Кланица за чародеи

Стефан Кръстев

Не мога да допусна, че някой потопил се веднъж в странните, мрачно-красиви светове на Стефан Кръстев може да ги напусне непроменен и неизгарящ от вътрешна нужда да се завърне в тях, независимо от цената, платима в размисли за неща, за които винаги някак грижливо и несъзнателно сме отбягвали. Дали да ви говоря за великолепния и оригинален стил на Стефан, толкова богат и оставящ усещането за уникално преживяване, на светлинни години от разните лесно смилаеми дъвки за ума и утешения за графоманите, които нормално би трябвало да отвратят всеки истински любител на книгите? Или да ви разкажа за сюжетите, нелинейни и непредвидими, неочаквани и абсурдни на момента, изграждащи своя собствена логика и набор от естествени природни закони, в които без да се замисляте вярвате повече отколкото в настоящите земни ограничения? А може би искате да чуете за героите – странни персонажи, очарователни в различността си и учудващо мощни в силата си да бъдат запомнени, и да се появяват като неусетни сравнения при досег с някои по-конвенционални книжни персонажи, дето служат само, за да умрат малко или много зрелищо в услуга на сюжета?

Мога ли да обясня една вселена от идеи, която се изсипва през листовете пресовани дръвчета пред вас , и сякаш говори с техните гласове, шептящи за нещо възможно, нещо, което вече се е случило или наистина предстои, да речем, утре? Мога ли да изкажа вълнението си, зениците ми превръщащи ме в нещо странно чернооко и задъхващо се пред откритието, че този автор подрежда думите в такъв синхрон, че нещо в мен, което аз никак не познавам, му отговаря с непознат , нечуван за мен глас, трептящ от възхищение? Да, знам, струва ви се абсурдно, хайпнато, насилено, даже някои ще съзрат с малките си миши оченца я някой илюминатски заговор, или платена публикация, или друга простотия в думите ми, но вярвате или не – Стефан Кръстев е моя вариант на прекрасната, отишла си така ненавременно и забравена от всички Танит Ли, която ме накара да докосвам всяка нейна книга с чистото благоговение, като пред току що открито евангелие на някой забранен светец, носещ истината за сътворението. Да, за мен, за душата ми, за вкуса ми, за интелекта ми – това е толкова много добро, защото просто е такова.

Самата Кланица за чародеи е не просто прекрасно почти ърбън, но в най-добрия смисъл на това определение, фентъзи. То ще преобърне мнението ви за хората с душевни проблеми, лудниците, санитарите и цялото устройство на обществото, инкарсериращо различните. Представете си, че лудостта е всъщност форма на магия, която не се толерира от правителствата по света и онези без умения; която може да се контролира, насърчава или отменя; която може да е най-великолепния дар, за който ще изплачете очите си, или най-зловещото проклятие, което ще ви накара да изтръгнете същите. Вещици, самодиви, юди… тайни агенти запознати с реалната нереалност, вземащи страна в спор между нищо неподозиращото нормално общество и лудите чародеи, които не са могли да овладеят дарбата си до ниво на ползваемост, а само до ниво на ужас от различността си. Паралелни вселени, отварящи се през псевдо-физически форми на етерни души; времеви рамки без ограничения, погазващи силата на часовника; природни стихии, подчиняващи се на силата на единица с хуманоидни черти, черпеща мощ от неясно осъзнати източници.

Странност, уиърд и магия, които може и да не разберете с прагматичните си мозъци, но алтер егото ви ще познае като свои, и ще ви благодари все някога за чувствената вакханалия, която неумело сте му поднесли, неразбиращи, но усещащи как материята на реалността се къса мъничко, някъде съвсем близо до вас. За мен е винаги удоволствие и лична привилегия да чета Стефан Кръстев, та разберете ме – не мога да не споделя читателската си радост с целия свят и да не остана с чувството, че съм  направила една огромна услуга на всеки българо-четящ във вселената. Сами разберете защо.