Флорънс и Джайлс

Джон Хардинг

flandjayls2

Не знам кой е поставил тази уникално красива, непорядъчно тъмна, готическа приказка в поредица за тийнове, наред с опити за печелене на хормонално свръхактивни подрастващи създания чрез стандартните образи на свръхсексуални вампири и суперготини извънземни пичове от съседния клас. Факт е , че това е изключително добра история, с много викториански привкус на мрачната празна огромна къща с безброй ъгли за криене, хиляди зловещи огледала и зазидани кладенци. На така благодатния По-евски фон, биват щрихирани образите на цяло англиканско домакинство, две уж деца и странна гувернантка, като най-важните лица и истории звучат някъде от встрани на листа, в сенките, които истински главните герои хвърлят на подопечните си от хиляди мили разстояние само при споменаване на имената им. Уж мъртви родители се връщат сякаш от онзи свят; студенокръвни жестоки роднини не могат и да се мерят с низостите и жертвите, които поколенията им могат да си самопричинят, а труповете са винаги на онези, които не си очаквал . А на финала не си напълно сигурен дали спечелихме или загубихме битката в мрака, или в него си бяхме родени.

Най-ценният образ, заслужаващ цялото ви втренчено внимание, без всякакво съмнение е на малката Флорънс – затворено по принуда девойче на около 12, тепърва усещащо притискащата прегръдка на съзряването, наченките на първата любов и току-що тайно въведената магия на книгите, абсолютно забранена за нейния пол. Няма как да не се влюбите в нея и няма как да не помогнете да завлачи труповете до поредното хитро скривалище с благ блясък в очите и цялото разбиране на света. Когато обичаш някой герой толкова много, му прощаваш кръвта по ръцете и търсещия следваща жертва поглед, в името на доброто и правилното от онази страна. А и езикът на книгата е невероятен – майсторящ нови думи, разкриващ душевност и мотивация, обичайно оставащи невидяни от обичайната позиция на читател – наблюдател, и просто така грабващ те от полето на нормалността, че крилата на гарвана придобиват много по-ясен смисъл от стандартен образ на поетичен кошмар.  Осъзнаването, че в ръцете си държиш наистина великолепна книга идва изневиделица и те оставя примигващ в неверие след последния ред на гротескното пътешествие, започнало уж съвсем естествено и предвидимо. Готиката има нов образ, още по-хладно изгарящ и предизвикващ моралните устои и обичайната етика дори на нашето разхайтено общество. Искрено се надявам да намеря повече такива книги, но едно мърморещо гласче отново ми напомня , че съм от малцинството почитатели на странното и едва ли ще ми се поднесе скоро още един такъв неочакван литературен подарък. Нищо, аз ще продължавам да очаквам и търся.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s