Проклятието на Белиал

Димитър Цолов

Така нужното и очаквано продължение на дивата вакханалия с вампири, кукери и върколаци с главен участник един много прецакан от живота лекар в междувидова клиника, придоби своят ударен апогей в Проклятието на Белиал. Ако ви е харесал задъхания екшън, неочакваните обрати и непредвидимите, но някак ставащи бързо симпатични герои – продължението на кървавата ърбън епика ще ви допадне още повече. Ще се завърнем в миналото и ще погледнем в редиците на мистичните кукери, прилични по-скоро на изключително добре организирана престъпна организация с Кръстника и всичко останало. Ще потънем още едно ниво навътре в подземния свят на вампири и върколаци, чиито мотиви за оцеляване в условията на буквално загиващ свят стават все по-разбираеми и някак приемливи до онази степен, която направи лошите момчета от един български сериал – е, единственият що-годе прилично гледаем без позиви за повръщане, да станат ако не любимци, то поне напълно оправдани в действията си, колкото и да бяха ултрасно крайни в помислите и разбиранията си за живота.

Ще разберем и за съществуването на една тайна организация с гарантиран неутралитет, балансьор, макар и финансово зависим, впечатляваща дори просто с факта, че е намерила начин да я има насред безкрайните войни между твърде добре мотивирани същества с твърде много причини да искат нечия смърт, най-вече на главните ни герои. Древни същества ще излязат от сенките, за да помогнат или попречат, но все пак доведат нещата до финал, от който няма как да не сме доволни, с онзи особен тип усмивка на изключително зарадвания от събитията читател, който от няколко часа не може да отлепи поглед от страниците на книгата пред себе си, шептейки до болка познатата мантра- Обърни се, избягай, не му/ѝ вярвай…, дето ги крещим понякога на телевизора, но по-често на книгите, когато нещата очевидно тръгват на лошо.

Та, ако екшънът, но изключително добре описания такъв, майсторски подхванатият сюжет с криминални и ърбън елементи, но без пряка връзка с основната ни действително тук и днес, както и готините герои, несвенящи се да ликвидират завинаги проблемите си с хладно оръжие или юмруци, в опит да запазят някой и друг невинен живот, са вашето нещо – ведната тръгвайте да преравяте нета как да се сдобиете с книжките на Димитър Цолов – Доктора, всяка една от тях е точната, идеална доза от книжното лекарство против скука и униние. Повече лекари трябва да пишат, според мен, това с дозирането някак винаги го разбират идеално 🙂

Advertisements

Майстори на феи

Весела Фламбурари

Помня онези специални детски времена, в които фантазията ми не знаеше ограничения и виждаше светове във всяка особена пикселизирана шарка на фототапета (да, да, беше модерно пък), във всяка странна шевица на килима или не особено добре направен шев на дреха, като атропоморфизирах почти всяко скупчване на сенки и цветове в добри феи, зли магьосници и смели принцове и принцеси, търсещи истинския си път и съдба. На ум съм написала вероятно поредица, съперничаща си по обем с Енциклопедия Британика, и чак когато попаднах на Килимените хора на Пратчет, разбрах че в това си приключенстване по гъливерски не съм сама, и сме повече тези, дето виждаме паралелни светове, надничащи зад стръкчето мушкато на терасата. Или в лехите с ягоди на една специална градина…

Насред квартал, изпълнен с фабрики и творчество по калъп, е оцеляла една специална малка работилничка за кукли, в която не просто се произвеждат красиви фигурки, а се създава живо изкуство. От едната страна се възправя недоволния манифактурист, с огорчено сърце и изпълнена със завист душа, от другата го чака мистериозна личност – творител на завоалирани чудеса, до чието ниво на перфекционизъм и магия е почти невъзможно да се стигне. Но с една капчица вълшебство се променят правилата, и по силата на миниатюризацията, нашият уж лошковец се възправя срещу грешката си, и попада в света на една градска градина, населена от странни, страшни, ужасни, но и много, много красиви същества. И започва вихреното приключение в търсене на начин да се победи калъпа, за да се възроди индивидуалната прелест на малките очарователни недостатъци и уникални особености, които правят личност от всяко нещо, одарено по естествен или чародейски начин с душа.

