City

Алесандро Барико

Все се пъча и се тупкам образно по гърдите ( което в моя случай ще удари на твърде меко, че да произведе нужния ефект ), че видиш ли, аз книга не оставям, не чета по диагонала и не хвърлям ей така. А пък я гледай тази секция как я понапълних за 2 дена… Чудно нещо наистина. Ама като се ядосвам наистина за книги какво да правя…
Барико ме плени с Коприна и довърши окончателно с Океан Море, и аз влюбена и потрепваща се спуснах към следващата в поредицата City…и ми се искаше после да му наритам бездарния вече италиански задник. Без кръв не оправи положението кой знае колко, даже хич, с изключение на края, но две страници оправят ли 300 предишни помия? Не мога да кажа какво не ми хареса – просто вече не се и сещам. И това е огромното прегрешение на книгата – не ми остави спомени, от които да настръхвам при споменаването на едно заглавие. Нищо не ми даде. Не можах да се оттърва от усещането за недовършеност, за плоскост, за чудесни идеи, които се задавят в собствената си слюнка, за кинематографичност, която ебава майката на всяка една претендираща да е добра книга. Мразя да не ми се дава нищо, особено пък от книга, чиято цел е точно тази. Поне за моето егоистично съзнание е така.