Принцеса Сиси

Габи Шустер

Какво ви изниква първо в ума при споменаване на Австрия? Вероятно нещо за Хитлер, Шварценегер, а може би и за топките на Моцарт – бонбоните с гадния марципан, не другото. Но не и за Сиси, символът на чистота и красота на Австро – Унгарската империя, за чието национално значение е трудно да бъде намерен аналог, освен може би култа към Виктория, Даяна или Грейс Кели, с които приликите ги има в най-тъжните им моменти. Всяко момиченце си мечтае да стане принцеса, да бъде харесана от някой красавец с кралски произход и топли очи, с когото да бъдат щастливи до края на живота си, тънещи в ситост и богатство. Но той, животът, някак не харесва хубавите сценарии за слънце без буря, и си иска заплащането за всяка една усмивка. И една малка Сиси ще плати цената.

Принцеса Сиси е дъщеря на баварски благородници, не особено високо в местната йерархия, ако и майка ѝ да е сестра на властващата императрица – орлица с желязни ръкавици и нещо особено зло в погледа. Селско имение без разкош, купчина деца раждани на конвейр, защото трябва, нещастни родители, събрани по принуда, за да се обединят фамилии и пари – не особено романтично начало за една принцеса, но все пак тя, романтиката, тъй обича да вирее, където не я очакваш. И избуява в тялото на едно полу-диваче с необикновена красота, което предпочита да язди коне, да гледа животни и да си играе с простолюдието, вместо да се възпитава за благородна дама. Сиси има възможността да бъде дете, докато малко по-голямата ѝ сестра трябва да стане жена поне ментално, за да е готова за разплод в някое богато и важно семейство. Само че нещата се объркват поради класическо дебелоочие, което не вижда как една 15-годишна буйна кобилка може да хване окото повече от 19-годишна обучена снежна кралица, особено ако този който гледа е разглезен двайсетина годишен император – убавец, на когото не пречи да се зажени за първа братовчедка щом нещо в гащите му го нашепва. И така, по силата на напълно естествен нагон плюс малко педофилски наклонности и практически неоспорима власт, Сиси става съпруга и майка преди да достигне дори 17.

Не ви ли е романтична приказката? Те, приказките, винаги имат този грозен навик навреш ли ги в реалността, да се превръщат в леки хорър истории от ежедневен вид. Макар и първата книга от тази поредица, единствено намерима на български, да се счита за детска според една поредица 12 романа за момичета, и въпреки че трилогията с Роми Шнайдер в Австрия е нещо като Сам вкъщи по Коледа – абсолютно задължителна за въртенето на земната ос телевизионна евтаназия за ума, историята на Сиси е трагична и безкрайно натъжаваща всяка мечтателка на красивите рокли и кралското име. Едно дете бива прелъстено от неособено способен хубавец, абсолютно мамино синче, освен когато става въпрос за тънката част; принудено e да ражда деца, които не му се позволява да гледа; да следва излишно тежки протоколи и правила, да потъпква себе си и мечтите си за чуждото добро и спокойствие, и това трябва да е романтична история от приказен вид. Истината с много тънък захарен слой, който твърде лесно загорчава – това е Габи Шустер, и не, не е подходяща за четене преди лягане от романтични сърца. Нататък става още по-пошло достоверно, гарантирам ви, историята задължава.

Advertisements

Докато смъртта ни раздели

Джон Диксън Кар

Още една от брилянтните истории на Кар с доктор Фел – британският бехемот на криминалните разследвания, който е жива, тежкоподвижна версия на Поаро и Холмс в едно – и физически,  и интелектуално, но с малко по-особено чувство за справедливост и милост, влизаща в разрез с обичайните постулати на правосъдието и криминалистиката. Точно така обаче става любимец на читателите и съвременниците си, с непогрешимостта и готовността си даде присъда по-адекватно от всеки съд или жури в света. Или поне да даде възможност да виновните сами да решат изхода на живота си, защото това бесилото, съгласете се, е доста неприятна история. А от един момент нататък, щом се разтворят завесите от дим и огледала над местопрестъплението, остават само човешките съдби – осакатени, окървавени и обичайно несправедливо съсипани. Възмездието си има своите начини да удари, и доктор Фел в най-добрия случай полага елегантни усилия да му помогне по право.

