Демонични песни

Ф Пол Уилсън

Първата ми среща с един от класиците на задокеанския клон на хорър майсторите не мина особено добре – Борова пустош извърши кратък, но зрелищен полет от крайградска височина, с което приключи земния си път. Или поне така си го представих , че книжлето заслужава да прекърши коравото си гръбче – всъщност я подарих на непознато другарче благодарение на модерната по едно време инициатива за шкафове пълни с книги за свободен достъп. И като разбрах, че отново ще издават Уилсън на български, и от издателство, чиито проекти досега само са ме радвали, изпаднах в леко недоумение. След което с мен се свърза един от актуалните ми любимци на българския литературен фронт в предпочитания ми жанр Коста Сивов , и ми я препоръча горещо. Заплаших същия с мъчителна смърт по избор от произволен негов разказ, ако и този път сънувам летящи, набодени с остри предмети книги.И за мое лично огромно удоволствие- този път не ми се наложи да замислям детайлни книгоубийствени планове.

Или Уилсън е почнал някак да пише по-добре, или този път подборката е правена по-разумно и фенски, а преводите са на някак по-четивно ниво, но сега взе, че ми хареса. Е, не е точно Баркър, когото мога да поставя като най-близък по тематика и дух до Уилсън, но пак текстовете са доста приятни по онзи гъделичкащо – задоволстващ начин в стил Колко много се радвам, че това не се случва на мен. В сборника има за всеки вкус по нещо – започваме ударно с любимото ми – откровено дарк фентъзи с богато стряскащи елементи, което бива последвано от ситуационен човешки хорър, изваждащ най-голямата изродия човешка на кървав показ; морален хорър , свързан с меки лъскави ултра – фешън чанти, за каквито и аз се замислих по едно време; новела с вампирски постапокалипсис и щекотлива верова тематика;разказ с  извънземни същества, уморяващи се от досадните си човешки приемници, чийто социален левъл е пълна скръб;  готически франкенщайн ужас за справедливост и купчини димящи вътрешности; зомби трибют към Бредбъри на ръба между кошмарите от вътрешната лудост и възможното наказание божие; драматична изповед на бивша жертва и настоящо чудовище на сексуален тормоз, от който на всеки мъж ще му омекнат орехчетата и ще се заредят спомени за всички някога наранявани от него жени , чиито очи ще съзира зад всеки ъгъл.

Та или съм станала симпатично кръвожадна, или този път селекцията разкази удари личния ми емоционален джакпот, но не мога да отбележа който и да е от текстовете като разочароващ. Все пак, искаше ми се повечко дарк фентъзи да има, но си оставам с надеждите някой да представи всички автори от кръга Лъвкрафт на български , а те са най-добрите в моя предпочитан поджанр на страховитата литература. Е, ще почакаме.