Крадецът на време

Тери Пратчет

Времето е интересна материя – все не ни стига, или се влачи, или е твърде скъпо, но пък го пилеем безразборно. Дали времето е в основата на всички злини на света? Хм, тогава защо не го спрем и да видим както ще стане? Поне ще почистим земята от малките, хаотични човечета, които я замърсяват с идеите, плановете и шареността си. Така поне си мислят ревизорите на вселената – странни сиви конструкти от подреденост, кламери и тишина. А как се съсипва времето? Много просто – с идеален часовник! Освен ако Времето всъщност не е симпатична девойка със семейни амбиции. Дали от утробата на Времето ще се пръкнат още времена, и колко времена може да понесе собствената ни материя? Зави ли ви се свят? Нищо, Пратчет ще оправи всичко с една хубава кутия дизайнерски шоколад с пълнеж. Кой казва, че шоколадът не може да е универсално оръжие и спасител от поголовно унищожение едновременно?

Поредната шарена, почти безумна на ръба на съвсем смахнато – откаченото, история на дядо Тери, която може и да е приказка за смешни същества от друг свят, местен вариант на кисели шаолински монаси и шоколад, но може и да е послание за приемането на различните, за вкусването (понякога буквално) на другите култури и сливането с тях, за да се стигне до по-добър вариант на настоящият момент, който може и да се окаже всичко, с което разполагаме. Е, трудно се възприема живото превъплъщение на великият Лама, който е плюнчещо се беззъбо пеленаче и хилядолетен разум, побрани заедно в едно вързопче начесто акаща плът; или бандата на конниците от Апокалипсиса, с все жените, децата и ревматизма им; или искрящото въплъщение на Легион, което изглежда като гледала погрешния туториал по грим Елза.

Това е история за антропоморфните форми на атавистичните ни страхове, чиято най-срамна тайна е, че представата им за хубава вечер е тази, прекарана с опнати пред камината, обути с шарени чорапки крайници; за повелителите на самата есенция на сътворението, дето си отглеждат планини като бонзай, а да знаете колко е трудно да подрязваш планина; но и за любовта, която идва почти винаги, когато хич не ѝ е времето, но пък и някак съвсем навреме. Естествено имаме и Сюзан Сто Хелит, в чиято класна стая глупостите някак не просто ги няма, ами дори да е останала някоя частичка от тях, същите полагат всички усилия да се маскират на фикуси, за да не ги види повелителката на реда, дисциплината и непокътнатият шкаф за спомагателни материали. О, да не забравяме и млекарят Рони Соах, който е най-зле прикритото пето чудо във света на диска, с най-спорното кариерно развитие на всички времена, за който как не сте се сетили досега, докато сте рисували бъдещите си зли татуировки по тетрадките си в пети клас, не знам. Въобще, Пратчет.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.