Убийства в открито море

Ърл Дер Бигърс

Ако случайно сте били от малкото, за съжаление, посетители на най-новата, и доста театрално-драматична, но в най-добрия смисъл на думата, екранизация на Убийство в Ориент експрес на Кенет Брана, то вече ви липсва малко онази идея за загадка в затворено пространство, с десетина, че и повече, заподозрени, които ви се струват до един напълно виновни, и вършещи мерзости, и прикриващи грехове и скелети в гардероба чрез създаването на съвсем новички си, пресни трупове. Е, настоящата книжка, въпреки доста подвеждащото си заглавие, тъй като май само в открито море никой не умря, ще ви послужи като засищащо абстиненцията четиво, представящо, поне на мен, за първи път гениалния китайски детектив Чарли Чан, съумяващ въпреки джаба размерите си да спаси положението там, където вездесъщият Скотланд Ярд се проваля.  Зрелищно.

Представете си мечтаното околосветско пътешествие, на което се запознавате с интересни хора, обикаляте невероятни места, ядете чудесни местни специалитети, а гледките са един път… докато в съседната стая не бива удушен един симпатичен старец, ненаправил нищо лошо в живота си. След което следва още един труп, и още един труп, и още един труп… и изгубвате бройката на изгубените спътници, а е вероятно въпрос на време и вие да ги последвате, а даже не знаете защо. Или напротив. Сякаш всички пътешественици имат нещо общо, но удобно премълчано; сякаш всички имат алиби, извинение, обвинение към другарчето, но дали ще е от прекомерна предпазливост, параноя или вина – е друг въпрос. И насред тази пасторална картинка идва един азиатски Еркюл Поаро, с все китайските си маниери и хавайска почтителност, напълно достатъчни да се вникне в широката американска душа, която може да е тъмна, но пък е простичка.

Авторът за мен е непознат, и главният му детектив също, но завръзката на събитията е изключително посветена на майсторката Кристи, с повече чувство за хумор, и повече трупове – да си признаем, става малко кърваво от един момент нататък, и образът на хаотичния убиец се измества от паникьосания такъв, макар че в крайна сметка от някои наблюдатели същият може да бъде наречен и справедлив, но не и според мен – някои хора просто трябва да приемат живота, какъвто е, и това че някои хора не ги искат в него, и да продължат напред заради себе си. Защото дори и сладко, отмъщението рядко бива последвано от спокойствие и усещане за завършеност. Цената за някои неща е доста висока, и Чарли Чан е великолепния бирник, пред чиито присвити очички и източно привидно спокойствие наистина нищо не може да се измъкне, и от виновните, и от невинните. Чудесен пример за отлично криминале, което ще допадне на всички почитатели на жанра, особено на онези с класическата абстиненция.