Полуорките

Дейвид Далглиш

Свикнали сме орките да са големи зелени хълкове с миниатюрни мозъчета и много сериозни проблеми с агресията, ама полу-орките каква порода ще са? Хем са що-годе човекоподобни, хем някак леко зеленеят или сивеят, като някои от злощастните ми гости, опитали поредния ми кулинарен експеримент, вдъхновен от най-новото риалити за готвачи, където всичко изглежда елементарно лесно, ама само така изглежда. Но братята полу-орки имат май и нещо елфическо, или дриадско, плюс още няколко специални игрови класове за издръжливост, магически способности и кисел характер. Е, поне тези на Далглиш са доста зловещи симпатяги, които до последната страница, въпреки труповете на млади, стари и съвсем си деца пеленачета, които остават след остриетата и магиите си, някак не можеш да ги определиш еднозначно като добри или лоши.

Най-добрите оловно сиви герои във фентъзи поредиците ви очакват в пет книги, подгизнали от кръв, ужас и лична драма. На моменти ще ви се стори, че четете изключително сурово ноарно фентъзи, в което всеки е бил насилен като малък, с разтрошено съзнание, объркана морална система и склонност да избива всичко мърдащо, независимо от възраст или биологичен вид, около него. И после тези мигове отлитат, заменени от фабула, достойна за абсолютно всеки себеуважаващ се латино сериал, включващ братя, различни фракции на вечната борба между добро и зло, красиви жени, носещи само проблеми, загубени деца, тежка любов, жертви без смисъл, и много странични герои, умиращи в правилния за общата драма момент. Въобще усещането, че гледаш микс от криминална хроника и социално ориентиран сериал на моменти надделява, но не непременно в лошия смисъл.

Когато е мрачно – просто няма и лъч светлина. Невероятно детайлно описани сцени на мъчение, разчленяване, креативност на убийствата в стил учителя на Ханибал Лектър – има много. Също и сбъркани характери, счупени, наранени, разпръснати във вселената частици разум, които не могат да се съберат дори с божествена помощ съвсем в нормално същество. Както и отношения, забикалящи всичко естествено, покривайки с отрова, объркване и лична, гневна злоба всичко важно и интимно. Тъга до ужас си прави компания с реалмия от физическа и психическа болка, и надеждата липсва повече от отчетливо – невъзможното е невъзможно, и толкова.

Вдигат се мъртъвци от некроманти, победили самата есенция на живота, служещи на тъмната страна, искаща прогрес чрез битка. Срещу тях блестят елфи, уж пазители на равновесието, а всъщност търсещи своя вариант на анихилация на излишните. А добрите са шепа паладини, които дори с молитва на уста, не могат да отрекат своята объркана човещинка. Религиозен елемент има, подозрително християнски нотки също, което дразни, но имайки предвид колко често местните кръстоносци биват сериозно наритвани от местните слуги на лукавия – някак не пречи непрекъснато. И да, любовта ще спаси всичко, както винаги.

Поредица, заслужаваща вниманието на всеки фен на мрачното, магическото и свръх динамичното фентъзи, с много ярки герои, които успяват да се завъртят в невероятно тежки лични отношения, докато се опитват да приключат със собствената си планета, току под погледа на все повече и по-безразсъдни и мразещи де що се сетите богове. Далглиш е задължителния автор за колекциониращите качествени истории с нестандартно изпълнение, много далеч и нагоре от каквато и да е рамка или очаквания, с тъмнина, бликаща от всеки гаснещ поглед на полето на изящната некромантия. Няма как да не ви хареса, ако мракът ви е идеал, а не чудовище.

 

Advertisements

Легендата за Мина, магиите и едно порастване

15181530_1356523207745598_5400273758212110341_n 190998_b 198340_b

За едно приключение в книги, пътуване в мисли и пристигане за началото на едно ново и още по-вълнуващо пътешествие – за Мина и магията на едно малко момиченце да вдъхне фантазия и желание за различност у попорасналата си приятелка от едно друго измерение. В няколко детски книги понякога спи повече мъдрост, отколкото в цели библиотеки заглавия за самоусъвършенстване на възрастни, когато са написани с обич и истинска топлота. За боярата, долната земя и израстването:

http://trubadurs.com/2017/02/02/mina-i-magiyata-na-edno-porastvane-revyu-20170202/

