Ветровете на крайбрежните земи

Дейвид Б. Ко

WindsSlide

Не само дядо Мартин го бива да създава дебели поредици, изпълнени с дворцови интриги; стотици пълни с потенциал геройчета, умиращи по ъглите и в канавките; и доволно количество насилие ( макар и не колкото в сериала ) , които да бъдат по вкуса на вечно недоволната откъм баланс между реалистичност и фантастичност фен-публика, която хем не иска да признае склонността си към ескпейпизъм, хем се заслушва интензивно във всяко дадено изречение, ако същото съдържа дракон, магия или поне елф в някакъв си контекст. Та Дейвид Ко се заема с трудната и определено времеемка задача да създаде един доволно достоверен, и все пак приятно фантазмен свят, в който героите са различно сиви, с няколко по-бледи персонажа, които ще оберат читателската любов, без дракони, но с повечко магия за сетивата, малко хомосексуални сценки ( между жени бе, спокойно, айде стига с тая компромисна търпимост към „различните“, само ако същите са от пола с развитите млечни жлези ), и умерено количество битки за по-агресивните. И успява поне донякъде.

Светът на крайбрежните земи е населен от малки човешки царственца с голямо самочувствие, които ако съберат 500 войника от нивата се броят за сериозна военна сила. Незнайно как някога си нашите хора са победили местното население от куирсита – които са нещо средно между дарк елфи и вещери – с бяла коса, бледа кожа, крехки фигури, жълти очички и разнообразни по сила магически умения. В резултат на странно спечелената война, горките куирсита са естествено доста ядосани, и кроят своите патриотични планове за възстановяване на стария ред. Който за момента не успява, въпреки че нормалните хуманоиди са стандартните средновековни пияници, със склонност към бой с остри предмети и уредени бракове, а алтернативните елфи могат да правят мъгли, ветрове, огньове, да говорят с животни, правят илюзии и куп други доста полезни нещица. Само че има уловка – магията пие от силите на куирситата, и при тях 40 е свръх преклонна възраст, на която изглеждат като ходещи чирози, и само чистият естествен нагон да дишат ги възпира да гръмнат човешките ни събратя от странната реалмия на крайбрежните земи във въздуха.

Един амбициозен куирси обаче, дето ще жертва някое и друго десетилетие в името на доброто на белокосковците, решава да създаде прилична вътрешна мрежа от шпиони между сънародниците си, които по незнайно каква логика работят като съветници във всички кралски дворове, въпреки че на господарите им леко им се драйфа от тях и ги третират като алабамски негри от преди ерата на Кенеди. И се почва една поредица от добре организирани скандалчета; жестоки убийства; взривяващи цели граждански войни интриги, всички безумно лесно постигнати с малко добра куирси мисъл и няколко торби жълтици, небрежно отклонени по брилянтен счетоводен начин от оригиналните им тлъсти човешки собственици. На хората им остава единствено да се самоизядат като глутница бесни кучета, каквито до огромна степен са, но се намесва един инакомислещ и разочарован от собствения си вид куирси, който помежду другото е бая силен в магиите, и почти сам  оправя бъкиите на роднините, с помощта основно на шепа представители на собствения си вид, които са се привързали към нас като към много тъпи кученца със сладки муцунки.

Поредицата има една приятна атмосфера, почти мартиновска със всичките си замъчета, семейства, вражди на стотици години, странна система за онаследяване на трона, която посмъртно не мога да възпроизведа… Отделя се много внимание на почти всеки герой до обичайно фаталния му край, който идва често доста изненадващо, и това резултатира във внушителния обем на всяка една от книгите в пенталогията. Действието е динамично в смисъл на онзи кинематографичен вид, в който буквално гледате филм на страниците, и имате достатъчно време да си паднете по най-готината куирси, да погледате замечтано плочките на някой младши стражник, или да се полюбувате на цялостния градски пейзаж в този някак познат, но и доста странен на моменти свят. Много няма да харесат тази брутална детайлност на разказа, но това е и основния чар на книгите на Ко – че няма как да останете безразлични към героите, чиито придихания сте следили така внимателно между репликите, които решават съдби на цели царства. Бих се радвала да прочета поредицата на български, като засега обаче само първата част я има издадена преди повече от десетилетие и е от трудно намеримите , защото писанията на Ко са от онзи специфичен за мен тип, който бих глътнала на собствения си език за шепа дни. Едно чудесно пътешествие из фантазмени земи с реалистични герои , което ще се хареса на всеки.