Всичко започва невинно и леко провинциално – на градинско увеселение най-голямата атракция е мистериозен гадател, който обаче привидно се отличава от събратята си врачки по това, че всъщност наистина познава и прави доста смислени предположения за бъдещето и миналото. Толкова смислени, че отнася един куршум в гърдите, уж случайно изстрелян от млада красавица, на която май ѝ е казал нещо нелицеприятно. В помощ на девойката в беда се притичва снажния ѝ годеник, по случайност създател на пиеси с основен сюжет заплетени престъпления, което го е превърнало в половин детектив и сто процентов параноик на тема злото у хората. Почти заминалия си гадател му споделя на ушенце, че хубавата му женичка е всъщност черна вдовица с вкус към специфична отрова, и тъй като всъщност се оказва, че същият е известен криминалист от столицата, нямаме причини да не повярваме. Особено след като гадателят-полицай умира от онази любима отрова на предполагаемата кралица на бавното и болезнено умъртвяване. И ако си мислите, че случаят явно е решен, то знайте че всичко едва започва.

Кар взема едно напълно ясно престъпление с повече от ясна жертва и логично ясен извършител, и го превръща в постоянен фарс на обратите, където всеки е обвиняем, невинен, и после пак виновен, понякога по едно и също време. След пристигането на доктор Фел става малко обидно за читателя, че е бил толкова тъп да повярва на очите си, и предизвиква онова желание да прочете всеки изминал ред още по два пъти, да си начертае диаграма, диорама и всякаква рама, та да може да хване очевидно очеизбождащата ситуация, дето криминалистът – бехемот я надушва буквално от входната врата. Ще си смените мнението за уж явното около десетина пъти, ще се объркате, ще се улисате и ще се плескате по челото на кръгъл час, че онези малки податки така сте ги пренебрегнали. Класическа мистерия за затворена стая, макар че щом в прозореца има дупка от куршум, стаята вече не е съвсем затворена, поне тъй се опитва да ви намекне доктор Фел, но едва ли ще се сетите навреме. Прекрасно забавление за сивите клетчици и почитателите на Кристи и Дойл.

Политически коректни приказки за лека нощ

Джеймс Фин Гарнър

В днешни времена се вихри такваз извънмерна политкоректност и се изисква тъй строго уставно антидискриминационно поведение, издържано до степен да не можеш човек да погледнеш в очите, колчем нещо обидиш него, кучето, леля му или производителите на бельото му, че даже и приказките попадат под дебелото острие на цензурата. Да си спомним само, че в чичо томовата колиба вече няма негри, а цветни субекти от потиснат произход, а Пипи е дъщеря на крал – окупатор на туземно население с наситена кожна пигментация. И има към 64 различни пола, дето се увеличават с всеки изминал час, и агресивните тъпчовци в училище вече са поведенчески ощетени от съдбата жертви, нуждаещи се от топло мляко и гушкане, и жените могат да правят абсолютно всичко, включително да си присадят тефлонови топки, ей така, да има какво да почесват в особено горещ летен ден. Но всичко почва и свършва в приказките, където истината трябва да се погледне с любезни и широкоскроени очи, необременени от погрешни очаквания за живота и наличността под полата.

