Diablo – книгите, round 2

Blizzard-Holiday-Header-2011-01

Та, ако не съм казала вече няколкостотин пъти – аз съм не просто четящ, ами и играещ човек. И да, знам че има огромно времево противоречие между двете, но разковничето е в почти непостижимия баланс и желязната дисциплина на редуване на удоволствията. Е, така би трябвало, де, ама тъжната истината е, че основният резултат от това да бъдеш няколко неща едновременно, е леко прегряване на мозъка и евентуално вдигане на левъла в стил Люси, но ако великолепната Скарлет Йохансон вдигаше по 100 единици скил на секунда, аз вдигам по 1 на полугодие … Мда, тъжната реалност на нормалността.

И, в тоя ред на мисли съм и огромен фен на проектите свързани с игри – от половин година всеки петък вися до среднощ вперила сълзящ поглед в телевизора, позициониран несменяемо, въпреки опитите на телевизионния приемник да се самоизключи на всеки 2 часа бездействие, тъй като, все пак – кой нормален човек гледа едно и също нещо цели 2 часа, на BOX Tv и осемчасовата игрова вакханалия Next Tv. Научих се и на разни странни думички като стрийм и туич, и напоследък на още една – Лимбо. Проектът на чистилището на родните геймъри, имащи своя визия за лайфстайл, която не включва Биг брадър, Джорджано и Божинов, публикува няколко мои тъй наречени статии – размисли на теми пряко свързващи двете ми изкушения- времегубки от първия абзац, в опит за нещо забавно, провокативно и умерено смислено, което може и някой ден да се превърне в нещо книжно с моето име на корицата. Ама това са си мечти засега.

Докато чакате моята невероятно усложнена личност да събере сто фентъзи автора, за които да ви разкаже в луксозно подаръчно издание, на което великия книжен могул Блажев да му напише предговора (кхъм, кхъм) можете да вкусите от бъдещите словоблудствени удоволствия в първата ми статия за Лимбо, посветена на Diablo играта и книгите, за които съм вече писала в блога си, макар и от малко по-различна гледна точка. Материалчето ми няма други претенции, освен да бъде забавно, както винаги. Щуротии ми ражда умът на почти всякаква тема, и нямам почти никакви тежки пристрастия (освен към котки), които да не ми позволяват да се шегувам с почти всичко, и навсякъде, където са склонни да ме търпят като нередактируем шемет във вечна битка с БЕЛ, започнала още от времето, когато това значеше името на Красавицата, дето беше гадже на Звяра, а не просто български език и литература. Та забавлявайте се, и ми се радвайте, щото борсуци като мен не биха разбрали читателския гняв, колкото и да е справедлив 🙂

Книгите по Diablo – шедьоври или бездарие?

Героите изгряват, тъмнината пада

latest

Диабло 3 е проклятие, болест, епидемия от неваксинирано зарибяване, срещу което лек няма. И аз съм горд емоционален пациент  на Близардския мор, че и даже се поддадох почти доброволно на огромния франчайз, който следва всяко игрово престъпление, а именно – зарових нос в една купчинка, написани с основната и съвсем откровена идея за пари, книжки. Които, неочаквано, не се оказаха чак такъв крап, какъвто всички си мислите, че са. Някои даже може да прочетете на български, или в някое древно мърлявичко копие от кашон, или от пресветата Читанка, да се свети името и Робинхудовско. Но сега ще ви разкажа за една конкретна книга, която е най-доброто като литературни качества от цялото Диабло купче, ако и да е писана от хора в екипа на създателите на играта, като изненадващо доказателство, че талантът върви понякога и с разни по-скъпо платени способности като програмирането и гейм дизайна. 

Настоящият сборник може спокойно да се разглежда като изключително добър представител на дарк фентъзи жанра, с много насилие и не особено прикрит хорър сюжет, което радва почитателите на гор-а и малките странни момиченца в мрака. Идеите са страхотни, и пряко свързани с началото на Диабло 3, маркирано от една падаща звезда, събираща по един или няколко героя от вид, тръгнали на явна смърт срещу демоните или ангелите, според зависи кой е на ред да ни мрази и методично унищожава. Любимата ми демонска ловкиня се озовава в село пълно с крийпи дечица, които ходят наоколо с остри предмети, и си правят салатка от родители, съседи и всякакви други възрастни; един дивак от изключително затворени и определено суицидно общество си общува с отвъдния свят и една много секси демоница, докато се квалифицира в познатия ни вещерски доктор; варварин с голяма емоционална вина, физически издълбана на плещите му, почти не спасява групичка бежанци от странните козелочовеци; научаваме много за истинския произход и доста мрачен порядък в земите на монасите, и то чрез присъствието на подчертано зловещо сляпо албиносче; ставаме свидетели на зрелищни магьоснически битки и разкриваме ордена на убийците на магове, който се активира когато надарените прекалено алтруистично започват да си хабят силите за добро; и за финал ни чака демонче – братовчед на Извънземното, обсебило последователно групичка номади в сухата пустиня, и една демонска ловкиня, объркала си призванието заради пари, го играе доста извратена версия на Рипли, поне докато стигне нивото на доста кървавата пихтия накрая.

