Диамантен меч, дървен меч

Ник Перумов

Перумов е от онези автори, за които веднъж като им е излязло лошо име, щото видиш ли посегнали на земите толкинистки с алчен поглед и нагла ръчица, после независимо колко добри неща пишат – иноезичната фен база е срещу тях, и поредиците им увисват във въздуха след първата книга, поне преводните такива. За мое огромно съжаление руският ми спря на ниво „медведи гамми“, или както там им казваха на гумените мечета по не толкова злокобните руски телевизии едно време преди Путин – тоест отпреди хиляда години плюс-минус; та не мога да прочета и една страница художествен текст без да се уморя неистово като след опит да се разбереш по човешки със сръбски митничар, запънал се върху проблема дали двадесетте идентични чифта бельо в куфара ми за двудневно пътуване са опит за незаконна търговия, или просто здравословна обсесивна компулсия на тема лична хигиена (за интересуващите се – второто).

А Перумов всъщност е изключително добър автор, от старата приключенска школа, несвенящ се да пречука някой и друг герой, но не с модерната скорост на окапване на главни герои по трима на глава. Изключително трудно е да се опише с думи една истински добра битка с мечове или магия – винаги нещата излизат малко сухичко, по-добре е да се изиграе, нарисува, симулира с някое гениално софтуерче, но да се предаде цялата механика, цветове и напрежение само в няколко изречения си е чисто майсторство. И чичо Ник – вярвате или не – е истински майстор точно в тия тънкости на писаното слово, а Теллалов е свършил не по-малката майстория да го преведе по такъв начин, че да не се усетя и за секунда, че чета преводен текст – което си е чистата атестация за наистина добрия преводач.

Сюжетът е хем оригинален, хем достоен да се нарече класически, епичен и приключенски едновременно, събиращ съдбата на целия свят в действията на шепа странни образи, чиито действия не можете да предвидите, не можете да се опрете на някоя позната митология или очаквания, и въобще оглеждането на всички страни в многофасетния расов конфликт на мечовете ще ви остави с по-скоро смесени чувства дали гледате през очите на добрите, или защитавате насилниците на една разрушена природна хегемония.

Историята може и да ви е позната – в света на джуджетата, елфите, орките и туата де данан – наречени тук горските дану, се наместват хората – странници отвъд познатите земи, които с цената на живота – собствения си и този на всички свои братя, сестри, родители, приятели и прочие, и обхванати от отчаянието на онзи, загубил практически всичко, смазват съпротивата на не-хората – физическа, емоционална и етична, с яростта на подивели варвари. Както винаги хомо грубиянисът успява да надделее в битката с и без това разединените нечовешки твари, и поставя началото на моно-човешкото царуване и магьосническите гилдии. Само че в този свят магията има твърде много източници и практикуващи, и прекомерна бройка древни богове клечат из храстите, жадни за отмъщение заради избитите им разнорасови деца, така че за хората проблемите никога не свършват. А два меча – дървено-родния на дану, и диамантено-открития на джуджетата – могат да изравнят везните и разрешат конфликта за първото място на стълбичката на хранителната верига на всемогъщите хищници.

И се започва една странна надпревара с времето, с козокраките братовчеди на вогонските строители на междуизмерни магистрали, и с тъпотата човешка, и гордостта повсеместна. Всеки е срещу всеки, кръв и черва летят във въздуха, изскубнати я с магия, я с доброто старо желязо, и накрая пак оставаме със зяпнала уста заради изключително смазващия финал, оставящ ни да се оглеждаме като глухи зайци в шумка, питащи се това точно откъде – накъде дойде, и най-вече – ще се върне ли.

Книгите са напълно годни за четене самостоятелно, но оставят една особена дразнеща буболечка, караща те да искаш да разбереш още, и още за този повече от откачен свят, както обикновено ми се случва като чета нещо руско. Винаги има много недоизказано, и прекомерно хвърлено във въздуха като заря пред аборигени. Или просто братушките си падат по мега-супер-гранд та-дааааам финалите, като единствени възможни да откъснат нечий мозък от водков ступор. Така да ми харесват не-англоговорящите фентъзита, че направо е плашещо колко езика трябва да науча за краткия си живот. Или да се моля някой толкоз луд фен като мен, но с повечко възможности, да ги издаде на български. Може би все пак за второто има повечко желаещи, а, нали… някой, там… ей?