Нова среща с Ририя

Майкъл Дж. Съливан

rozata-i-bodilat-hronikite-na-ririya-2 koronosnata-kula-hronikite-na-ririya-1

Ако не знаете кои са Ейдриън и Ройс – много сте загубили. Все едно да не сте чували за Фафрд и Мишелова, Хоук и Фишър, или да речем Конан и която и да е там нещастна крадлива душица, която е подлъгал в застрашаващ не само живота, ами и цялата си жизнена есенция в поредния рейд над някоя абсолютно винаги смъртносна по сто различни начина, обитавана от около двеста извънредно разгневени по различни неуважителни причини на дишащите призраци, и държаща се на три камъчета на кръст гробница на неописуемо зло.

Е, екип Ририя – значеща на елфически кратичко Двамата, а на по-дълго – оня симпатичния с трите огромни меча, и оня не-симпатичния, който току -що ти преряза гърлото, докато гледаше първия, си заслужават цялото ви време, внимание и откровена фенщина, защото съчетанията от равностойни, компенсиращи слабостите си и все пак оригинални и забавни с онова специфично черно чувство за хумор и грубиянски финес убавци, с остри и смъртоносни предмети, хитроумно скътани някъде по стройните им тела, не са точно често срещани или популярни като идеи сред съвременните фентъзийни автори.

Настоящите книги са нещо като предистория на голямата поредица Откровенията на Ририя, която за мен си остава едно от най-добрите и надъхващи четенето серии с такова позитивно – сенчесто настроение, сякаш нарочно създадено да утоли ентусиазма на някое ученолюбиво хлапе през лятната ваканция, което вече си е изяло всички задължителни за четене книжки, и се е отдало на забвение в компанията на внушителна купчинка съкровища от библиотеката, превръщайки горещите южни дни във вълнуващи пътешествия из непознати вселени. 

Героите ни са впечатляващо оловно сиви, както си е модерно вече да бъдем достоверни, адекватни и нелъжовни, и прочие дрън-дрън неща. Само че, освен разни низки злини и откровени слабости, нашите протагонисти изкарват от време на време от шапката и някоя неочаквана добрина, или знакова проява на човещина, която осмисля и опрощава всичко лошо. Все пак целта оправдава средствата, особено ако са комбинирани с желание за равновесие и справедливост. Хубави житейски уроци за оптимистите.

Предисторията може само още повече да ни влюби в Ейдриън и Ройс с доброто хашлашко сърце на единия, и пресметливата, но вярна до корен душа на другия, и са най-фантастичната комбинация, която може да отнесе фантазията на едно невръстно момиченце далеч – далеч отвъд всякакви дъги, земи и омайни поляни. Ако се чудите какво да подарите на все още непорасналите си наследници, тъкмо напускащи земята на приказките, и озовали се в злокобната реалност на Гери-Дупарата, Издислав и който и да е политически оял се задник от телевизора, то Ририя – и Окровенията , и Хрониките – са прекрасна идея за това какво е достойно, какво е постижимо, и колко значи истинското приятелство между читави хора. И е страхотно, диво, динамично приключение, мрачно и светло като живота, но с онази щипка приключение и шепа магия, които правят от  един умерен читател – истински заклет фентъзист. Заслужава си.

 

Приказка за магьосници, физици и дракон

Геновева Детелинова

19283077

Забавното фентъзи е жанр, разделящ фендъма от десетилетия по-ефективно от брадат чичка с крива гьостерица, клечащ пред мръсен гьол някъде в Средния изток. Според едните това е извратена абоминация, помагаща на разни средно бездарни индивиди да компенсират неспособността си да създадат сериозен сюжет, и вместо това списващи пасквили, с които да свалят разни лесно впечатляващи се библиотекарки от тип Американски пай. Но според вторите, по-умните, по-красивите, по-очарователните във всяко едно отношение (познайте аз сред кои съм 🙂 ) – комедийното, саркастичното, хилещото, ебаващото, подбиващото и откаченяшкото фентъзи е най-доброто, което може да се пръкне от един гениален мозък. Да, защото усмивката до уши често е единственото, което прави разликата между девствен до гроб нърд с компютър вместо мозък, и изключително забавен тип, чиито физически качества придобиват точно нулево значение в очите на истинската жена, след като същият успее да я накара леко да се напишка от смях. Съвсем лекичко, разбира се. Можете да ползвате тази вселенска мъдрост както пожелаете, съвсем безплатно от коша с умностите за приятели.

