Вещерът

Анджей Сапковски

Това е може би единствената многотомна поредица от не-хамерикански писател издадена в България, и сам по себе си този факт би трябвало да накара ценителите на не-класическото фентъзи да си строшат крачетата от бързане да съберат книжлетата на Анджей. Но не бързайте чак толкова, има няколко достойни за споменаване особености на поредицата, които биха и реално са охладили ентусиазма на доста хора. Историята е неконвенционална във всеки случай – главният герой е ренегат и мутант в средновековно изглеждащ фентъзи свят, ама от онези тъмните векове, изпълнени с разчленяване, изгаряне на клади, масово насилване на девойки, отравяне, посичане, разкъсване на части от подивели коне, канибализъм, чума, безмислени битки и прочие прелестни чисто човешки дейности за масово забавление. Светът е тъпкан и с чудовища, ама и най-гнусното от тях не може да стъпи на пръстчетата на средно статистическа развилняла се тълпа, изпълнена с глад и ксенофобия. Магьосниците са комерсиални копелета със смущаващо силна мания за величие и прекомерно тщеславие, а принцесата в опасност се оказва доста интересна кик-ас би-сексуална кифла. 

Реалистичният фентъзи стил ми напомня на Хрониките на черния отряд, но разбира се пообогатен със славянското равнодушие към жестокост и разпилени чревца. Грубиянските подхвърляния  и кървавите описания не са идеални за подрастващи индивиди, така че губим тази аудитория. Историите за Снежанка предводител на шайка разбойници, за Малката русалка като капризна шаврантия или за Красавица, оказала се доста по-зловеща от Звяра са смятани от много читатели като извращения от класически произведения, и съответно горещо не-одобрявани. А уникалните ведри и шаренки корици на Инфодар, абсолютно не на място предвид съдържанието на поредицата, отказват и някои по-срамежливи читатели, особено с последната си цикламена ( да, това е цвят циклама, не розово , за всички индивиди, които различават средно четири цвята с не-вещерските си оченца) корица, за която четох сърцераздирателни описания за тайно четене под сурдинка и обличане на книжката в старомодна вестникарска калъфчица, за да не се присмиват непознатите или познатите из градския транспорт. Това последното за мен е трагично -комична ситуация, защото говори доста лошо за зависимостта на младите хора от мнението на абсолютно непознати хора и срама им да демонстрират читателския си вкус пред определени познати среди. Все пак, признавам, решението за оформление на Вещера е малко странно , много повече биха му отивали тъмни корици тип Черния отряд, със зловещи чудовища и още по-плашещи герои в крайно наперени пози или властни магьоснички засечени с измъкващи се от перфектно оформените им ноктенца сини мълнии, разрушаващи рандъм количество селски колиби и озверели гадове от няколко биологични вида.

Но каквото такова, мен лично кориците ме радват и разсейват малко тягостното настроение, леещо се от осакатяващите приключения на Гералт от Ривия. Първите два сборника от поредицата са интересна прелюдия към основните романи, завързани по типично борхесов начин един за друг, и имащи своето макар и далечно отражение в главното повествование на  историята за Вещера. Но така характерните за тях омаскаряване на класически приказни истории и легенди, черен хумор и почти непрекъснатото присъствие на Гералт под светлините на читателския прожектор, чувствително намаляват в романната форма, отстъпвайки място на други похвати и идеи на Сапковски. Действието се насича на места твърде динамично, гледните точки се сменят непрекъснато, почти кинематографично, Гералт е винаги в окото на урагана, макар и не пряко в повечето време, като историята не се измества, а се развива с философски подход, разкриващ драматичната трансформация на уж безчовечната машина за убиване на чудовища в обичащ и обичан баща, ментор и партньор. За много читатели това е досаден обрат. Но не се отказвайте – за вас има тонове битки, военна логистика и планировка, политически интриги, и много , наистина много и доста изобретателни мъчения в изключителен ала -маркиз до Сад-стил.

Да, книгите са предназначени за почитателите на дарк фентъзито, ако същите могат да преглътнат равномерно изливаните скромни дози авторови размисли върху екология, политика, глобално затопляне, равенство и братство, гмо и прочие реалистичен шит. Не, не е толкова много, че да дразни и разконцентрира в процеса на четенето, но оставя лоши спомени в анти-политически и социално настроени индивиди като мен. Накратко – Вещерът е доста противоречива поредица, която може да ви разочарова силно или изненада приятно, но и идея си нямам как. Може би това е признак на неоспоримо писателско майсторство. А може и да е просто доказателство за очевидната граничност на книгите като качества, отвъд фенщината към различното и любовта към разхвърчали се отрязани крайници. Доста личен избор, бих казала аз.