Отрова, чар, красота – Приказки от кралството

Сара Пинбъра

Понякога приказките жестоко се объркват, но често просто лъжат любезно, защото все пак победителите имат правото да пишат историята, а победените да я заучават прилежно за високи оценки. Ето ви поглед към вероятната реалност, стояща зад най-популярните захаросани легенди за малки момиченца, и тя никак, ама никак не е сладка. Злата кралица е с трудно минало и доста добро обяснение за цялата вълна от черна магия, която ще излее върху света. Снежанка е непокорна глезла, чийто престой в кристалния ковчег ще е малко по-дълъг от очакваното по вина на Принца, който всъщност търси тиха пасивна женичка, и няма да се посвени да направи нужното за целите си. Спящата красавица е биполярна топка от зли енергии, оставена зад стени от тръни, за да си организира декадентските партита, посветени на Сад и Мазох на спокойствие. Червената шапчица е доста добър трапер, която в екип с Баба си мога да видят сметката на всеки вълчак, с изключение на някой добър върколак, когато любовта се намеси. А вие смятахте приказките на братя Грим за зловещи и сбъркани, ха.

Поредицата е меко казано великолепно мрачна, с много неприлични моменти, но винаги издържани в почти артистичната естетика на Хелмут Нютън вместо пошлата некадърност на Ел Джеймс, или каквото там се беше занимавало с нюансите на синините след побой и изнасилване, маскирано като игрички за вдигане на самолета. Обратите са винаги неочаквани и странни, избиващи по елегантен начин с кадифена ръкавица, прикриваща диамантена ръка с адамантиеви нокти, всички закостенели представи за това какво правят обичайно приказните герои. Какво ако Пепеляшка е амбициозна феминистка с повече топки от който и да е кралски син на бял кон, а нейните мащеха и уж зли сестри са всъщност тихи хорица, изпаднали от обществото по силата на обстоятелствата и икономическата криза. Може би Рапунцел се е самоспасила след дълго и напоително обучение в тайните на магьосницата, уж държала я в кулата си не за друго, а за да я предпази от скапващия се в твърде груб реализъм живот в чудното царство. А Принцът с главното П е чутовен гъз. Крайно време беше някой да го каже, пък.

Да, признавам, звучи много женско, войнстващо феминистично и самодостатъчно, като черна Ариел и транссексуална Алиса едновременно, но всъщност е написано толкова стилно, леко, умело и увличащо, че виновното удоволствие надделява над справедливия гняв от твърде агресивната борба за имагинерни права и неравноправия. Секси, дарк, чувствено, изящно, с много тъмно чувство за хумор и отлична мярка на повествованието, отдалечаващо се от така силно дразнещия ме, но напоследък супер актуален кинематографичен модел на писане, сякаш всичко е просто неуспешен сценарий за сериал на Нетфликс. Завръщане към същността на добрите книги, ако и малко по-така, като за възрастни без особено много дразнещи предразсъдъци. Сара Пинбъра ще ви изненада приятно, обещавам, а първата част я има дори на български, за да опитате на вкус и да се влюбите без очаквания и ограничения в един стилен начин да кажеш истината без заобикалки и розови пухчета. И не, не е никак зле.

 

 

 

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.