Влиза един човек в книжарницата

Очарователната малка книжка пред вас ще ви разсмее и разплаче едновременно – смехът, защото това са покъртително забавни истории за ситуации на епичен сблъсък между книжари и клиенти, а сълзите ще дойдат при осъзнаването, че това в книжарницата влизат и абсурдно тъпи индивиди, чието обслужване с усмивка би трябвало да се награждава с нобелова награда за мир. Да, леко ми се строши брилянтното заблуждение, че в места пълни с книги винаги влизат само интелигентни, чувствителни и високо образовани индивиди с идеална лична хигиена. И ми умря мечтата да си имам своя собствена книжарница, защото аз лично не мога да намеря толкова зен в себе си, че да обслужвам нагли и горди с тъпотата си хора, дето си търсят подпирачка за масата или нещо, което да им отива на пердетата в хола.

Признавам, може би съм твърде крайна, но как да отговоря на клиента, който изпада в гневен пристъп, щото виждаш ли няма да му дадат отстъпка за три книги наведнъж, каквато е получил като си е взел три кила бахур от производител, и е твърдо убеден че не е въобще възможно да има такива хора дето да си купуват по няколко десетки бройки наведнъж. От една страна хем ми е приятно, че съм митично същество, сравнимо само с бледозелен еднорог за ужасно много лица там някъде навън, хем тесногръдието и отказа да видиш друга истина, освен тъповато постигнатата своя собствена някак ме гневи на всите мета и квантови нива. За неадекватните и веещи байрячето на незнанието си клиенти мога да ви говоря много и от собствения си опит, но някак си мислех, че при книгите няма да е като при дрехите. Но не би. Който харесва Оруел и Азимов не си пада по Коелю и Букай, ей, не и в едно и също десетилетие, да си знаете.

Обаче, като оставим настрани моя гняв сравним само с този на Ахила Пелеев, книжката е безумно забавно сборниче с почти анекдоти, забавни дочути разговори, сбъркани ситуации плюс уникални илюстрации, показващи едно към едно какво е в главите на някои клиенти – пишман читатели, и какви точно способности на маг Николета плюс Ванга и Нострадамус за вкус си трябват за професия книжар. Оставам с много надежда, че има и достатъчно прекрасни четящи пазаруващи, които като мен излизат от книжарница с купчинка на ръба на това да ги направи напълно слепи за околния свят, изпълняваща щрих по щрих онзи комикс с малката героиня с кожено палто и летящи пачки из въздуха насред класическа книгопродавница. Поклон пред всички книжни хора, и дано са им повече положителните емоции, а не разочарованията от човешкия вид.

Advertisements

Нощния градинар

Джонатан Оксиър

След странната история за слепия принц на просяците Питър Нимбъл, Оксиър ни подарява още една мрачна приказка, този път много напомняща на Флорънс и Джайлс на Джон Хардинг или Примката на призрака на Хенри Джеймс. Класическа викториана, с призраци, злокобни замъци и обеднели благородници с повече тайни, отколкото могат да понесат. Две ирландски хлапета, бягащи от големия глад се озовават в благодатни земи, но не и за тях. С техния реално несъществуващ късмет след бурно пътешествие по море, завършило с изчезването на родителите им, кандидат сирачетата биват ангажирани за прислуга в отдалечено имение с повече от лоша слава. Нещо изпива силите на обитателите му, хранейки се от душите и телата им и може би има общо с огромното мъртво дърво на двора, до което има подозрително количество хълмчета с немъртви обитатели. А странната разказвачка на приказки, които твърде лично се възприемат от всеки, който ги чуе допълва прекрасно картинката на „има нещо гнило в странната пасторална пустош дето не е Дания“.

Малките герои на Оксиър са истинското му съкровище – независимо от годините или историята си, те са адаптивни, креативни и оригинални, преждевременно пораснали, но опазили най-ценното от детството – безкористната доброта и стремежа към справедливост на всяка цена. Влюбвате се в тях от първите им думи, и оставате техни верни и всеопрощаващи приятели дори и в най-тъмните им грешки. Околните никога не са напълно отвращаващи, напротив. И най-големият антагонист, в случая имащ много общо със странното дърво, има своето напълно човешко основание за всяка своя стъпка, и тя е обичайния стремеж към красота и вечност, мечтата на всеки творец. А жертвите са жертви първо на своите сънища и незавършени приказки, и чак след това на суетата или гордостта. Магията е пропита във всяка глътка въздух, и макар че магьосници практически няма, освен един среднощен градинар на живот, усещането за диво и тъмно вълшебство прозира от всеки ред и се крие зад всяка запетая, стряскайки особено силно на многоточията…