Така ще попаднете на хипи комуната със странен зоофилски привкус на Червената шапчица, феминистичната сбирка на общо взето женското съсловие в Пепеляшка, правдивата борба срещу вълците – капиталисти на трите прасенца, клиниката за аборти на бившата предачка на златна прежда срещу първороден обект на раждаемост, емоционално предизвиканите една купчина козлета и тролове, алтернативния музикален лейбъл на Марулка – или Рапунцел, ако щете, гъвкавото мултикултурно – кулинарно пътешествие на трите мечета и Златокоска, спа центъра на Снежанка и Злата кралица, обслужван от некрофилски настроени принцове с проблеми в потентността, безкрайните съдебни дела между дворни и диви животни, жабокът – принц, по съвместителство и брокер на високо ликвидни имоти, веганската великанска сбирка на върха на стъблото, двойната дискриминация на патенца и лебеди според цвета на перата, и прочие чудеса на съвремието ни, намерили някак път в умовете на събудените към политическа отговорност и съпричастие към екосистемата на вселената деца.

Забавлението ви е гарантирано, ако и доволно удавено в подчертана интелектуалност и див сарказъм, стоварящ кофи със злъч и ирония върху всичко модерно, актуално и пухесто – премерено. Кратки истории за тоалетната, за метрото, за бързо четене на нещо свежо и абсурдно, което ще ви накара да се почувствате или дълбоко обидени, или доволно разпънали шарени опашки от гордост, че видиш ли, ние сме толкова много над нещата. Или не. Да се засегнеш, или да се надсмееш над себе си – това е въпроса. Докато се кикотиш – всичко идва някак по-леко, от мен да го знаете.

Черната корона

Александър Драганов

Финалната част на епичната история за тъмни елфи и вампири, преоткрили правия път на светлината и любовта през закаляване на душата с много кръв, битки и магии на Александър Драганов е наистина това, от което едно героично фентъзи има нужда – възхитителна мащабност, класически сюжет и изненадващи обрати, плюс щипка Ктхулу за разкош. Изненада може би е ключовата дума за Черната корона – любовта е изненадваща, лошите са изненадващи, а самият край – повече от изненадващ. Казах ли колко бях изненадана? А колко бях доволна, че един български фентъзиен автор, и то на наистина добро фентъзи, стремящо се да остане в канона на елфите, джуджетата и орките, може да вземе едно предъвквано стотици пъти вдъхновение и да направи от него нещо, което да изкара от мен една торба „Я, стига бе!“, докато трескаво проследявах всеки обрат на микса от Шлемово усое среща Дризт и компания, и това някак не ми доскуча и за миг?

Ако не знаете кой е Алтиарин, Римиел или какво е Градът на странните удоволствия – поправете своята грешка, и потърсете Мечове в леда и Сказания за ледената планина, откъдето тръгва една наистина добра епика в стила на Салваторе и Толкин, но с намигване към Лъвкрафт и Хауърд. За мен бе истинско удоволствие да видя как Сашо Драганов се развива с впечатляващи скокове като автор с всяка следваща история за разнородната си компания от главни герои, с различни болки и грешки в миналото, но все пак намерили някак сили да променят живота си щом срещнат кауза, заслужаваща си измяната на досегашните принципи на поне едно 180 градуса в спектъра от сиво-черното зло до едно що-годе справедливо, ако и не винаги напълно безупречно добро.

Една отчаяна битка между безкрайните орди от унищожаваща есенцията на живота поквара срещу оределите редици на защитниците на приемливото статукво сред ходещите в светлината става фон на издигането на така любимите ни герои до напълно заслужените позиции в новия свят. Един фентъзиен Рагнарок се разгръща срещу заспалите древни от дълбокия космос, които лелеят единствено нищото и антиматерията, и намират за противно всяка съществувание, включително и това, което ги боготвори. Дори нечовешките същества търсят човешката топлота в отношенията си, а фантастичността на есенцията им някак помага да бъдат повече хора от нас. Наистина, рядка комбинация между епика и лична история, и то разказана добре и в обем, който не дотяга, нито пък оставя твърде много недоизказано. Колекция Дракус с поредното вдъхновяващо четиво, което може само да радва всеки заклет фентъзиен читател.

