И преминахме второто десетилетие, отправяйки се към края на първата третина на интересните прокълнати времена , на ръба между съвременно скучното и отминало романтичното. Какво ни чака в периода 1920 – 1930 година?
Разбира се – това е времето на авантюристите – бизнесмени, бездушните или мечтателите, успяващите или зариващите се в личностна деградация на цената на много зелено. Времето на Гетсби и Фицджералд. Според някои книгата е вече твърде скучна за четене, и компенсирана за лесна консумация от филма, който независимо какви ви ги приказват познавачите – всъщност е много добър. Драмата на личността под натиска на времето и парите разглеждат и Синклер Люис в неговия Бабит, както и Максим Горки и Артамонов.
След войните е времето и на преразглеждане на личната философия, довела до началото на поредица от унищожителни трагедии, на която засега му се вижда само началото, но има доста десетилетия да отминат до привидния край, или поне замаскирването му като нещо по-пацифистко. Херман Хесе създава своите философски романи за духовния живот на младия Буда – Сидхарта, както и историята за упадъка на немската средна класа, позволила идването на един от най-страховитите лидери на всички времена в Степния вълк. Със сериозен психологизъм се занимава и Итало Стево със Съзнанието на Зено, както и Луиджи Пирандело в Някой, никой, сто хиляди, както и епохалния Марсел Пруст и неговото По следите на изгубеното време, и сюрреалистичната Надя на Андре Бретон.
Специално място ще отделя на една особена поредица от Сигрид Унсет – Кристин , дъщерята на Лавранс, разказваща невероятна епична и семейна история за Норвегия през тъмния 14 век , осигурена на български в страхотно оформление и превод от издателство Емас. Женска трилогия, романтична трилогия, историческа трилогия. И все пак – класика за феминистките, сравняващи Кристин с Ана Каренина, мадам Бовари и Тес от Дъбървил.
Една от ярките личности на времето си е невероятния Кафка, пример за това как човек с безброй ментални проблеми може да създаде невероятни текстове, подлежащи на повече анализи , отколкото читателски точки са възможни. Книгите му се променят някак, без да усетиш механизма на подсъзнателно въздействие, и за мен е четим на всяка възраст, като емоциите могат да варират от пълно ошашкване до искрено разбиране на абсурдните видения в думи. Задължителни са Процесът , Метаморфозата , Замъкът и Америка, а според мен – и всичко останало.
Това е и момента на изгарящия блясък на една от най-страховитите жени – авторки Вирджиния Улф, от чийто Орландо все още ме е мъничко не точно страх, ами по-скоро неудобно от присъствието на книгата в стаята, смутила ме с абсолютната си неразбираемост и вероятна твърда гениалност, които не ми понесоха в онзи четящ момент. За смели читатели, несъмнено, са и Госпожа Далауей, Към фара и Вълните, и всички останали солидни феминистични текстове, нуждаещи се определен характер, за да бъдат възприети правилно.
След страшните жени идва ред и на страшните мъже в лицето на вездесъщия Хемингуей, еманацията на мъжкия автор творящ за събратята си мъже, оплюван и възнасян, но истински корав класик, който трябва да раздават из фитнес залите , заедно с анаболите и протеиновите шейкове. Или поне би било толкова секси младоци със сикс пакове и истинска книга в ръка. Сбогом на оръжията, Стареца и морето, За кого бие камбаната, Слънце изгрява – всичко става.
Сред заглавията изпъкват и шепа, предизвикващи леки усмивки на недоумение, най-вече заради вероятно погрешната представа за някои наименования. Да речем знаете ли , че Шака Зулу е епична история за въздигането на един диктатор, жертващ семейството и любовта си в името на властта в пре-колониален африкански сетинг от Томас Мофоло, а дебелашката история за Швейк от Ярослав Хашек се смята за епична приключенска поредица и прототип на Форест Гъмп плюс национален герой от ранга на Бай Ганьо за Чехия. Да им се ненадяваш на протитипните корени.
Своето специално ъгълче има и великолепната Агата Кристи, която макар и откровено да признава, че винаги е писала за пари, а не от вдъхновение, оставя на света богоподобния си Поаро, на чиято смърт в кино вариант плаках като тригодишна. Въпреки, че е посочено само едно знаково заглавие – Убийството на Роджър Акройд, няма лоша книга или разочароваща такава от серията с яйцеподобния детектив , ползващ очевидно доста повече мозъчен капацитет от обикновеното без изкуствени стимуланти.
И няколко разнообразни идеи, които до една не ми понасят, с непознати и познати имена, идват от Е М Форстър с неговото спорно Пътешествие до Индия, разглеждащо отново конфликта между местни и завоеватели по случай един акт на чудовищно насилие; сатиричната с черен хумор дистопия на комунистическо общество Ние на Евгени Замятин; учудващо лично скучноватата , но смятана за абсолютен връх в немската литература Вълшебната планина на Томас Ман; поредната книга за сблъсъка между културите, като този път в ролята на третия свят го играе Етиопия – Новият свят на Хюри Валда-Селаси, или както там се произнася; историята за професорския живот Къщата на професора на Уила Катър; многопластовата и неразбрана Фалшификаторите на Андре Жид’ романтичната Зелената шапка на родения в България Майкъл Арлен; семейния епос за създаването на американците от Гертруд Щайн; анти католическата драма Под слънцето на сатаната от Жорж Берно; феминистичната Алберта и Джейкъб на Кора Сандел; експерименталните с много гледни точки и стилистични похвати Слепота и Живеене на Хенри Грийн; социалните феминистично – дискриминационни Подвижни пясъци и Passing на Нела Ларсен; японския сблъсък на култури Някои предпочитат коприва на Джуникиро Танидзаки; алегоричната история на града и малкия човек Берлин Александърплатц на Алфред Дьоблин; болезнената политически – социална Безразличните на Алберто Моравия; почти биографичното отроче на един истински критик и редактор I thought of daisy на Едмънд Уилсън, и още една личностна драма в лицето на Look homeward Angel на Томас Уолф.
На военна тематика творят от коренно различни гледни точки и румънеца Ливу Ребреану с Гората на обесените, Е. Е. Къмингс и неговата Голямата стая, Ремарк и На западния фронт нищо ново, Арнолд Цвайг и Случаят със сержант Гриша, че даже и под някаква форма Видрата Тарка на Хенри Уилямсън, както и Края на рая от Форд Мадокс Форд.
За детството, дали реалистично, или сънувано, дали идеализирано, или принизено – очакват ви Къщата на Клодин на екзотичната танцьорка Колет и Животът и смъртта на Хариет Фрейн от Мей Синклер.
Сексуалните страсти , започващи да тлеят , освободили се от фусти и викторианско възпитание, намират своя литературен изход в Амок на Стефан Цвайг и Любовникът на Лейди Чатърли на Д Х Лорънс. Скандалната тема я има и в Дявол в тялото на Реймон Радиге, и особено в Историята на Окото на Жорж Батай, която честно казано не издържах и страница, а съм чела почти всичко на дьо Сад, все пак. Емоционалните обсесии са обект на разказ и в Лошите деца на Жан Кокто, недопустимата за времето си високо промискуитетна Retreat without song на Шахан Шахнур, както и твърдо забранената заради неясната си сексуална ориентация тема в Кладецът на самотата от Радклиф Хол.
И така навлизаме в трийсетте , с криещи се зад книжните гръбчета Джийвс, Олдъс Хъксли, Лъвкрафт, Оруел, Чапек, Хобит, и цял куп големи американски автори, с които можете да се перчите пред приятелите си.
ANNA HELLS' FANTASY PLACE 