За короната на български Пратчет в сърцето ми безапелационно, или поне с достатъчно количество добре премерени удари по нахалните тикви на конкуренцията, се извисява Калоян Захариев, но Геновева Детелинова спокойно може да се настани на феминистично равнопоставено кресло на кралица току до него, и съвсем мъничко по-високо. Щото сме жени, що. И ако си търсите страхотна история, в която няма размотавания, излишества и клиширани глупости – то безумната комбинация между магьосници, физици, дракон, и ако може да добавя – някоя и друга чаша портоколав сок, е точно вашето нещо, бира, билет за страната Нахиландия, където най-голямата опастност е лекичко да отпуснеш задържащия отходни течности и твърдости механизъм, поради задавящите вълни смях. Въобще пригответе си чувството за хумор и се отпуснете за едно шеметно пътуване между измеренията.

За кого да ви разкажа – за изключително симпатичния гей-адвокат-акула, или еднокраката бюрократична вещица, или доста симпатичния отнемател на остри предмети тип картофобелачки, и самите влюбени до уши в него ползвателки на картофобелачките? Защото до Елизабет, организираща си самопреврати от време на време, обожаващия сапунени сериали сфинкс и физика-крадец с маскирани в меки чорапки ръчички все ще стигнете. Няма да подминете и полу-голите хора на красиви вещоря (как ли пък не), изключително фотогеничния със всичките си глави змей – левент, и неговата класическа тъща, дето със всякакви змии и гущери се е справяла, та с един зет като мед ли няма. А ако всичко това са само мъничка част от второстепенните мутри, представете си какви образи ви очакват в основните виновници за бъркотията по иноземски.

С изключително премерено чувство за хумор и невероятно усещане за идеалното количество думи не можете да сбъркате. Приказката… е доста пиперлива и саркастична история носеща настроение като от ранния Пратчет – защото знам, че по-късните му неща са по-тъмни. Тук вълната на задоволство и лекият емоционален бриз, освежаващ деня ви са гарантирани като торби с фалшиви бюлетини на избори. Но фалшивост няма, нито прозаичност или позьорство,  и то няма как и да има, в история в която намират своето идеално място и суетен дракон, и готин бебо-престолонаследник, и доста симпатичен за управление магически народ, органзиращ си безкръвни публични екзекуции без труп на равни интервали от време за поддържане на обществения дух. Мисля, че мернах и един гигантски вариант на Кличко, който си пада малко бог на едно подозрително напомнящо на собственото ни общество, дето обаче като се събере по малко съмнителен откъм мекост на китките начин с Дионий, ще се оправи. Ей такива са от началото до края, как не сте заровили кикотещи носове в книжката още – не знам, направо не знам.

Разторг

Антон Фотев

183181_b

Смятате, че Рамзи Болтън е изключително кораво копеле в повече от един смисъл, вървящ ръка за ръка с това така нелицеприятно обвинение? Мислите, че Церсей Ланистър е архикучката на всички времена, като само дамските Тирели и Мелисандра могат да се мерят с нея на канадска борба по извратено безпощадни съзнания? А сега си представете една цяла планета, населена от най-яките, загрубели емоционално до екзистенц минимум, варварски по онзи начин, който никога не е познал цивилизация, ритащи задници, късащи камбанки, режещи хора на стотици струни като меки варени яйца, супер-хипер-юбер-мега-отвратни подобия на хомо сапиенси. Не можете ли, хвана ви страх, леко ви стегна в гърдите, натежа под лъжичката, стана ви мъничко топличко? Е, това е света на Разторг, и вие бихте платили с абсолютно всичко да не стъпите и с едно нокътче на него.