Мистерията на лудия шапкар

Джон Диксън Кар

За почитателите на криминалните истории с викториански привкус, твърде много обвиняеми и шепа умни хора с остър като бръснач ум, и още по-адекватен и адаптивен морал, какъвто само Холмс би проявил, разпределяйки белите и черните точки на виновните според човешката, а не законовата справедливост. В Лондон вършее странен престъпник – крадец на шапки. От елегантни цилиндри до спортни кепета през адвокатски перуки – никой не е пожален, и макар да няма кръв и реална материална облага, целокупното британско джентълменство трепери по ъглите от ужас да не би да им измъкнат символа на обществено положение точно, когато заемат онази великолепна стойка, тъй приятно изглеждаща за тази млада дама на ъгъла, която по случайност е и изключително добра партия с няколко хиляди лири годишен доход. Но в крайна сметка най-лошото се случва, и ето ти на – имаме труп на джентълмен, захвърлен на стълбите на великолепния Тауър с огромен цилиндър на глава и опропастени планове за вечерта.

Полицаите както винаги са почти напълно излишни и прибързващи в изводите си, търсейки тъмни субекти от не-британски произход или най-много някой  друг ревнив съпруг или съперник за дуел по изгрев. Добре че на сцената излиза доктор Гидиън Фел, един доста благ вариант на Холмс и Уотсън едновременно, който прозира мотиви и съшити с бели конци истории, и успява да отсее виновните между красиви млади жени, странни напети матрони, екзотични смугли богаташи, развейпрахови дендита и възрастни благородници с особена страст по По. Покрай убийството се завъртат и първия ръкопис на Едгар Алън и вероятно първия криминален разказ в литературната история, две подозрителни фигурки, в които може да съхранява какво ли не, както и една френска стрела, долетяла по силата на колекционирането преди да бъдат открити магнитите за хладилник. Само с шепа недостатъчни доказателства и нужното побутване в тази или друга посока, доктор Фел успява само с цената на още един труп да разкрие тъжно престъпление, чиито виновници няма да ви отвратят, а ще събудят доста противоречиви чувства, също както у доктор Фел…

Джон Диксън Кар ви предлага изящни криминални истории за дедукция, противоречия и брилянтна брит етична логика. Не е Артър Конан Дойл, но е доста добра алтернатива за жадните за класическа кримка читатели. Пробвайте 🙂

Хипи – некромант, елф – пироман и маг – бюрократ влизат в кръчмата…

Л. Г. Естрела

Ха сега се замислете какво се разбира под герой в един що-годе нормален фентъзи роман? Вероятно почваме от млад момък, най-много девойка, задължително сирак, обезателно със случайно открити свръхестествени способности, и винаги в условия на една дебела и надвиснала сериозно над света опасност, която само нашият фърфалак може да разреши. Към отбора му най-вероятно ще се присъедини стар, но много благ магьосник, някое и друго гневливо, но със златно сърце джудже, нежен и благороден елф, а ако сме много в настроение – някой преминал от правата страна на закона бивш кокошкар с много вдъхновяваща лична история, обясняваща престъпното му поведение.

Но какво, ако почваме от млад некромант, успешно оттървал се от предшественика си и завладял замъка му, заедно с едно полу-измерение от вселеноядни ужаси в мазето и гигантски франкенщайн експерименти с много кисел характер в килера, и добавим неговия нов ученик, което е невръстно девойче с остри като ножове сенки, отвратителен вкус към ярко розовото и неизчерпаем арсенал от опити за убийство върху учителя си? И после присъединим класически бюрократ, с особена дарба да съхранява всичко в невидим джоб – разкъсване на реалността; елфиня, специализирала в огнената магия и ръкопашния бой, мразена от всички растения, с изключение на най-отровните; древен войн със слабост към бонзаите, пътуванията във време-пространството и тайните, и нахвърлим за красота и малък дракон – мелез, наполовина свещен бял, на половина корозионно черен, пясъчен елф – безмилостен масов убиец и крадец, плюс шайка от брилянтно обучени плъхове – нинджи със слабост към силно избухливи вещества? И ето ви на една доста впечатляваща купчина от необичайни герои, които не знаеш дали ще е по-добре за света да заколиш в леглата им, или да им бъдеш скромен летописец.

