Последният еднорог

Питър Бийгъл

Очевидно съм започнала с Бийгъл по най-лошия възможен начин, а именно с тийн отегчителното недораузмение Тамзин. Защото историята за еднорогата е най-красивата книга, най-великолепния текст, най-прелестната идея, и всичко най-топло, меко, нежно и изящно възможно въплътено в писмена форма . Всяко изречение е важно, сякаш обмисляно с векове, без нито една излишна или липсваща дума, без капка прекалена префърцуненост, или намек за твърде груб реализъм. Мрачно, меланхолично и тихо, но и пъстро, експлозивно и обнадеждаващо. Много лица на един и същи текст, носещи поравно талази от бели сълзи и звънливи усмивки. Така трябва да се пише. Оригинално, технично, завършено. И преводът в по-голямата си част е наистина великолепен. Имаше някои архаизми, които не стояха достатъчно уместно, но в общия конктест носеха цялата сила на думите на Бийгъл, заредени до пръсване с магия, убийствен блясък и усещането за почти пълна перфектност. Тази дребна книжка я четох по съвсем малко, в продължение на повече от седмица, сякаш бях попаднала на истински бял труфел, струващ годишната ми заплата, който сърце не ти дава да погълнеш нацяло, а просто помирисваш, погалваш, минаваш покрай него с мисълта колко префинено удоволствие съдържа в себе си.  Много странно усещано, сякаш не бях чела хубава книга от години, и това се яви като свръх нова на качествената литература, изгаряща читателските ми ретини и непозволяваща на която и да е друга история да заблести дори и скромно след нея.  Ако трябва да сме пошли – Еднорогата си е Анджелина Джоли на фентъзито – след нея просто не ми е ясно как се продължава в света на книгите, без всяка следваща да ти намомня колко по-зле е от историята на Бийгъл. Последният еднорог е кота нула, еденица мярка, звездата вечерница, определяща пътищата по света. Преди много години съм гледала и анимация по книгата, и се чудих как може едно филмче да е толкова болезнено безнадеждно и да е за деца. Ами не знам дали тази книга, или каквото и да е инспирирано от нея би могло да влезе в главата на едно дете по правилния начин. Еднорогата е истинската Малка Русалка на Андерсен , която не е за нормално средностатическо дете. Тъга, отчаяние, вълни чиста болка. Красота, пролет, искрици печална радост. Всичко има. По много. Такава книга се чете по сто пъти в живота, и всеки път ти е коренно непозната и различна. Безумно и невероятно.

Advertisements

3 thoughts on “Последният еднорог

  1. Вероятно ще прозвучи глупаво и лично (което не обичам да правя), но днес си мислих защо не ми се чете Еднорога, освен че знам сюжета от филма. Чувствам себе си достатъчно безнадеждна, за да добавям… особено с красиво написан подобен текст. В смисъл…уффф, ще се скапя съвсем в определени моменти. Иначе за децата е препоръчително да четат всичко. 🙂

    • Еднорогата си е дистилирана меланхолия с чудовищно висок градус. Като си спомня каква детска депресия имах след като прочетох истинската малка русалка, където си умира най-безмислено, не ми се мисли какви крокодилски сълзи щях да лея , ако бях чела и за еднорогата тогава. Направо не знам как ще обяснявам такива книги някой ден на децата ми, без да се разцивря .

      • presly3 каза:

        Аз много я обичах – не е безсмислено. 🙂 Децата принципно приемат много по-добре и по-неутрално, и лошото и доброто, защото ги възприемат като изчистени символи, но разбира се, зависи от отделната личност. Много може да се говори…:)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s