Ил – Риен

Марта Уелс

Повечето от вас може би свързват името на Марта Уелс с една – единствена книжка, излязла под крилото на Бард преди години като част от поредица, и то не дори началната книга, която необяснимо потъна в тъжно забвение. Може би все пак има някакви основания за това издателство решение, тъй като Ил – Риен е една алтернативна, магическа, почти стиймпънк вселена, твърде различна както от класическото фентъзи с меч и магия, така и от по-модерните ърбънчета и тийн неща, за които публика винаги има. Въобще стиймпънк литературата в България е учудващо свръх-леко засегната, аз лично така и не разбирам как можете да не се влюбите веднага в един магичен свят, в който можете свободно да мятате огнени топки и да преследвате чудовища от малкия народ, а след това да се порадвате на удобствата на електричеството и централната канализация, вместо да търсите кремък и някой по-рошав храст за същите си нужди насъщни.

Смъртта на некроманта (позната ни като Крадецът и магьосника) и Огненият елемент са самостоятелно напълно четими, и по своята същност – напълно различни книги. Смъртта на некроманта е една великолепна смесица от стиймпънк викторианска Англия, с алтернативните братовчеди на Арсен Люпен и Шерлок Холмс за главни герои, забъркали се в ноарна, почти хорър история с готически нотки, вдигнати мъртъвци и древни магии, спещи под краката на невинните наблюдатели на края на света; а Огненият елемент се явява далечно свързана предистория, разкриваща един мащабен преврат с участието на ренегатите от двора на Оберон и Титания, намесващи се в псевдо- елизабетинския вариант на Британия, с много екшън, злокобни противници и зрелищни единоборства между огнени характери от двата нюанса на сивото, наречени доста условно добри и лоши за разграничение.

Атмосферата е наистина брилятна – зловеща и пищна, едновременно ярка и тънеща в тъмните тонове на спектъра, напълно правилно кинематографична, избухваща в истинско визуално събитие някъде из дебрите на въображението, като за музикален фон е санундтракът на Шерлок с Дауни Джуниър без съмнение, а гардеробът се осигурява от всички мащабно – луди продукции, в които кринолините и пистолетите в жартиера са чисто ежедневие. Динамична, активна, развиваща се в няколко дни като времеви граници, но дни, натегнати от действия, опасности и неочаквани обрати, Марта прави това, по което всички киностудиа биха били луди, ако стиймпънкът беше на истинска мода, а не просто лек винтидж уклон на някои ъндърграунд творци, а именно – готова визия за безусловен блокбъстър със все спец ефектите, цветовете и фен хайпа, който няколко красиви актьори ще постигнат, докато се въргалят сред зомбита, тролове и ходещи кошмари. Но поне тази продукция можете да я прожектирате в ума си винаги при досега с книжното творение на Марта Уелс , и едва ли ще съжалявате, ако си падате по жанра на технологиите, добрите маниери и гордите действащи герои, така различни от всичко познато или измислено някога някъде.