Господари и господарки

Тери Пратчет

1811.max

За четене на Пратчет моментът винаги трябва да е специален – я особено депресиращ рожден ден, я голяма до средна по мащаб семейна трагедия, или просто края на поредния проект, който си се надявал да е твоето голямо бъдеще. И тъй като повече чичо Тери го няма, пазя малките Пратчетски съкровища като колбички с живителен еликсир, които хем ще ме накарат да се кикотя особено неприлично на оживени обществени места, хем ще ме замислят за твърде много неща от живота, които някак съм подминавала с неясно кимване, гледайки обичайно встрани. В този малък брилянт,  по удивителния главознански начин, разкриваме истината за най-гнусните, миризливи, жестоки, отвратителни по стандартите на няколко паралелни вселени същества, а именно какви изроди са всевеличавите елфи и техните гаднеещи домашни любимци еднорозите; смеещи да се наричат  господари на света, който иначе така силно мразят, че ще се смеят гръмко в подобие на щастие, докато го стъпкват под особено изящните си, понамирисващи на мухъл и гранясала мас крачета.

За пореден път Пратчет предизвиква постулатите на класическото фентъзи, принизявайки Леголас и Арвен до кльощави откаченяци, владеещи фокусите на омаята и някое и друго прецизирано мъчение с остри предмети от не-железен произход. Техният противовес са познатото трио вещици, в чиято сила, ако досега сте се съмнявали някога, че си е просто перчене, лош поглед и някоя и друга хватка за извиване на непослушни крайници, то тук ще си промените мнението завинаги, запознавайки се със същинската магия на женското начало, способна да се вселява в чужди съзнания, нанася въздушни удари и укротява диви животни с почти минимални усилия. Баба, Леля и Маграт, дори и малко поразделени заради мъжкото внимание, наизлязло от минало, настояще или бъдеще под формата на шут – крал, магьосник или втория най-добър любовник на света, са динамитното трио от което зависи бъдещето на Света на диска като принципно умерено свободно измерение. И те ще поставят на местата им всички древни или актуални кошмари, които искат да завладеят техните собствени земи, където негласно вещици са скритите владетели от повече векове, отколкото и най-древният камък помни.

Брилятно, сатирично, леко зловещо на моменти, и с много запомняща се поява на добрия стар Смърт, за който никога няма да ми омръзне да чета. Богато, мрачно и разкикотващо – истинският Пратчет за пореден път обяснява на целия литературен свят как се пише нещо толкова противоречащо на бляновете на всички фентъзи фенове, лелеещи елфически ушички през целия си живот, и все пак да стане любимо на същите тези корави почитатели на фентъзийните жанрове и алтернативните раси. Не можете да сгрешите с която и да е книга на дядо Тери, особено ако е тази. Ех, да се надяваме, че великият пратчетски дух ще се появи след някое и друго десетилетие, прероден в нов талант , който ще обърне отново представите ни за добро фентъзи. От промяна винаги ще има нужда.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s