С великолепни илюстрации и топли думи, сюжетът настъпва и престъпва страниците пред очите ви, говорейки на позаспалите деца във всеки от нас, шептейки и кикотейки се докато кара саксията да се превърне в могъщ, ако и доста саможив магьосник; капката, процедила се от чешмата да се прероди в малко пакостлив воден дух, а позавехващите ягоди да подскочат като яростни войни, защитаващи царството си от нашествие. Прекрасна история за дъждовни следобеди, когато дали сами, дали гушнали някой наследник или пухкав домашен любимец, ви се прииска да помечтаете за онова, което не е там, но е видимо за специалното детско супер зрение, наречено диво, естествено въображение. Времето между тези красиви корици ще е най-носталгично топлото, което може да ви донесе една книга. Позволете си това пътешествие във времето и ми кажете после дали усмивката случайно не е цъфтяла по лицето ви поне един ден след това просто ей така. Така обичайно става с добрите магии – действат.

 

Янко и вълшебната книга

Ангел Вълканов

Ще ви разкажа за една прекрасна детска книжка, начало на голямо приказно пътешествие, но и напълно задоволителна като самостоятелна история от моя най-любим тип, в който намираме щастие и магия там някъде встрани и отвъд. Всичко започва изключително минорно, с едно умиращо сираче, изоставено от живота, вселената и всичко отстанало да отдаде последния си дъх в самотата и тишината на отхвърлените. Но зад стените на болницата, където всички виждат в него само терминалната диагноза, една сестра го поглежда с очите на нещастна съпруга и несбъдната майка. За да облекчи поне малко дните му, добрата самарянка му носи странна книга от един още по-странен старец, отишъл си с усмивка от тъжния ни свят, и за късмет, или не съвсем, тази книжка се оказва портал към различен свят, където смъртта е нещо доста по-контролируемо.

Макар и движеща се по напълно класическите релси на епичното фентъзи за подрастващи, с все сираците, специалните способности и боговете, скрити в кьошетата и чакащи своя час, тази модерна приказка успешно добавя щипката реалност на болезнения ни живот и я комбинира уместно с надеждата за достъпен източник на всичко хубаво, което безнадеждно липсва, и така или иначе няма как да дойде вече в сивото ни ежедневие. Смущаващото утро на повествованието бързо пристъпва към далеч по-пъстрия ден на фантазменото, докато стигне до топлата вечер на личното задоволство, където всеки си е на мястото и бъдещето с усмивка е гарантирано. Е, поне засега, но докато я има надеждата, я има и силата да защитиш това, което обичаш.

Героите са разбира се малко едностранчиви – като за начало все пак трябва да се разпределят ролите на добрите и лошковците, да се раздадат оръжията и да се подготви почвата за епичния сблъсък. В условия на многообразна магия и внушителен пантеон от противоречиви божества, на хората в света зад огледалото им се налага да се справят с върколаци, огрета и вещици – преобразители, къде естествено зли, къде поробени от нетърпящи възражение обсебващи чародейства, и то с всички възможни средства, включително някой и друг номер или еволюционно подобрение. Отношенията са маркирани по възможно най-лесния за възприемане начин за едно не особено пораснало дете, а за възрастните остават доста усмивки в ситуации на натурализъм.

И все пак я има и суровата нотка на естествения ход на нещата, където хората умират, мразят, изоставят и потъпкват всичко важно, само заради променените си възприятия за ценност. Доста труден урок за преподаване, и тази книга може би върши една идея повече работа в това да научи децата ви на живот, отколкото вероятно първоначално ви се е сторило. А защо само децата, уверявам ви, че и порасналите индивиди с изумление ще открият някоя и друга очарователно лесно предадена истина. Та ако ви се пътува из свят на говорещи котараци, потомци на величествени дракони, професионални магьосници, въплътени природни елементи в деца с внушителни сили в зародиш и началото на едно топло и истинско приятелство – то доверете се на Янко и вълшебната му книга, и си позволете едно добро приключение в света на мечтите и магиите.

