Нощ на игри и забава с богове и прости смъртни

Джони Нексъс

51vmbavqcjl-_sx314_bo1204203200_

Накратко – шестима богове се чудят какво да правят в петък вечер и решават да си поиграят с наистина хубава настолна игра, която обаче е реалност. Все някъде. Обаче всичките, включително и кучето под масата, са тотални малоумници и почти успяват да провалят равновесието между всичките дванадесет и половина нива на реалност, което ядосва силно счетоводителите, на които все не им излиза една вселена в плюс или минус в баланса. А ако не знаете кое е най-лошото нещо в цялото безвремие, плюс офиса на отвъдния свят и администрацията на живота и смъртта – то това е главният счети да влети по време на спокойна вечерна игра, и да те заплаши с болезнено дебитиране, смазващо сторниране и много, много злокобно оувърдрафтене на личната божествена сметка живот.

Това не е нашата реалност, макар че се споменава веднъж – дваж с голямо презрение и недоверие за някакъв хлевоуст бог, дето си направил свят за 6 дни. В тази реалмия се подвизават черен рицар на злото, който винаги убива полезните странични герои, дето дават информация, преди въобще да са си отворили устите; красива магьосница, която в повечето време има феминистични тегоби на главата, и въобще страда от факта, че е единствената без висящи полови белези в компанията; нещо като паладин в ръждиви доспехи, който заради играча си в повечето време блее в нищото, и се включва почти винаги погрешно; някакъв хибриден вариант между кендар и хобит, дето язди кокерче, или подобно, и е крадлива и развратна гад; и един красив и смел друид, чиито героични усилия да се впише в средата само се развалят от вечно мрънкащите му компаньони.

Та, за нула време нашите герои успяват да заколят пазителя на портите към приказния свят (няколко пъти), преди същият да е отворил тъпите порти; да обидят хилядолетни красиви елфи, дето държат да не ги наричате елфи, като ги окрадат, леко насилят и въобще тормозят по всички човешки начини, тъй противни на остроухите величия; да пренесат в жертва няколко бездомни хлапета в името на тъмните богове, и най-вече да ликвидират де що има полезен народ, който би им направил приключението и животите им песен, а не прегракнал предсмъртен вик. Накрая всички завършват в устата на световната змия, където ги чакат драконидите на Сорос, и въобще всички са отново много учудени за варварската същност на петима (плюс-минус един почти непрекъснато) варвари от горния свят.

Забавно, непренциозно, и иронизиращо игрите на маса, където многоуважаемите играчи понякога подлагат аватарите си на неистина конфузни ситуации и доста болка и мъка заради едното божествено забавление. Казват, че било задължително четиво за всички знаещи какво стои зад абривиетурата D&D , но по-скоро е комично и лековато приключенско фентъзи за убиване на времето. В което няма нищо лошо, освен ако сте леко докачливи на някои политически некоректни теми. В този случай не четете нищо извън речите на някой и друг президент. Хей, и това е четиво, ако и скучно и отвеяно по толкова много начини, макар че последните тръмпизми са по-скоро в стил оруелски хорър. За останалите – и Джони Нексъс си е вариант,