Кървави книги

Клайв Баркър

Книгите за страха винаги вървят на пазара, желаещи да потръпват от ужас се намират постоянно, и степента на уплашаемост се вдига с всеки изминат ден. Може би е за добро, следващото поколение ще е изцяло от корави дребни копеленца , за които и реки от кръв, и планини от черва, плюс орди демони и пълчища адови създания няма да правят повече впечатление от обичайните чудовища по абитуриентските балове. Клайв Баркър работи точно в тази посока за убиване на всеки атавистичен инстинкт за самосъхранение, което практически е физиологичния страх. Първият том от неговите кървави книги е само загрявката , нещо като предверието на преизподнята, където можеш да срещнеш най-много някой коварен данъчен или корумпиран катаджия. Но е добър начин да се влезе в необятността на страхотиите от ума на Баркър. Разказите му за съжаление не впечатляват толкова стремително , колкото наистина любимия ми Абарат, но носят своите неоспорими златни качества издълбани с отверка по челата им. Имаме древен ужас и почти безсмъртните му човешки слуги, возещи се из метрото, артистични зомбита се подмятат в Шексипиров ямб, човекоядни свини се гушкат с малолетни престъпници, весели демони експлоадират улични котки, откачени сърби се избиват с хиляди, мъртви духове проявяват креативност върху шишкави самозванци. Съветвам ви да прочетете и всичките предговори, приемете ги като малко по-длъжко предупреждение тип Надежда всяка тука оставете. Баркър е почти класик на ноар-литературата, и макар да не е Лъвкрафт, все пак за мен е по-добрия Кинг. Силно се надявам Колибри да издадат всички разкази на чичо Клайв, пазарът има нужда от кратка форма, и то качествена. А колко великолепни почти фентъзийни романи от Баркър чакат внимание … Окървавете се книжно без страх.