 

Блатна треска

Даниел Иванов

Отварят се портите към ада и през тях минават всички страхове човешки и същества недишащи, но твърде много ядящи плът и души. Няма много изходи, водещи на сигурно място, а и спасителите нещо ги няма, или вече са заровени няколко метра под земята. Полицаите винаги закъсняват непростимо много; тези, раздаващи малко нелегално правосъдие намират тъжния си, ако и вероятно етично справедлив край, но престъпниците – вредители също преминават последната граница към отвъдното, не и без да оставят твърде много пробойни в щита на добротата. Последните защитници биват изконсумирани от плодовете на човешката завист и алчност; невинните стават идеалните жертви без дори искрица надежда за спасение, а тези, осмелили се да поискат сметка от силните на деня твърде бързо откриват истинския смисъл на думи като безнадежност, безпомощност, безсмислено упорство.

На такива, и още купчина подобни размисли се е отдал Даниел Иванов в поредния бисер на колекция Дракус. Динамични разкази, с много кръв и гнусотии, както си и трябва за един добър хорър. Еднакво количество човешки и нечовешки чудовища ще попируват с особено щедрото си стадо жертви, и въпреки почти винаги доброто въоражение, като в класически филм на ужасите онези са винаги по-силни от тези, а хепи-ендът просто не се случва. Героите, и злите, и що-годе добрите, ще ви се запечатат в съзнанието, и ще ви провалят съня за не една или две нощи. Та какво друго да искате от подобна компилация, освен равни дози страх и ужас, и то поднесени качествено, стегнато и нарочно твърде разумно. А, и една нужна забележка към читателите – някои от историите на Даниел не са особено подходящи за лгбт хора, и такива, които им симпатизират, или просто обичат да веят байрячето на анти-дискриминацията. Сатирата се смесва с агресията, и ако резултатът е, ами, забавен, все пак не се преглъща лесно щом имаш някои специфични убеждения. Крайно, но добро, много добро лекарство против спокойни сънища. Предупредени сте!

Влиза един човек в книжарницата

Очарователната малка книжка пред вас ще ви разсмее и разплаче едновременно – смехът, защото това са покъртително забавни истории за ситуации на епичен сблъсък между книжари и клиенти, а сълзите ще дойдат при осъзнаването, че това в книжарницата влизат и абсурдно тъпи индивиди, чието обслужване с усмивка би трябвало да се награждава с нобелова награда за мир. Да, леко ми се строши брилянтното заблуждение, че в места пълни с книги винаги влизат само интелигентни, чувствителни и високо образовани индивиди с идеална лична хигиена. И ми умря мечтата да си имам своя собствена книжарница, защото аз лично не мога да намеря толкова зен в себе си, че да обслужвам нагли и горди с тъпотата си хора, дето си търсят подпирачка за масата или нещо, което да им отива на пердетата в хола.

Признавам, може би съм твърде крайна, но как да отговоря на клиента, който изпада в гневен пристъп, щото виждаш ли няма да му дадат отстъпка за три книги наведнъж, каквато е получил като си е взел три кила бахур от производител, и е твърдо убеден че не е въобще възможно да има такива хора дето да си купуват по няколко десетки бройки наведнъж. От една страна хем ми е приятно, че съм митично същество, сравнимо само с бледозелен еднорог за ужасно много лица там някъде навън, хем тесногръдието и отказа да видиш друга истина, освен тъповато постигнатата своя собствена някак ме гневи на всите мета и квантови нива. За неадекватните и веещи байрячето на незнанието си клиенти мога да ви говоря много и от собствения си опит, но някак си мислех, че при книгите няма да е като при дрехите. Но не би. Който харесва Оруел и Азимов не си пада по Коелю и Букай, ей, не и в едно и също десетилетие, да си знаете.

