Добрата вещица Гретчен

Пола Мейсън

Във времена на притискаща отвсякъде реалност, понякога имаме нужда от бягство в далечен свят, където правилата на оцеляване и просперитет са уж същите, но когато около теб пращи от магия, притичват феи, Рапунцел е рекламно лице на местната пивоварна, а шефчето на кварталната кръчма е доста симпатичен трол – несгодите стават една идея по-приемливи за преглъщане. За нуждаещите се от ментална почивка Пола Мейсън успява да създаде една чудесна поредица от кратки, забавни и шантави във всяко едно отношение истории за Гретчен – вещицата, на която магиите не ѝ връзват, вълшебната ѝ книга е с вечен махмурлук, криза на идентичността и напиращи топли вълни, а когато успее да забърка нещо магическо, същото обикновено избухва в лицето ѝ по доста цветен и мащабен начин, въвличащо цяла банда свръхестествени същества в гигантска каша. Звучи чудесно, не мислите ли?

Напоследък доста популярeн суб-жанр в градското фентъзи са уютните истории със вещици, общо взето въртящи се около един сюжет – девойка от големия град наследява старата къща на пралеля си, където открива, че притежава дарбата на вещица и омесва реалния си живот със шепа магия, някое и друго свръхестествено същество и що-годе забавни ситуации, което придава смисъл на иначе сивкавия и неуспял личен живот на същата. Но предпочитам много повече вариацията на Мейсън, в която вещиците си имат свой свят, напълно далечен от нашия, в който няма ни пандемия, ни расизъм, ни сексизъм, но най-вече – реализъм. И това може би е най-приятният начин за възприемане на дами с неопределена възраст, островърхи черни шапки и склонност да подаряват брадавици за рожден ден.

Е, признавам, че Гретчен и нейните вещерски приятелки не могат да се сравняват с баба Ог, Есме Вихронрав и Маграт Чеснова, но то пък с Пратчет кой може да се съревновава, без да е сигурен в почтеното първо място след печелившия. Някои от историите на Пола Мейсън може би имат потенциала само на разкази, а други просто си плачат за много по-дълго представяне. Но ако търсите нещо, което да ви разведри, усмихне и поне за малко отнесе на едно някак странно, по-лесно за простичък живот място, то история за кисели, остроумни и не особено талантливи вещици може би е точно вашата чаша отвара за добро настроение.

4 thoughts on “Добрата вещица Гретчен

  1. Здравейте!
    Бих искал само да посоча, че вероятно името в заглавието е „Гретхен“-немско е и може би затова е коректно „ch“ в него да се чете като в немския – само „х“.
    Поздрави!

    • Да, и аз говоря немски език, но доколкото знам авторката не е от немски произход, така че може и да е Гретхен, Гретчен, Гретен, Гречен или нещо съвсем различно като произношение, всичко зависи от желанието на създателят ѝ. На мен лично Гретчен ми хареса като звучене, а е доста по-вероятно за англоговорящ така да я произнася, пък ако някой тръгне да я превежда – може и да пита авторката за мнението ѝ и всички ще знаем истината 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.