Господарят на делюзиите

3523-1987n448-UE2197-5rEV109553073463356822318 tla28ita-c1945059  DelusionsMaster1  

Господарят на делюзиите е онзи кикот в мрака, тихата стъпка на неясна сянка зад ъгъла, ароматa на разложение от привидно напъпилата роза… Той е всичко, което противоречи на здравия разум, което те кара да преминеш границите на предвидимото и да се отдадеш в прегръдките на невероятното. Когато умът излети през покрива на ежедневното, последният шанс е безвъзвратно загубен, и пелената на болката се спуска бавно над хоризонта, той идва и те прегръща с ръка, чиито пръсти са диви змии, и усмивка на лице, наполовина пролетен бриз и лъчиста светлина, наполовина прясно разровен гроб и писък на омраза. И който срещне погледа на иначе сведените зеници, никога няма да бъде себе си повече, или жив, или щастлив, или въобще съществувал някога.

Битката за земния народ между демоните  – повелители на времето продължава и в третата част на поредицата за плоската земя на Танит Ли. Отново човечеството не заслужава да бъде фаворизирано с обич, а мачкано от тъмните господари на мрака до последна капка кръв. Една преминаваща комета променя смелите, жестоките и лудите до абсолютния идеал на мисълта, след който има една – единствена кратичка крачка към еманацията на светлината. Една изоставена кралица жертва детето си , за да върне любовта на съпруга си, зает с много по-великата цел да създаде безподобната кула на Вавилон. А един демон за първи път пролива сълзи в името на преминалата живота си единствена любов, притежаваща светлината до степен, достатъчна да озари и най-крайния мрак.

Лудостта властва, дали като отмъщение за загубени чувства, дали като вопъл на вярващите към безразличните божества, или даже като рев на подивелите жители на подземното царство, съпричастни към мъката на господаря си. А любовта не винаги е отговора, нито пък винаги побеждава човешката жестокост, а още по-рядко – човешката глупост. И земни, и неземни изпитват непоколебимата сила на изгубения разум, а изходът е често само във смъртта, понякога и малко отвъд мъртвата плът, вдигната за неестествен зародиш на живот.

Страховита приказка за красиви хора и почти – божества, танцуващи под бича на нелогичната лудост, обхващаща всеки, осмелил се да се противопостави на господаря на делюзиите,  принц Чуз. Светът за секунда почти загубва своя шанс за бъдеще, кръв и писъци заливат мирните живуркащи, но все пак добре , че някой свръх-човешки бди над своите любими играчки, дори в отсъствието на бледите каменни богове, изпълнени с безразличие и самовглъбеност. Магията продължава, и аз и се подчинявам , внимателно следейки за чистотата на своя ум, вече напълно подвластен на времената отпреди земята да придобие подобната си на слънце форма, когато по плоската твърд са бродели далеч по-важни същества от собствения ни вид. А може би е все още така. Можем само да се надяваме.

Advertisements