Наполовина готически, наполовина тъмно фентъзиен роман, новото отроче на Оксиър е впечатляващо, грабващо вниманието и събуждащо желанието да не спиш, но да разбереш защо, и как, а понякога – и кога. Добрият край е твърде реалистичен, за да е наистина положителен, а лошите не получават заслуженото си напълно, сякаш остават трошички ненаказуема несправедливост, капката гнилост в градина с дъхави плодове, наречена обрат. Мрачно фентъзи с привидна британска елегантност, трудно ще намерите по-добро четиво за елегантните си книжни въжделения, особено ако сумрачната фантазия на ръба на хоръра ви е по вкуса.

Вой

Предстои ви да отворите сборник с разкази, който потвърждава на пръв поглед смелата заявка от предговора си да ви развълнува, разтрепери и изхвърли от сърцата ви досегашните иноземни господари на страха ви, заменяйки ги с чисто наши си, родни тъмни създания и зловещите им дела, за които ще сънувате отсега до края на живота си. Вой е отрочето на най-добрите ни хоръроведи, обединени под знака на Ктхулу и приятели в клуб Лазарус, посветен на непрежалимия Адриан Лазаровски – най-добрият Лъвкратиански преводач и вдъхновен писъкосъздател в моя не дотам скромен читателски опит. И какво отроче е само –  натежало от безмълвен вик на предсмъртен ужас томче, отбрало някои от най-добрите истории, дето трябва да се четат само в горещ летен ден на напълно осветено място без капка сенчица, за най-сигурно в компанията на кофа светена вода, тринайсет разпятия и една камара котки – пазители от отвъдни сили.

Ще започенете пътешествието си от гробище, изгарящо от желание да увеличи обитателите си, или поне мъртвата маса из него на цената на някоя и друга детска душа. Неумиращи серийни убийци с повече от неестествен произход ще ви подхванат оттам, оглеждайки ви внимателно дали сте в нужния им възрастов диапазон и пол за жертва. Сладичка вариация на червената шапчица тръгнала към баба си и между другото на лов за перверзни вълци ще ви хване срамежливо за едната ръчица, докато другата ви нежно ще бъде погалена от инкуб или сукуб, според предпочитанията, загатвайки изгодността на сделката душа срещу невъобразими удоволствия. Едва измъкнали се от хватката на очарованието им, ще се забиете челно в класически китайски ресторант, където и храната, и клиентите ще са толкова атавистично достоверни, че ще се чудите част от менюто, или от клиентелата сте днес. А дали си заслужава да се измъкнете от казана със сладко-кисело не-съвсем-не-човешко, само за да се здрависате с прераждащия се Джак Изкормвача от съзвездие Омега – вече е малко труден избор с оглед на броя на органите, на които така лично и искрено си държите.

И да предположим, че се измъкнете и от тази среща, и се покриете в някоя сигурна и блестяща от чистота тоалетна – спомнете си всички свои детски страхове за малки очички, гледащи ви от черното кръгче вода, или странния повей, като от недостатъчно дълги ръчици, махащи алчно към каквото излиза от вас, докато не гледате в посока канализацията, и ще изживеете пълноценно още един топъл тоалетен кошмар. С крясък на примирено облекчение ще се оставите в ръцете или на ловец на чудовища, чиято перцепция за чудовищност всъщност малко накриво еволюира, познавайки злото от доста дълбок корен, или на добрите приятели на доктор Менгеле, живеещи си кротко и ученолюбиво в затворите на Северна Корея, където тестови обекти за свръхестествени опити никога не са липсвали. Пред погледа ви ще се зареят цигански духове – отмъстители, параноидни спасители на света от грешниците и алтернативни личности с повече от едно алтер – его, но всяко от тях доста кошмарно и налитащо на прясна кръв, а изборът кой да ви вземе душата насред изгаряща болка в тялото става все по-богат.