Обаче, като оставим настрани моя гняв сравним само с този на Ахила Пелеев, книжката е безумно забавно сборниче с почти анекдоти, забавни дочути разговори, сбъркани ситуации плюс уникални илюстрации, показващи едно към едно какво е в главите на някои клиенти – пишман читатели, и какви точно способности на маг Николета плюс Ванга и Нострадамус за вкус си трябват за професия книжар. Оставам с много надежда, че има и достатъчно прекрасни четящи пазаруващи, които като мен излизат от книжарница с купчинка на ръба на това да ги направи напълно слепи за околния свят, изпълняваща щрих по щрих онзи комикс с малката героиня с кожено палто и летящи пачки из въздуха насред класическа книгопродавница. Поклон пред всички книжни хора, и дано са им повече положителните емоции, а не разочарованията от човешкия вид.

Вой

Предстои ви да отворите сборник с разкази, който потвърждава на пръв поглед смелата заявка от предговора си да ви развълнува, разтрепери и изхвърли от сърцата ви досегашните иноземни господари на страха ви, заменяйки ги с чисто наши си, родни тъмни създания и зловещите им дела, за които ще сънувате отсега до края на живота си. Вой е отрочето на най-добрите ни хоръроведи, обединени под знака на Ктхулу и приятели в клуб Лазарус, посветен на непрежалимия Адриан Лазаровски – най-добрият Лъвкратиански преводач и вдъхновен писъкосъздател в моя не дотам скромен читателски опит. И какво отроче е само –  натежало от безмълвен вик на предсмъртен ужас томче, отбрало някои от най-добрите истории, дето трябва да се четат само в горещ летен ден на напълно осветено място без капка сенчица, за най-сигурно в компанията на кофа светена вода, тринайсет разпятия и една камара котки – пазители от отвъдни сили.

Ще започенете пътешествието си от гробище, изгарящо от желание да увеличи обитателите си, или поне мъртвата маса из него на цената на някоя и друга детска душа. Неумиращи серийни убийци с повече от неестествен произход ще ви подхванат оттам, оглеждайки ви внимателно дали сте в нужния им възрастов диапазон и пол за жертва. Сладичка вариация на червената шапчица тръгнала към баба си и между другото на лов за перверзни вълци ще ви хване срамежливо за едната ръчица, докато другата ви нежно ще бъде погалена от инкуб или сукуб, според предпочитанията, загатвайки изгодността на сделката душа срещу невъобразими удоволствия. Едва измъкнали се от хватката на очарованието им, ще се забиете челно в класически китайски ресторант, където и храната, и клиентите ще са толкова атавистично достоверни, че ще се чудите част от менюто, или от клиентелата сте днес. А дали си заслужава да се измъкнете от казана със сладко-кисело не-съвсем-не-човешко, само за да се здрависате с прераждащия се Джак Изкормвача от съзвездие Омега – вече е малко труден избор с оглед на броя на органите, на които така лично и искрено си държите.

И да предположим, че се измъкнете и от тази среща, и се покриете в някоя сигурна и блестяща от чистота тоалетна – спомнете си всички свои детски страхове за малки очички, гледащи ви от черното кръгче вода, или странния повей, като от недостатъчно дълги ръчици, махащи алчно към каквото излиза от вас, докато не гледате в посока канализацията, и ще изживеете пълноценно още един топъл тоалетен кошмар. С крясък на примирено облекчение ще се оставите в ръцете или на ловец на чудовища, чиято перцепция за чудовищност всъщност малко накриво еволюира, познавайки злото от доста дълбок корен, или на добрите приятели на доктор Менгеле, живеещи си кротко и ученолюбиво в затворите на Северна Корея, където тестови обекти за свръхестествени опити никога не са липсвали. Пред погледа ви ще се зареят цигански духове – отмъстители, параноидни спасители на света от грешниците и алтернативни личности с повече от едно алтер – его, но всяко от тях доста кошмарно и налитащо на прясна кръв, а изборът кой да ви вземе душата насред изгаряща болка в тялото става все по-богат.

