Джек Ванс
Книгите на Джек Ванс за Умиращата земя са нещо уникално, сюблимно, почти на ръба на нечетивността, и съвсем зад борда на усещането, че са писани под влиянието на някакви много, ама много добри хапченца, за които всеки средностатистически дилър би жертвал поне един крайник и някое и друго око само да ги пробва на върха на езика си. Защото абсурдните картини на безкрайно далечното бъдеще , неприлично на нищо запомнено или някога изфентазирано, са едновременно покоряващи и объркващи като видение, кошмар, подсъзнание излязло на злокобна разходка по пълнолуние. А това честно казано леко плаши. Ами, хич не е леко.
На български можете да намерите, макар и трудничко, само първата част от поредицата, останалите ще откриете в оригинал, като ви съветвам да ползвате вградения речник на четците си, тъй като Ванс използва твърде широко такива шантави архаизми, че и Оксфордския речник на поочукания ми Киндъл се затрудни по едно време, след като ми обясни към стотина термина на староанглийски, в старостилие, крайно формални форми на общуване и въобще практически неизползваеми еквиваленти на драснипалниклечица да речем.
Преводът на тези текстове, ако се цели да се запази поетичния ритъм и леко викторианско-иронична приповдигнатост в някои диалози, би било истинско изпитание за всеки себеуважаващ се преводач. И също така огромно предизвикателство да го превърне в нещо четивно , без да звучи старомодно , а великолепно – бляскаво , каквито всъщност са всички истории за Земята няколко мига, или столетия , преди доброто старо слънце да опъне огнените си петички в безкрайното небе.
За сюжет е малко трудно да се говори. Романите на Ванс са като свързани разкази и повести, от които всяка глава може да се възприеме като самостоятелно и шокиращо красиво чудовище, наизлязло от страниците , за да смути сънищата и мечтите ни. Във времена на еони далеч от технологии и цивилизация, Земята се е изродила до непознато измерение, в което не е останала и частица от всичко познато, и дори след години ровене из прашната и кора – пак няма да откриете и семенце доказателство, че някога някак ни е имало.
Остатъчните хуманоиди делят гигантски ненаселени пространства с генетични мутации, чудовищните роднини на Ктхулу и въобще всевъзможни ходещи ужаси, неподлежащи на описание или биологическо измерение. Който от нашия род е все още жив, се е превърнал в ултимативна оцеляваща машина, готова на всичко, за да измъкне парите на ближния, да го пребие, накълца или насили , или може би всичко едновременно. Добри няма, а дори и главните герои са такива несимпатичници, че желанието да срещнете твърдите им глави многократно с някой и друг ръбест възтежичък камък , ще ви е неотменим спътник през всички страници на това пътуване из живи кошмари.
Злобни магьосници, изродеещи авантюристи, коварни вещици, измамници – духовници на черни богове, или просто свръх агресивни селяни – канибали – това е останало от цвета на човечеството, и ако не бива изядено от многократно превишаващото го като бройка население от мутиралия вариант на кръстоски между вампири, върколаци и демони от всякакъв калибър и вид, то доста систематично се занимава с поголовно прецакване и нараняване на съседа или непознатия, заради чистото удоволствие от това да оставяш виещи от болка мислещи същества зад себе си.
В света на Ванс няма да оцелеете и десет минути, и колкото и да си мислите, че животът ви е черен – то битието на жителите на загниващата земя е в цвят на епохален мрак. И все пак трудно можете да откъснете поглед от редовете странности, наредили се като цирк на изродите пред очите ви , като безкрайна и неестествено кървава катастрофа, като огромен ноктест крак, бавно спускащ се от небето. А това е просто невероятно изживяване, което си заслужава да се сподели с всеки почитател на жанровете на фантазията и нереалността, или просто на магьосника Ванс, долетял очевидно от някъде много , много далеч от всичко разумно и ежедневно разбираемо. Нима можете да устоите?