Мястото на местопрестъплението е магически различно. По някое време ще се усетите, че не сте на Земята, въпреки че всички около вас са видимо някаква разновидност на славяни, минус благостта и кроткия нрав, ами взели в себе си жестокостта на целокупното хунско население във вечността; изтънчената извратеност на древните тракийски племена и чувствените им ритуали, пеещи на нещо в мрака, с което християнските ни, или поне атеистични души, просто не могат да се разберат на едно сюрреалистично – езическо ниво, и онази животинска дивост на прабългарите, с все нечовешката издръжливост и жажда за движение и кръв. И веднага ще ви се прииска да си плюете на петичките и да не замръквате в тоя свят, където някакви ходещи животински тотеми очевидно са навлекли прясно одрани човешки кожи и се зверят, ама не са хора, никакви хора не са…

Героите имат лесно разпознаваеми, мътно сиви лица и черна като ултимативната липса на светлина мотивация. Разторг е нещо като Смрад, а Рамзи го играе малкото князче Мъката, което твърде бързо организира психологически кошмар в стил новия Ханибал Лектър, изигран от ултра плашещо въздействащия ми на абсолютно всички възможни нива Мадс Микелсен, и неговия враг и ученик Уил Греъм. Едно невръстно хлапе отваря целия кладенец на така пренебрегваното зло наречена детска жестокост, и изсипва най-мътните ѝ съкровища върху съвсем скоро научилия се да върви на два крака пленник. И го превръща в бойно псе, притискайки с болка, глад и мъка човешкото, едва подало плашливо носле в съзнанието на подрастващото зверче – славянче. Но спокойно, подобно поведение не е изключение по тези земи не-омайни, и не е начало, не е и край за тукашния лорд Болтън. С годините местният красавец ще навлезе в семейни конфликти стил Игра за тронове, ама с около три кофи кръв повече (о,да, възможно е), и ще поеме по не-лесния път да търси любов и власт в онези им така изящно извратени форми, които могат да подпалят света, но никой няма да се трогне от пепелищата.

Свят на тотална безсърдечност, стряскаща безчувственост, абсолютна деградация на емоциите и добротата, където всички заслужават по един тежък, тъп предмет в слепоочието. Свидетелствате слепи, глухи и неми на една голяма, кървава, невъобразима катастрофа на морални, етични и емоционални инвалиди, за които е въпрос на време да открият оръжията за масово унищожаване и да вдигнат малката си красива планета във въздуха. Както може би вече се е случвало. Един свят на абсурдни спартанци, физически съвършени, вътрешно опустошени до ниво на побеснели хищници. И в него всяка претенция за доброта и чисти чувства бива така ядно премазана, че почти не стига времето да се приберат труповете. Изключително силно ноарно фентъзи, което препоръчвам на всеки, несвенящ се да погледне в мрака, и да не подскочи на метър от място, когато мракът обърне взор към него обратно. И в ужаса има красота.

Конкурси, конкурси…

fanwrit1

За младите автори с големи мечти и огромен талант, които имат нужда само от един шанс да бъдат открити от издателите – читатели вече имате 🙂

http://trubadurs.com/2014/09/02/konkursi-konkursi-anna-hells-140902/

Изображението е взето от адрес: http://fanwritunit.blogspot.com/

Втори конкурс за български фентъзи роман!

fantasy_art_scenery_wallpaper_chen_wei_12

Време конкурсно настана!

Освен в конкурса за авторско ревю на книга при Трубадурите , в което можете и настоявам да се включите на този адрес : http://trubadurs.com/2013/12/03/konkurs-za-revju-131203/ ,

идва време и за втория конкурс за български фентъзи роман на MBG books – най-активното в книгоиздателската си политика, най-коректното в отношението към читателите си и най-чуващото мнението на блогъри и четци издателство в България, според скромното ми почти фенско мнение 🙂 От първия конкурс излязоха великолепни романи, абсолютно съизмерими на световно ниво с някак станалите по-известни англоговорящи колеги – фентъзийни писатели, летвата се вдигна до небето, но вярвам, че новите таланти чакат зад ъгъла, и настояват да бъдат прочетени и обикнати незабавно.

Повече информация можете да намерите на сайта на Трубадурите ето тук: http://trubadurs.com/2013/12/30/konkurs-fantasy-roman-2014-mgb-131230/ , както и на фейсбук страницата на MBG Books – https://www.facebook.com/pages/MBG-Books/307922875938975

Всички пишещи и четящи – включете се незабавно и в двата конкурса! Награди много, и то от сърце. Прозрачност пълна и гарантирана. Ще ви четат независими и интелегентни млади хора, които ще оценят текстовете от гледната точка на обикновени почитатели на жанра, а не с ограничения поглед на някакви пост-комунистически брадясали псевдо-интелектуалци. Така че – думотворете, текстосъздавайте и пращайте. Очакваме ви с широко отворено сърце !

Изображението от адрес : http://ilgrandeignoto.blogspot.com