На финала в опит да достигнете малкото спасително кръстче светлина ще ви чакат планини от оживели кости,  кукли на конци със собствен дух, зомбифицирани трупчета на особено зъбати дечица, огромни жени-къщи с апетит основно за кръв, както и някоя и друга побъркана монахиня, заслужила си да бъде преследвана от всичко тъмно от отвъд, в компанията на няколко продали душите си престъпници, този път търсещи заслужено възмездие за необосновано насилие, обхванати от справелив и твърде креативен в мъченията си гняв. А сладки сънища ще ви прошепне един цял пантеон от древни, по-древни и доста близки божествени същества, докато ви оковават като тестови обект за най-новите адски мъчения в обновения Тартара…

Поемете въздух и се събудете в уюта на слънчевия си дом, и много внимателно оставете виещия том от ексклузивни мъчения пред себе си, с едно кратичко Уау на уста. След което препоръчайте на всеки който видите, дори и със риск да ви сметнат за вече отдаден на оня свят, настоящата книжка като едно от най-смразяващите и неотклонно страхоизпълващи ви компилации, можещи да ви отведат до планината на воя и обратно като същински зловещи Вергилии. Бррр, уау, да…

Грешен и безсмислен

Стефан Кръстев

Една колекция от истории на ръба между невъзможното и твърде реалното. Разкази за мечти, за търсения, за сънища, за неволно направени избори. Изповед, размисли, себеразкриване и тъмни фантазии. Нещо много лично, много откровено, някак почти неудобно разголващо душата на писател и поет, който просто не може да диша без думите. Кървящи изречения, пълзящи по вените на почти самостоятелно живо същество, водещо свой собствен живот, не човешки, но не и приемливо мека-автоматизиран. Трудно пътешествие сред места непознати и неосъзнати, и за някой като мен, който търси отговорите най-вече в себе си е винаги тежка изненадата да открия въпросите за произхода на щастието вече зададени.

Една страна на еднаквостта претопява различното само за да сподели есенцията на спокойното блаженство с него, което оказва се малко невъзможно. Душата на разрушението се предава пред възможността за единство, и унищожителният дух лесно се успокоява, ако има наистина добра причина. Злото, заключено в клетка не подлежи на превъзпитание и просто чака своя момент, в който ще установи своето право на живот.  И най-красивата мечта подложена на изпълнение бързо губи своя нежен блясък под напора на ежедневието и чакащото навън разнообразие. Съдбата прави странни подаръци на осмелилите се да не подминат, а да помогнат, защото понякога няма друг, а само ти си този, който може да подаде ръка, или да преживее остатъка от дните си с ясната вина, че поне една смърт е по вина на неговото малодушие. Мисълта за изневяра на телата винаги е далеч по-приемлива от необяснимия копнеж по нечия друга душа, който дори неосъществен е предателство по-силно за егото от всякое друго.

Опитът да се постигне съвършенство има твърде висока цена, когато не знаеш, че е добре да се откажеш, когато загубата стане твърде болезнена. Невъзможността да причиниш болка често значи и невъзможност да помогнеш, щом се наложи. Търсейки заместители на топлота откриваме истинските измерения на самотата и студа. Да не пуснеш живота е по-трудно от това да прегърнеш смъртта, а дали е по-смислено – въпрос, практически опиращ до реалното количество пропуснати усмивки. Крилете на красотата често са прикрити в опит за нормалност, и отнемането на всичко различно носи успокоението на ежедневността, но взема със себе си и есенцията уникалност, което зависи от много неща дали е привлекателна сделка. И още много, много подобни разкрития за реалността, прикрита зад богатата фантазия и кошмарната емоция на цяла купчина странни герои, с които като нищо можете да се разминавате всеки ден в градския транспорт, или да сте седяли на един чин в училище, или точно преди малко да сте си разменили по някоя неудобна усмивка в смутена ситуация на миг взаимен интерес. За почитателите на кратката форма, с трудни теми, тъжни погледи и едва угаснали усмивки, фантастични елементи и реална основа за всичко, което може би се случва докато не гледаш. Много, много лично.