Инди авторката Л.Г. Естрела е създала един откачен свят на лоши, по-лоши и юбер лоши индивиди, където финансовата инжекция и индулгенциите от местните управляващи помагат да се започне една своего рода биологична война на принципни престъпници срещу безпринципните им такива другари. Така де, ако имаш заплаха от прекалено бързо осъзнали се и практически неунищожими механични големи, решили да създадат своя държава, или демонски господар, планирал да направи чаено парти с братовчедите си Ктхулу и Дагон, и доста приятели, което ще струва една – две вселени, щото хубавият чай си върви с добра хапка живот – кого викаш, от кого би се лишил? Абсурдни ситуации за създаването на екип, по-смехотворен от което и да е Марвел или ДС събрание на специални хора, щото то просто шотландско уиски и миша пикня не вървят винаги някакси. Богатство от битки и хумор, анимационно-геймърска обстановка и огромна усмивка на задоволство от всяко преодоляно препятствие, минало винаги някак на косъм и обикновено чрез намесата на великата некромантска лопата. Да му се чуди човек какво толкова е направил света на Естрела, че е натъпкала по него всичкото възможно зло, и още малко отгоре, за да го накара да писка по нощите от ужас, че анти-вселената се крие под леглото с букет месоядни рози – активистки за джендър равноправие. Писателско отмъщение, ще.

Проклятието на Белиал

Димитър Цолов

Така нужното и очаквано продължение на дивата вакханалия с вампири, кукери и върколаци с главен участник един много прецакан от живота лекар в междувидова клиника, придоби своят ударен апогей в Проклятието на Белиал. Ако ви е харесал задъхания екшън, неочакваните обрати и непредвидимите, но някак ставащи бързо симпатични герои – продължението на кървавата ърбън епика ще ви допадне още повече. Ще се завърнем в миналото и ще погледнем в редиците на мистичните кукери, прилични по-скоро на изключително добре организирана престъпна организация с Кръстника и всичко останало. Ще потънем още едно ниво навътре в подземния свят на вампири и върколаци, чиито мотиви за оцеляване в условията на буквално загиващ свят стават все по-разбираеми и някак приемливи до онази степен, която направи лошите момчета от един български сериал – е, единственият що-годе прилично гледаем без позиви за повръщане, да станат ако не любимци, то поне напълно оправдани в действията си, колкото и да бяха ултрасно крайни в помислите и разбиранията си за живота.

Ще разберем и за съществуването на една тайна организация с гарантиран неутралитет, балансьор, макар и финансово зависим, впечатляваща дори просто с факта, че е намерила начин да я има насред безкрайните войни между твърде добре мотивирани същества с твърде много причини да искат нечия смърт, най-вече на главните ни герои. Древни същества ще излязат от сенките, за да помогнат или попречат, но все пак доведат нещата до финал, от който няма как да не сме доволни, с онзи особен тип усмивка на изключително зарадвания от събитията читател, който от няколко часа не може да отлепи поглед от страниците на книгата пред себе си, шептейки до болка познатата мантра- Обърни се, избягай, не му/ѝ вярвай…, дето ги крещим понякога на телевизора, но по-често на книгите, когато нещата очевидно тръгват на лошо.

Та, ако екшънът, но изключително добре описания такъв, майсторски подхванатият сюжет с криминални и ърбън елементи, но без пряка връзка с основната ни действително тук и днес, както и готините герои, несвенящи се да ликвидират завинаги проблемите си с хладно оръжие или юмруци, в опит да запазят някой и друг невинен живот, са вашето нещо – ведната тръгвайте да преравяте нета как да се сдобиете с книжките на Димитър Цолов – Доктора, всяка една от тях е точната, идеална доза от книжното лекарство против скука и униние. Повече лекари трябва да пишат, според мен, това с дозирането някак винаги го разбират идеално 🙂