На финала в опит да достигнете малкото спасително кръстче светлина ще ви чакат планини от оживели кости,  кукли на конци със собствен дух, зомбифицирани трупчета на особено зъбати дечица, огромни жени-къщи с апетит основно за кръв, както и някоя и друга побъркана монахиня, заслужила си да бъде преследвана от всичко тъмно от отвъд, в компанията на няколко продали душите си престъпници, този път търсещи заслужено възмездие за необосновано насилие, обхванати от справелив и твърде креативен в мъченията си гняв. А сладки сънища ще ви прошепне един цял пантеон от древни, по-древни и доста близки божествени същества, докато ви оковават като тестови обект за най-новите адски мъчения в обновения Тартара…

Поемете въздух и се събудете в уюта на слънчевия си дом, и много внимателно оставете виещия том от ексклузивни мъчения пред себе си, с едно кратичко Уау на уста. След което препоръчайте на всеки който видите, дори и със риск да ви сметнат за вече отдаден на оня свят, настоящата книжка като едно от най-смразяващите и неотклонно страхоизпълващи ви компилации, можещи да ви отведат до планината на воя и обратно като същински зловещи Вергилии. Бррр, уау, да…

Изтръгнати от корен

Наоми Новик

Една добра фентъзи история има обичайно три компонента – богат свят, лесни за обожаване герои и онази щипка оригиналност, която може да ни накара да си спомняме книгата дори след стотици нейни подобия. Изтръгнатите от корен магии на иначе познатата ни майсторка на морските битки с дракони в псевдо – Наполеонови времена Наоми Новик, са почти христоматиен пример на перфектната рецепта за фентъзийно вълшебство на думите. Мястото е някъде между Полша и Русия, или поне техните паралелни вселенски братовчедки – близначки, сдобило се с магичен лес, можещ да отрови цялото световно население доста по-качествено от двеста тона оръжия за масово поразяване, с каквито разни субекти в близкия изток твърдят, че разполагат и най-вече – ще използват без колебание по сигнал от неясно естество. Мда, носете си новите дрехи, момчета. Героите са повече от шантави, но и някак топло обикновени – едно простовато, не особено красиво, но особено непохватно девойче; надарен магьосник със социопатски проблеми и тъжна осанка, и местната красавица, подготвяна грижливо за трибют на нещо като змей – пазител на загубените им селца.

А сега идва време за щипката различност. И тя е, че не всичко е такова, каквото изглежда. Въпреки, че абсолютно всяка дума крещи за малко славянски римейк на Красавицата и звяра, твърде скоро става ясно, че нещата са далеч по-зловещи, и враговете дебнат най-вече сред редиците на хората, а не в тези на неестествените същества. Главната ни протагонистка се учи на магия, и преминава през стадиите на хаотичната земна до подредената кралска, като между другото намира собствения си глас в симфонията на вълшебствата, и той е някак неочаквано силен. Когато нямаш твърде много награди, с изключение на възможността да дишаш още един ден, някак става по-лесно да станеш добър за кратко време. Магьосникът – отшелник намира зрънцето хаос, за което така е копнял в преподредения си живот, обрекъл го на ледена самота и човекоомраза в огромни размери. А красавицата в момента, в който губи почти всичко, за което е била буквално създадена, някак открива героинята в себе си и започва да раздава сила на всеки отчаян от загубата и не виждащ ползата от това да си различен и малко опасен.

Намекът за митология на славянските народи е наистина освежаващо разнообразие насред обичайните мешове от гръцки, римски и викингски пантеони. Дриади и демони срещат генетични мутации и различни форми на живот, твърде далеч от земните или дори разбираемите. Кралски борби, магьоснически междуособици и простичките проблеми на стандартното селячество се вливат в един доста епичен конфликт, намекващ за далеч по-огромен мащаб от разказания. Но не липсва нищичко дори в ограничения сетинг, достатъчно богат, за да задоволи нуждата от пространство, за което силните, ярки образи помагат в голяма степен. Няма да ви стигне, определено, както се случва с наистина добрите истории. Само мога да се надявам да видя някога и книгата за другия край на конфликта между царствата, воюващи сами със себе си и срещу целия свят, защото всяка война има поне две страни, и добри и лоши са само етикети на местния маркетинг отдел по пропагандата и повдигането на духа на спорещите. За търсещите красивото, необичайното и завладяващото.

