Хорхе Луис Борхес
За много неподготвени читатели Борхес все така си остава символ на някаква обременителна сложност, дълбок класицизъм, неособено вълнуваща тежест на словото и прочие абсолютно погрешни безумия. Всъщност Борхес е изключително лесно четим, с идеи, подскачащи из цялата вселена, но приземяващи се точно пред очите на читателя си, отваряйки му врати зад образи, спомени, факти, които ще ви бъдат интересни, независимо от това какво предпочитате да четете. Универсалността на борхесизма отново се проявява чрез един кратък, стегнат и забавно поднесен преглед на някои от най-големите негодници в историята, извършили или серии от безподобно нагли убийства, или оригинални мерзки кражби и измами, или просто събуждали лошото в другите когато и където смогнат.
Били Хлапето с цял колан резки на всеки отстрелян противник, като не се броят мексиканците, щото те хора не са; лъжливият освободител на роби Ласарус Морел, всъщност извършващ добре платен геноцид; почти успелият измамник Том Кастро и неговият гениален негър Богъл; жестоката пиратка, победена от провидението Чин; главатарят на нюйоркските банди, любител на птички и котки Монк Истман; вдъхновителят на легендата за 47те ронини Коцуке Но Суке; великият пророк на заслепението Хаким; странника от погубена от времето кръчма, изповядващ се на Борхес, плюс цяла плеяда неумели магьосници, продали неуспешно душите си за погрешната награда тук и отвъд. И още шепа странни имена, които не раззвъняват камбанки в спомените ни, но натискат някой и друг атавистичен страх от другия, непознатия, мислещия ни лошо човек.
Трудно е да се определи защо толкова е добър Борхес в боравенето със словото, че се харесва еднакво на претенциозни елитари и масови читатели. Историйките са прости, но гениални в сюжетите си; написани обикновеничко, но не и елементарно или обидно за интелекта на читателя; героите в кратките разкази опознаваме малко, но някак напълно достатъчно, за да си досънуваме всичко останало. Защото Борхес е един такъв съноваятел, и вдъхновител, и въобще един източник на време за мислене върху живота, историята, възможностите и способностите ни. Не, не е психологически трик, просто наистина добрата проза има едни такива облагородяващи душата ефекти. Не вярвате? Опитайте сами, и кой знае какво вие ще намерите. Лов на съкровища от думи.
ANNA HELLS' FANTASY PLACE 