Дневниците на Клайди

Танит Ли

Имам един сън, естествено събуден от прекомерното фентъзи – четене , а именно че съм кралица в моя замък – библиотека ( отбележете кралица, преди беше принцеса, но с времето схванах в чии ръце е властта ) , и имам свой собствен не шут, или бард, ами писател. Задачата на придворния писач е разбира се да отгатва моите най-искрени кралски нужди и мечти, и да ги претворява по своя си начин в идеални романи, хем коренно различни  в сравнение със всичко друго познато и написано под слънцето, хем ярко бляскави с онази магична светлина , която реагира най-вече на моето днк и това на събратята и сестрите ми по светоусещане. Та този сън получи своята почти физична форма в момента, в който открих за себе си магията на Танит Ли, в което дали ще ви убедя или не е отделен въпрос, но по-важна е страстта да споделя любовта си към точно този тип писано слово, по начина по който поетите възпяват любимите си в рими , или музикантите обясняват чувствата си с ноти. Е , това не е точно романтична история, а по-скоро епично – душевна такава, когато откриваш съществуването на някой познаващ душата ти и всичко , което свири по правилните и струни и казва винаги подходящите думи в най-добрия избран момент. Да речем, че Танит Ли е моя личен подарък от провидението, без да е нужно авторката да го знае , разбира се, иначе едва ли би и харесало да я подаряват насам – натам, я.

Та Дневниците на Клайди е привидно от по-леките за възприемане книги на Ли, с по-малко фантасмагоричност и откаченост, по-опростен език и лесно проследима и разбираема романтична история с млади хора, почти тийнове. Но когато най-великият вълшебник започне да прави фокуси с карти, магията винаги прелива и завладява тъй неочаквано, че часовникът и дневният ритъм не могат да те спрат да четеш уж привидно простичката история до първите лъчи на слънцето в работен ден. Героинята ни Клайди е робиня на една от най-невъзможните разглезени принцеси в отделено от света общество, наречено Къщата, където господари и роби следват безумни ритуали и чакат непрекъснато нападение от някъде неясно откъде . Нападението идва в крайна сметка под формата на млад красавец в балон, който се оказва с по-черна мисия, отколкото някой е способен и да предположи, отвеждайки Клайди през един безумен свят на откачени мини общества – псевдо секти, достигайки до Вълчата кула, източник на злокобни интриги, датиращи от векове. И тук започва истинският бунт на малкото момиче, порастващо въпреки себе си и търсещо неясна справедливост, за която дори не е чело, но усеща, че е вероятно по-добрия вариант за съществувание. Личната история на твърде младата ни, но приятно силна героиня прелива в почти епична класика , изучаваща необяснимите закони на странния световен ред в един напълно несъществуващ утопичен свят. И те приковава към страниците като древно проклятие, от което хич и не ти се иска да се оттърваваш.

Макар че жанрът на Клайди може да се определи като фентъзи, и даже тийн или янг адълт такова, за мен то спада по-скоро към лекия стиймпънк, където магията и технологията вървят ръка за ръка, но ни биват благородно спестесни каквито и да е досадни опити да бъде обяснено онова или това творение на ума. Настройте се просто да възприемате и  да отдавате нужното възхищение към величието на създателите , сред чиито творения се нареждат  супер биороботи, наречени кротичко кукли; въртящи се стаи със собствено съзнание, закотвени из замъци на непристъпни върхари; мини космически кораби с неограничени възможности за самоусъвършенстване и личностно развитие; скъпоценни камъни, съхраняващи заряд на сила за летене, илюзии, четене на мисли и контрол на съзнания, и цели масиви от суров талант, готов да заеме формата на каквото ума е способен да създаде като мисъл. Псевдо науката среща почти пост апокалипсиса на неясния си домейн , и от любовта им се ражда бунтарката Клайдиса, импонираща у всяко умно подрастващо съзнание, и по-зрялото такова, спомнящо си дивите дни на желание да променя света из основи. Очарователно и завладяващо, както винаги. Моят тип книга. Може би и вашата. Опитайте.