Грешен и безсмислен

Стефан Кръстев

Една колекция от истории на ръба между невъзможното и твърде реалното. Разкази за мечти, за търсения, за сънища, за неволно направени избори. Изповед, размисли, себеразкриване и тъмни фантазии. Нещо много лично, много откровено, някак почти неудобно разголващо душата на писател и поет, който просто не може да диша без думите. Кървящи изречения, пълзящи по вените на почти самостоятелно живо същество, водещо свой собствен живот, не човешки, но не и приемливо мека-автоматизиран. Трудно пътешествие сред места непознати и неосъзнати, и за някой като мен, който търси отговорите най-вече в себе си е винаги тежка изненадата да открия въпросите за произхода на щастието вече зададени.

Една страна на еднаквостта претопява различното само за да сподели есенцията на спокойното блаженство с него, което оказва се малко невъзможно. Душата на разрушението се предава пред възможността за единство, и унищожителният дух лесно се успокоява, ако има наистина добра причина. Злото, заключено в клетка не подлежи на превъзпитание и просто чака своя момент, в който ще установи своето право на живот.  И най-красивата мечта подложена на изпълнение бързо губи своя нежен блясък под напора на ежедневието и чакащото навън разнообразие. Съдбата прави странни подаръци на осмелилите се да не подминат, а да помогнат, защото понякога няма друг, а само ти си този, който може да подаде ръка, или да преживее остатъка от дните си с ясната вина, че поне една смърт е по вина на неговото малодушие. Мисълта за изневяра на телата винаги е далеч по-приемлива от необяснимия копнеж по нечия друга душа, който дори неосъществен е предателство по-силно за егото от всякое друго.

Опитът да се постигне съвършенство има твърде висока цена, когато не знаеш, че е добре да се откажеш, когато загубата стане твърде болезнена. Невъзможността да причиниш болка често значи и невъзможност да помогнеш, щом се наложи. Търсейки заместители на топлота откриваме истинските измерения на самотата и студа. Да не пуснеш живота е по-трудно от това да прегърнеш смъртта, а дали е по-смислено – въпрос, практически опиращ до реалното количество пропуснати усмивки. Крилете на красотата често са прикрити в опит за нормалност, и отнемането на всичко различно носи успокоението на ежедневността, но взема със себе си и есенцията уникалност, което зависи от много неща дали е привлекателна сделка. И още много, много подобни разкрития за реалността, прикрита зад богатата фантазия и кошмарната емоция на цяла купчина странни герои, с които като нищо можете да се разминавате всеки ден в градския транспорт, или да сте седяли на един чин в училище, или точно преди малко да сте си разменили по някоя неудобна усмивка в смутена ситуация на миг взаимен интерес. За почитателите на кратката форма, с трудни теми, тъжни погледи и едва угаснали усмивки, фантастични елементи и реална основа за всичко, което може би се случва докато не гледаш. Много, много лично.

 

Скандинавска митология

Нийл Геймън

Ако сте очаквали нещо като Од и ледените великани – за съжаление ще сгрешите. В същата грешка ще сте, ако поради някакви причини виждате настоящата книга като русокоса вариация на великолепните Американски богове и Момчетата на Ананси. Още по-зле, ако някак си мечтаете за книжна версия на най-новия Крейтос. Защото нищо от тези неща, за мое лично огромно съжаление, не ви очаква зад тази така многообещаваща корица. За първи път не съм влюбена в слово геймъново, и то е малко като да видиш свят човек да ползва тоалетната – нормално е, очаквано, случва се, но нещо в теб крещи и чупи душевната стъклария на прекомерните очаквания. Защото вместо оригинална, чаровна, цветна и забавна трактовка на рогатите митове на северняците, получавате доста стандартна, съвсем слабо разчупена, и накъсано разказана подборка от напълно познати и разнищвани стотици пъти във всяка визуална медия историйки. Някак нещо липсва, нещо лично, нещо специално…

Сега, разбира се това е Геймън, и вероятно Скандинавската митология ще да е най-живата и достоверна във всяко свое кътче колекция от нордически истории, засягащи почти всички известни и непознати божествени създания на севера. Ясно ще усетите всеки характер, всяка легенда, всяка мащабна дивотия за светове, раси и чудовища, търсещи и евентуално намиращи края на света в пламъци и сълзи. Макар че, ако сте от почитателите на героичните филми, вероятно ще имате някои разминавания откъм образи и най-вече добродетели, които комиксовата култура приписва на този или онзи полу-забравен понастоящем бог, но все пак може и да почувствате разликата като опознаване на още една страна от характера на любимите си супер герои. Или да се разочаровате по начин, сравним само с наличието на черен Орфей, черен Роланд и още една купчина оранжевокоси книжни герои, сдобили се с ярко тъмен тен в екранните си адаптации. Чакам Пипи да е новата принцеса Меган, а Томи и Аника минимум мексикански китайци, щото диверсификация и антидискриминация, нали. Ама, спокойно, не дишайте тъй тежко, никой норд не е обвинен в наличие на тена на Николета Лозанова. Просто са, ами, малко скучновати тия норди.

