Драконовият астероид

Дж Дерек Адамс

Вероятността тази книжка да я прочетете на български е толкова минимална, колкото утре да излезете на среща с вече самотния баща Брат Пит, или ако сте с други предпочитания – с отдавна самотната, но доста по-изтрещяла милфка Анджелина, което иде да рече, че не, това няма да ви се случи, освен ако не заспите след като сте преяли със свински пръжки и кисело зеле, плюс осем оки ракия и няколко гумени бири за разкош, и не ги сънувате тез хубавини. Та, обратно в реалността, но само за малко, защото трябва да се покачим на един астероид, пълен със заспали дракони, освен един, който за съжаление не е открил радостта на себеудоволствието в условия на нулева гравитация, и общо взето е с характера на кисела стара мома-рентиерка в центъра на София, която за първи път открива магията на Туин Пийкс, и това не завършва добре. Но господин драконов киселяк дори не е основен герой, а нещо, в което вашите нови книжни приятели ще се целят с магьосани ножки. А ето ги и тях.

Една малка магьосничка с побелели коси и вилнееща дива магия около себе си, известна с чудесния си страничен ефект да подлудява упражняващите я до степен същите да си връзват ноктите на панделки, докато изпепеляват методично разни вонящи селца, с все народа и добитъка залостен в жалките си кошарки. До нея едно рошаво хлапе с рицарско възпитание, бил някога паж на доста странен дърт авантюрист със смущаващи умения и вкусове, които не, не включват задните входове на сгради, палатки и каквото там има входно-изходно структура. Една зеленокожа гномица – гномка, гнома, гномея… нека да е орк… оркка… женска матово зелена странност с бивни и дребосъчест ръст, плюс сестра ѝ, дето е същото, ама в по-бензинова разцветка, и за разлика от кака си, дето е нещо като Индиана Джоунс на расата си, тази е с избухливия характер на разстроена, току-що скъсала с гаджето си, и сложила гадни шини тийнейджърка в цикъл – което ако не знаете е най-най-най-лошата комбинация и всеки родител ще ви го каже, докато хълца задавено в шъпа. И един герой, дето е от официалните добри, но всъщност е еманация на изключителното зло, което представлява догматичното добро на всяка цена, местният вариант на тамплиерите, масоните и онези симпатяги, дето се самобичуваха в златната кокошка на Дан Браун. А, и един социопатичен оранжев дявол с рогца, който се превърща на супер сладко пухаво прилепче с рогца… оранжево.

Всичките тези злополучни образи по един или друг начин ги тегли съдбата към столицата на един объркан и неясен свят, заплашен от огромния астероид, пълен с ужасии, засега обвити в мистична мъгла, ясна на едни други трети лица, които е повече от явно, че някой ден ще създадат сериозни проблеми. Но засега цялата групичка се преследват едни-други, понякога без да знаят, като междувременно се замесват в полу-успешни банкови обири, морски битки с полу-веществени пирати, тежки разговори с майки-орлици-оркици, дето хич не могат да правят мекици, пътешествия на летящи мотопеди, красиви сиви вещици с подчертано агресивни сексуални апетити, и разни други чудесийки, които на пръв поглед се съчетават като белгийски шоколад и пукана люта чорбаджийска чушка, но всъщност крайният резултат никак, ама никак не е зле – забавно, нахилено до драконовските си уши фентъзи, омесило се на живот и смърт със стиймпънк елементи, сай-фай псевдо наука и искрена изтрещялост в стил „Ъъъ, какво?!“, както и наистина удивително запомнящи се герои, в които просто ще се влюбите само за няколко странички време. Да, дори и в лошите. Оранжевият демон се нарича Настрани между другото. И малко квичи като е оранжев прилеп. И си пада по зелената…орка? Хубава палитра, децата им ще са или портокали, или ананаси. Което дава някои идеи откъде са се пръкнали странните ходещи храни в Плодчетата.

Ако това ви звучи като пародия на нещо писано от непрежалимия Дъглас Адамс – вероятно ще се прави. Ако усещате и лек полъх от още по-липсващия на усмивката ми Тери Пратчет – пак удряте бинго. Естествено, нищо не е толкова съвършено изпипано, че със всяка проклета дума в идеална позиция да ви избухне мозъка, и да не можете да говорите за нищо друго с приятелите си в следващите няколко седмици, но е един изключително свеж глас в инди литературата, в която съм заровила нос като особен вид огненокозинеста котка, каквато не съществува, във ванилови трюфели, каквито няма, но пък и мен точно с трюфели няма как да ме впечатлите, както и с хайвер, суши и другите там екзотично – хипстърейски скъпарщини, дето всъщност са си надценена гадост, ако и красива такава. Та, ако случайно и вие сте от смелите изследователи на алтернативни и никому непознати автори – Джи Дерек Адамс само поставя началото на едно престъпно забавно приключение, в което аз се хвърлям като веган на репички. Предполагам за последното, аз съм любител на обилно полятите с масло трупове на животинки, хищник гаден книгочетящ съм, мда.

Advertisements