Мистериите на сестрите Хънифийлд

Джанет Уетърби

Кой е казал, че романтично-мистериозните истории трябва да са винаги незабравими, уникални, вдъхновяващи, незабравими, че да са просто интересни? Ето ви един пример за привидно посредствена поредица, която е толкова леко повърхностна, безопасна и обгърната във фолио на балончета и меки пухени възглавници, че оставя само и единствено добри спомени, ако и неясни. Джейн Уетърби взема класическата тропа за семейство, пълно до ушите с дъщери за женене, беден баща и мъртва майка. Ако ви напомня по някакъв начин за сестрите Бенет, то не сте съвсем далеч, но тук поне госпожа Бенет е погребана скоропостижно, а възрастният дамски образ е приятна леля- благородничка, изживяваща се като универсална сватовница. Момичетата не са празноглави, мъжкарани или леконравни, ами всъщност доста приятни, възпитани и разумно гледащи на живота, в който една девойка трябва да се ожени или да работи, отдавайки се по-малко мечти и повече практичност.

Не ви звучи вълнуващо, а? Това не е вълнуваща поредица, никой не се въргаля в сламата, не злепоставя другия, не се водят безкрайни словесни битки, никой не тъне в горка нищета, никой не бива каран да продава тялото и душата си за коричка хляб. Това е уютна поредица, носеща усещането на сгушване под меко одеяло пред тихичко припукваща камина, с чаша какао и чиния сладки под ръка. Всяка от сестрите среща своя красив непознат, отново движейки се по класически тропи – възпитателката на господарското момиче открива тъмните тайни на господаря; младата дебютантка в Бат се доверява въпреки всичко на доброжелателния, но мистериозен военен; а интелигентната домашна лечителка попада на вълнуваща жертва на престъпление, впечатляващ в своята почтеност.

Опасност никога няма, драмата е гореща, колкото билков чай, но топлотата и уютът на думите на Джейн Уетърби и нейните сестри Хънифийлд е завладяваща в простотата и лекотата си. Хубавите книги не е задължително да са уникални, главозамайващи, да се четат на един дъх и да оставят завинаги белег в сърцата. Може и да е невероятна комбинацията между шампанско Moet и хайвер от белуга, но в студените дни обзалагам се, че се сещате по-често за чаша топъл чай от лайка и препечена филийка, сврени някъде на топло и уютно. Хубавото е въпрос и на вътрешна нужда, особено пък когато говорим за книги.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.