Атмосферата е подчертано мрачна, някак много по-силно въздействаща и от принципно мрачните игрови сетинги със все тъмниците, подземията и прокълнатите гори. Срещаме в много личен план доста от обичайните противници, които сме убивали досега самоотвержено с хиляди, но така и не сме се заглеждали или заинтересували от пикселизираните им мутри. И приемаме много по-навътре съдбата и корените на всяко едно от нашите прекрасни геройчета, и с много повече любов им пазаруваме брадвички, стрелички и нови розови гащета, които да се веят пред очите ни по време на поредния рейд за разтоварване след особено кисел ден. Историите като цяло са кратки, стряскащи и непретенциозни, едновременно канонизирани в една посока диаблова, но погледнати по много различни начини – мистериозно, мистично, брутално, духовно, социално или просто зловещо. Битки или ужаси, винаги с един демон в дъното на цялата история, подготвяща за огромния сблъсък с основните злини, оставен за самата игра. Задължително четиво за фенове, но не само на близардския продукт, ами и на фентъзи жанра с мрачни краски въобще.

Diablo – книгите

HRMS-DBL-0004 HRMS-DBL-0003 3663.250 3662.250

Предразсъдъците са наистина много дразнещо нещо, особено когато ти спестяват някои заглавия, иначе съвсем не лоши, но към които до момента съм се обръщала с някак меко презрение в стил – това е игра бе човек, какъв ти смисъл ще им търсиш в сценария, че и книги да пишеш по темата , освен някои практически наръчници в стил Как да махнеш главата на Диабло с най-малко писъци от страна на жалкия ти герой, или Развитие на уменията на диабло мъртъвците за dummies примерно. Но забравих една основна част от геймплея, свързана с намирането на разни свитъци и торби с книги, които ти дават така нужните мъдрост и опит като ги цъкнеш , докато събираш френетично жълтици и ножки, разпръснати от поредния гад, и естествено – никога не слушаш, щото не ти трябва да знаеш колко е древна гадта , която току що се е нахлузила на меча ти, де. Но някои играчи, вероятно по-интелектуално настроените, наистина слушат всички тези частици вълшебна информация, помагаща да се потопиш по-качествено в атмосферата на близардските адски кошмари. И естествено на някой му е хрумнало, че от тая работа с франчайзинга може да се изкарат и нелоши пари, събира няколко приятни писатели като Кнаак и Одом – и ей ти на -резултатът са почти самостоятелни книжки , свързани със Диабло вселената, и каращи те да се чувстваш все едно си току-що изровил древен ръкопис из катакомбата на някой особено зловещ пиксел по безкрайната карта на недружелюбния нов свят за изследване.

Лично аз не усетих някаква конкретна връзка с действието на играта, освен естествено градовете и имената на босовете, споменати като изначалните злини, сред които се отличава сериозно батко Диабло, за когото аз лично за пръв път разбрах, макар и  частично , що толкова не могат да го дишат ангели и хора. Но освен него се подвизават и немалко по-незначителни демони, правещи си купчинки от трупове и привличащи сума ти порочни поддръжници за не по-дълго време от самия червен кокален пришълец, дал името на майката и бащата на ръгащо-удрящото рпг. Историите са наистина много тематични, приятни и зловещи, богати на ходещи скелети, зомбита и древни окултисти. Главните герои са откачено малко – в сравнение с Мартин или Кук да речем, и даже не умират всичките в мъки, което си е направо глътка чист въздух за почитателите на добрия край като мен. Сюжетите се развиват пълноценно, без да се разливат на няколко хиляди страници. Лошите са си лоши, често объркани от демонични влияния, и си получават боя и смъртта по доста кинематографично – предизвикателен начин. Добрите често ги поосакатяват и поопухват в движение, но това е просто за събиране на опит и вдигане на левъла, а не заради някаква гнусна реалистичност, каквато тук е направо скверно да се търси.

Много добри битки изцяло в Диабло енджин, малко романтика в кът сцените и впечатляващи сетинги и декори, които биха накарали всеки себеуважаващ играч да спре да пуца или ръга за момент, и да се огледа благоговейно от год-лайк погледа си относно хубостта на съзиданието. Това изречение е както за играта, така и за книгите – в един момент визуализацията на думите се покрива с ефектите на играта, и усещането е истински пълноценно 6Д, ако ме питате. Очакват ви омагьосана броня – демон; гигантска богомолка с келяв характер; цял град вампири , живеещ под сянката на магия; истински култ към зловещ-бог, който може да цери и убива с еднаква ужасяваща усмивка; паяковиден дявол, изливащ своите мили дечица върху целия свят; обсебено от ангел човекоподобно йети, и въобще всеки откачен сайдкик и мини-бос, които не са влезли в основния плот на играта, а са се вмъкнали в алтернативните ръкави на Диабло-магията. Нищо гениално, нищо драматично, или животопроменящо – просто много разтоварващо екшън фентъзи, с особен чар за фенове на играта, и подходящо за всеки почитател на жанра, без ограничения във възраст. Ако сте от по-елитарния тип с вкус към реализма или Мартин обаче – ще ви се стори съвсем логично посредствено- елементарно преживяването. Аз, оказва се, съм доста по-смирен читател, идващо може би от факта , че на много моменти в книгите усещах как дясната ми ръка се опитваше да се набира тендовагинично на невидима мишка като в доброто старо време на безкрайните нощни в Студенски град. Определено съкровище за фенове с много носталгична нотка.