Аленото евангелие

Клайв Баркър

Ако харесвате суровия, с ежедневна лекота разкъсващ кожи и органи пророк на злото Баркър, но имате и специална слабост към творящия с въображението на безумеца Бош алтернативни светове като Абарат Клайв, то Аленото евангелие е точно по средата, обгръщащо нежно с хиляда куки сърцето на всеки осмелил се да премине дверите адови и да има наглостта да оцелее под взора луциферов. Единственият посмял се да се опълчи на ордата на ценобитите и мамещите кутийки на Льомаршан е детектив, покрит с татуировки – пазители, вдъхновили и вдъхновени от Бредбъри и Брет, който се отправя на малка разходка под твърдите небеса на ада, повикан като летописец от самото олицетворение на болката Пинхед. Няма как да свърши добре, то е ясно.  

Мислете за Хари Любовта или Д’амур, ако ще трябва да сме точни, като за алтернативен Джон Уик – той също е уморен, отчаян и искащ всичко това с живеенето на един косъм разстояние от пълчища демони да свърши някак, но му бива отказана опцията да приключи със себе си, защото твърде много хора разчитат на него, и то такива, които също виждат в мрака истинските очертания на злото. Една сляпа говоряща с призраци, един сънуващ пророк, една преследвачка на дяволи и един татуист на защитни магии си заслужават всички усилия заради простия факт, че са едни от малкото , с които отвъдното не е успяло да сключи сладката сделка за вечен живот на черния петък. Винаги има уловка, да си знаете.

Сред купчини разлагаща се плът и оглозгани кости, в селенията адови живее цял народ от извращения с богохулствен произход. Те си имат нагли владетели, паднали ангели, висши демони, амбициозни дяволи – съвсем като в нашенския парламент. Но тук живеят и ценобитите – представете си тъмните елфи от втория Хелбой, предали се на злото и извратили телата и умовете си в абоминация на грозното и болезненото. Пинхед е едно от особено лошите деца на това странно измерение, съчетал в себе си съвършен садизъм и безкрайна амбиция да измести местния бог а.к.а. Луцифер от мястото му, което му коства няколко столетия упорито търсене на магически текстове, с които да извърши преврат и практически да вдигне народното им събрание във въздуха. Разбираемо е, че всъщност някак изпитваме симпатии към бодливия източник на агония, но методите му малко накъртват откъм прекаленост и вонят твърде много на разложение. Та, моментът на въздишката с облекчение от добре заслуженото наказание ще си я получите.

Светът на Баркъровия ад е величествен, грозен, сложен и противен на всички правила на живота, гарантиращ смърт твърде много пъти. Отвратителните сцени на насилие са все така подозрително детайлно описани до ниво да ти се изпълни нослето със всички човешки вони на света, но семенцето на злото продължава да прелиства трескаво страниците, поглъщайки жадно всяка нова сцена на неизбежна, но въпреки това винаги смущаваща демонстрация  на изящна жестокост. Дали ще спите някога спокойно, надникнали зад границите на слабо охранявания ни откъм привидна сигурност и смисъл крехък свят? Е, не казвам, че ще е лесно, но след Баркър винаги си трябва една усилна диета с весели и пъстри текстове, които да удавят за малко всички параноични мозъчни клетки, вярващи в алената истина. Предупреждението остава.