Пътеводител на галактическия стопаджия

Дъглас Адамс

Книга, която  промени разбиранията ми за начина, по който трябва да се пише. Пътеводител за начина, по който трябва да се мисли. Творчески. И без задръжките на здравия разум.
Хуморът и концепциите на ръба на абсурдността ме впечатлиха до буквална степен на творческо безумие и ме направиха невероятно отдаден фен с неприкрито обожание към Адамс.
Което по-късно ме накара да мразя и едноименния филм, в който единственото интересно нещо беше Марвин, и то само заради невероятно отегчения секси глас на Алън Рикман.
Иска ми се да имах и аз толкова идеи, които да останат така живи и новаторски, дори след 5-тата част.
Да можеше Адамс да поживее малко повече, за да я завърши…
И все пак остави след себе си още много великолепни творения – Дългият следобеден чай на душата, Дърк Джентли, Сьомгата на съмнението. Изрази идеи за поне няколко живота напред и поне няколко таланта повече, отколкото е полезно за едно човешко същество.
Великото на тази книга е нейната неподражаемост.  Доказано е милиарди пъти чрез безбройните бездарни опити на стотици почитатели, имитатори или просто така наречените wanna-be писатели, търсещи бързата слава и така сладкото логическо сравнение с техните идоли. Но те не знаят една много проста истина.
Величието идва от стила, защото стилът ражда класици, а идеите раждат бестселъри. При  Адамс и  пътеводителя  имаме и двете. Има ли нещо по-велико от това.