Тайните книги на Венера

tla79a imagesCAOIKV37

Добре дошли във света на Венера. Ве-Нера – пътуване в мрака. Ве-ден и Ве-нощ, сливащи се в магия, вяра и технология на ангели. В нашия свят я наричаме просто Венеция, и си мислим колко е потънала тази година в отходните си канали, но в онази Венера, тя е Градът на мрака и светлината, вярата и демоните, ангелите и апокалипсиса. И Танит Ли ни превежда като истински Овидий сред купчините морални и физични абсурдности, които ти поднася вселената зад огледалото, намираща се уж в добре познатата Жабария, а реално – в свят на сянката и цветовете, недадени за разбиране на расата ни.

Още с първата крачка морето ни залива до шия в готически-мистичната Лица под водата. Великолепна приказка за младия благородник, отрекъл се неясно и за себе си защо от род и богатство, за да пожертва сърцето си на олтара на града Венера, отдавайки тяло и душа на мистичната богиня – поселение, приела в лоното си най-вече вярващите в нея, макар че няма жив човек, пристъпил по залетите и улици, който да не се опие от силата , носеща се във въздуха. В дните на зловещ карнавал, когато всеки без маска може да бъде безнаказано убит дори с камъни, се заражда една привидно невъзможна любов, сътворена от изключително фина жестока смърт, отвеждаща ни до древен орден на майсторите на демонични маски, предвождан от бащата на дете , прокълнато с вечна физическа маска Каменно лице. В историята се намесва и древен алхимик, ангелска сврака и деца-амфибии, както и много езотерика, мистика и дива магия. И идва очаквано Финалът с всепобеждаващото добро. Което всъщност никога не е било добро. Но ни трябва малко време да го проумеем.

Свети огън избухва в косите на малка робиня, виждаща ангели и готова за масово унищожение в името на любовта, попаднала веднъж в ръцете на древния религиозен орден на Пазителите на агнеца – толкова фанатичен, колкото са си и нашите от тази страна на огледалото. Историята на Жана Д’Арк, повторяема до последен елемент, през душата на пречупеното робско съзнание, произвеждащо най-мощното оръжие на великата църква, демонстрираща от своя страна както винаги тотална неспособност да овладее непознатото и да отрече божествената искра дори и в най-явните демонстрации на вселенско величие . И тук поквареността се слива с невинността, старата магия се прекроява в християнска вяра, а чистотата на духа избуява в истинската еманация на любов, така неразбираема от днешните ни човешки очи.

И зариваме ръце в земята, от която произлезли сме, и в която ще се върнем, защото винаги , под всичко, стои малко пръст , за да носи на плещите си цялото мироздание и още отгоре. В Легло от пръст две враждуващи фамилии, типично в стил Ромео и Жулиета се борят за последното убежище на тленните им обвивки, като от малък спор до вражда траеща стотици години обикновено разликата е само един умрял от упоритост нерв в главата на настоящия патриарх на семейството. И тук ситуацията се повтаря без промяна, само дето Ромео е нероден, а Жулиета вижда призраци по офелийски. Елегия за души, прераждания, раждане в смъртта и много живот отвъд нея, любов минаваща граници, светове и времеви ограничения, вселени търсещи равновесие или поне обяснение, заровено дълбоко в земята, отхранила споровете в топлата си пазва.

И финалът на Венера идва с нейната смърт или спасение , или просто скриване в прегръдките на вечния и любовник – безбрежното море, под купол със свръхтехнологии, изобретени от наследниците на загубени раси, овладели връщането на душите от онези земи на празнотата, до точния момент на раздялата между тленното и искрицата божий дъх. Във Венера спасена родственици, разделени от векове смърт и прераждания, се срещат за една последна оратория от звуци, носещи из въздуха най-непрощаващата чума на истинския глас на боговете, неспособен да бъде възприет от никой различен от ангел или демон. История съчетаваща абсурдни, но някак реалистични технологии, и едно от най-красивите, и вярвайте ми достоверно звучащи за всяка моя клетка обяснения за днес и утре , за живота и смъртта, за другите видове живот и ангелските крила.

Алхимическата опера на истинската вяра завършва с последната страница, и ни връща отново под водите на Венерианската магия, в преследване на зловещата отровна маска, целуната от демон, в земите , където вярата е най-тънка, но и най-неунищожима за човешките опити да разберат онова, което им е отказано в ограничението на живота в тлен. Прекрасна колекция от истински духовни откровения, непрепоръчваема за тези, ограничени от думите на означените като пазители на вярата, а всъщност нейни тихи непредумишлени унищожители. Отново магията на Танит е тук и ме отнася в лоното на красотата и фантазията, така трудно постижима от обичайните автори, които четете и забравяте, а не изравяте нови линии в мозъците си, специално за познанието, извряло от тях. Преживяване си е да я четеш, оставяш по-малко от себе си на всеки ред, но приемаш нещо друго обратно –  нещо необяснимо, нещо невероятно, нещо несътворимо. Искра, която може да запали огън, пожар или просто цигара. Зависи от душата .