Локи не е веселяк, а е окровено откачен садист, както и Тор, и Один, и който друг хванете дето смуче замразена лосова лой за лятна близалка в особено топъл ден, някъде около нулата, два часа на обяд. Жените са красиви, и жестоки, и горди, и глуповати. Мъжете са красиви, и жестоки, и горди, и глуповати. Секат се, съживяват се, понякога не, отмъщават, надлъгват се, бият се, кръв се лее, малко допълнителни жертви се дават, и така. Което е хитроумно, бързо се превръща в извратено жестоко. Наказанията се полират до съвършенство, но никой не се и опитва да помисли два пъти над действията си. Сбирщина жители на хълмовете, дето имат очи, макар и по-красиви. Както казах – никак не е зле, но нещо липсва. Едната красота, може би, отстъпила на достоверността. Все така вярвам в Геймън, да се знае, обаянието на странното е още там, и той ще го улови, знам си. Въпрос на време, въпрос на вдъхновение.

Съкровище, пищови и южни морета

Калоян Захариев

Когато геймър с огромно чувство за хумор и безспорен талант в писането реши да направи история със съвременни престъпници, приключенци и почти митични съкровища от военни времена, получавате идеалната комбинация между Лара Крофт и Нейтън Дрейк на фона на далечен край в търсене на справедлива кауза, пред която който е фен на игрите с авантюристичен привкус не може да остане дори за секунда равнодушен. Така че – внимание, внимание – Калоян Захариев за малко оставя откачените истории за невероятните си тъмни магове и техните помощници (а.к.а Лазар и Григор), в които аз съм отчаяно влюбена и правеща очевидно малко безрезултатни ритуали да бъдат издадени с твърда корица и гланцирана хартия, и се впуска в международно пътешествие с Габи и Мартин, дето могат и са Лара и Нейтън, ама в по-млада версия и с български паспорти, но със същото внушително количество чуждоземни врагове, дето искат да им светят масълцето, щото нашите са им грабнали някое и друго съкровищенце с неизяснен произход и собственост току под носовете.

И ето ви на – идеалната рецепта за забавление под дъжд от куршуми, където трябва доста да се тича, скача, да се изземват разни чужди превозни средства и да се плюска здраво за възстановяване на здравето и кръвта. От време на време някой член на семейството и приятелите ни бива отвлечен, та се гмурваме в най-дълбокото, за да го спасим от вероятно сигурна смърт, носим праха на отдавна забравени тибетски лами (не симпатичното пухаво магаренце се има предвид, а плешивите човеченца в оранжеви чаршафи, да се знае), изравяме златния резерв на отдавна пропаднала латинска държава, връщаме на човечеството легендарна техника от втората световна, плюс още един куп поразии, и то забележете – без нито една реално дадена жертва, очевидно чрез доведеното до съвършенство умение за стелт, заблуда и ръкопашен бой без трайна увреда.

За мен това е изцяло положителния съвременен отговор на всички любими книги и филми на родителите ни, заменяйки вече твърде ретро безобидните детски игри със забавни резултати за малките летовници, ваканционно настроени или училищно заети хлапета, с много, много по-близко стоящите до предпочитанията и разбиранията на съвременните подрастващи, ако и да са леко компютърно симулирани, пътешествия и драматични обрати, за които ограничения в география и физика просто няма. Приключенията се случват, вълнуващи, динамични, държащи те винаги на нокти до малките часове. Сюжетът е наистина хем някак напълно реалистичен, хем с онази щипка невероятност, достъпна само на истинските авантюристи по душа, които са готови да захвърлят всичко близко и постигнато само и единствено в името на новото и непознатото, каквото и да е то. А героите са истински златни мини за нуждите на читателя, съчетание между идеалния приказлив приятел, пълен с безкрайно количество фантастични истории за всичко, и всеотдайния другар, който ще мине през огън и вода, за да те спаси в нужда. Страхотна книга за всяка възраст и характер, гарантирано удоволствие на всяко ниво на отваряемост на чакрите, или там в каквото вярвате, спагетените чудовища и те се броят.