шпионки; дворци – лабиринти, криещи тайната на безсмъртието, и още хиляди други безумности, които ще допаднат на всеки почитател на добрата криминална фабула.

А фентъзи елементите къде са, ще попитате? Те са навсякъде в този псевдо – викториански стиймпънк, дълбоко нагазил в магията, политическите интриги и криминалните разследвания, провеждани от гениални умове, които може би мъничко се принизяват да ни обяснят на нас, обикновените наблюдатели, очевидното за тяхната величавост разрешение на пълната мистерия, подчинена на един доста по-широк набор от обективни условия от анти-реалността. Изящно, елегантно и духовито повествование, с брилянтни герои и умело забъркани приключения от разрешаване на световни кризи до местни престъпления от човешка низост. Напълно достоверно и чаровно невъзможно, каращо ме да си мечтая някак си историята да можеше да вземе малко по-различен завой някога някъде там, и сега да пиех чай в някоя англо-френска чайна, докато господин Дарси кротко ми разказва за поредното провалило се чародейско престъпление, разкрито за няколко минути от брилянтния му ум. Ех, тези сладки невъзможности. С две думи – прекрасно четиво за почитатели – естети на криминални истории и фентъзи мистерии.