Нивганощни приключения

Джей Кристоф

Много неща могат да се объркат, когато разказваш за непълнолетна девойка с избито до крак семейство, тежък живот на улицата и обещание за поименно отмъщение на разни важни хора. Ако си момче – ставаш Локи Ламора, но ако си момиче в най-добрият случай ще се получи една чудесна Миа Корвере от теб. Мда, фамилията е малко трудна за преглъщане, особено от обичащи шегите за пръцкане и интимни части субекти, но след стотното повторение ще ѝ хванете цаката на италианската именуваща атмосфера. Когато един автор с определено мъжки пол разказва от гледната точка на въпреки всичко женска героиня, човек очаква да е малко насилено, недоразбрано или най-малкото странно това цялото изпитание, защото нали всички очакваме мъжете да си нямат представа как работи мистериозният женски мозък. Всъщност ще се зарадвате на малко грубоват, циничен, външно студен и суровичък образ, който отвътре ще си пази топла чувственост и лоялност към проявилите грижа, без да изпада в захарно тръшкане, въздишане от типа Защо аз на лунна светлина, и внушена интимна скромност. Даже ще се насладите на широка скроеност по отношение на сексуалността, без това да се отразява на силата на чувствата. Като се замисля май само мъже трябва да пишат за женски главни образи, поне е разтоварващо разнообразно да не си все уморената жертва на чуждите страсти.

Всичко започва в градът над всички градове Божигроб, в свят пържен непрекъснато от няколко слънца, където мракът е по-рядък и от шесторно лунно затъмнение с халеева комета за разкош. Човек ще си помисли, че при толкова слънце всички ще се пръскат по шевовете от серотонин и витамин Д, и ще са щастливи, весели, лекокрили птички, но вместо това ви очаква алтернативна Италия с все асасините, гладиаторите и пиратите от няколко епохи едновременно, сред които идеално се вписва нашата малката врана Миа. Да, това е поредната история за израстване – физическо и душевно, в повече от неблагоприятни условия, но Джей Кристоф успява да разчупи канона и да представи училище за професионални убийци, извънредно извратени гладиаторски игри и отчаян пиратски рейд, устремен към сърцето на света и боговете по достатъчно четивен и някак личен начин, без да се натоварваме от кой знае колко епичност, въпреки че същата непрекъснато ни наднича зад гърба. Великолепен метод за изграждането на света са бележките под линия, които са със статута на съмнително образователни, но абсурдно цинични кръчмарски историйки, изразяващи направо липсващия морал на пишещия летописите на Корвере, който в крайна сметка ще ви изненада приятно с личността си.

Като оставим настрана великолепните корици, разумно запазени в българското издание, които между другото разказват сами своята история с един поглед, и настояват да се превърнат в нечия татуировка, ако си падате по такива неща, трите тома на Нивганощните приключения носят усещането за три коренно различни книги. Да, всички са мрачни, агресивни, зловещи, болезнено красиви, но с увеличаването на белезите – физически и душевни, лицето на Мия ще ви става странно близка или далечна в непостоянен порядък. Аз лично се влюбих безутешно в първата, станах добър приятел с втората, но третата Миа ми остана само приятен познат. Доколкото знам обаче точно обратната градация на емоциите, идващи с поредността, е по-широко разпространена, така че може спокойно да последвате читателското си любопитство като каква ще опознаете странната госпожица Корвере. Тъмно приключенско фентъзи, с много черен хумор, силна главна героиня, която няма да ви тревожи с обичайните особености на пола си, и атмосфера на сенки и мистерии, в която с удоволствие можете да се удавите – Нивганощ ви очаква.