Симфония на мъртвите

Сибин Майналовски

Един сборник на яростта, на гнева, на болката. Една колекция от предсмъртни викове, от разочаровани ръце, вдигащи безброй хладни оръжия срещу обектите на личната им омраза, от разкривени лица, потънали в удоволствието от чуждата анихилация. Песен на злото, на липсата на прошка, на леденото отмъщение. В този свят не може да се оцелее, наказанията са твърде бързо застигащи за престъпления, произтичащи от елементарната човешка природа – сребролюбие, безсърдечие, тесногръдие. Не мога да отрека, че на много места гневът на Сибин е така нарения saint anger – оправдан, логичен, чак дори разумен. Жертвите са си го търсили и намерили, като специфичният му подбор на трупове е повече от смущаващ, но някак заслужен. Един герой сякаш, живеещ десетки животи, прецакван по близки начини, търси различни изходи, които някак случайно са винаги подгизнали от кръв. Духът на Ханибал? Не, по-скоро Хелрейзър.

Историите са смущаващи, и гнуснички, и плашещи. Слашъри, и садистични етюди, и тих ужас на очакваното и недоизказаното – страхът живее навсякъде еднакво удобно и смъртоносно. Неверни съпруги, класически тъщи вещици, отрочета от ада, случайни жертви с неслучайни прегрешения, извънземни отмъстители по случайност, огорчени мъже, преминали границата на хладнокръвието, чудовища от човешки и не съвсем вид – героите са събрани с причина, и мотив, и подобаващ край на мъките им. Не винаги, може би, ще ги разберете и подкрепите, но нещо, някъде във вас ще потрепне, напомняйки за някой и друг черен кошмар, или още по-лошо – мрачен блян за нечий край на съществувание, което пречи на това да поемете въздух с пълни гърди и да загребете от живота с цели шепи, вместо да се свивате, за да угодите на недостойните. Социален елемент с маркетингова цел? Не, по-скоро искрено откровение.

Сибин ще се хареса на всеки себеуважаващ се хоръролог и хоръролюбец в тая държава дори с екстремността и безпардонността към собствените си герои. Може да ви дойде в повече на моменти, да получите някой и друг позив да изпразните течности и твърдости от себе си, или да си инсталирате още шест ключалки и да се потулите под леглото с цяла колекция кухненски ножове. А ако сте от привидно нежния пол е възможно даже да преосмислите някои своите поведенчески грешки и да станете една идея по-добри партньорки, имайки винаги на ум идеята, че дори и най-безгръбначния мъж все пак може да ви разфасова ефективно и чисто като пиле, щом му дойде в повече естествената женска склонност към кучкареене. Заплаха или блян? Не, по-скоро приятелско предупреждение.

 

Реклами

Рецепта за кошмари

Иван Атанасов

Ако си падате по особено кървави истории, в които сякаш Баркър и Леймън са си стиснали силно ръцете, и са се съгласили с особен блясък в очите да не оставят никой дишащ до последния ред на всеки разказ, щото този процес дишането бива общо взето доброволно отказан от набелязаните жертви, тъй като от един момент нататък агонията води до искрен суицид, то Рецептите за кошмари трябва да са вашето ново настолно четиво, което да хвърля тонове силно запалителен ужас в сънищата ви. Няма скромност, няма срам, няма ограничения за това, което може да се случи на всеки, независимо от пол, възраст или характер. Всички минават под ножа, ноктите, зъбите или каквото там е оборудването на последната инстанция в живота. И освен да се крещи много и начесто, друго май няма как да се предприеме като курс на действие. Спасение, противодействие, надежда? Забравете ги тия остарели неща.

Демони, покрили се дълбоко в кожата на обикновени хора, се превръщат в класически садисти, чудовища с хуманоиден вид, канибали, убийци, насилници, откаченяци от всякакъв род и порода, които най-вече спиране нямат. Освен, може би, когато в картинката се намесят и други демоноидни създания, намерили убежище в плът, и тогава не че няма допълнителни жертви от общото стадо неподозиращи средностатистически овце, съставляващо здравомислещото световно население. Понякога злите духове обладат цели места, придобили изведнъж твърде много душа, и то не с добри намерения, друг път просто дават дарове или поставят изисквания пред безволевите в отчаянието си хорица с едната цел да се забавляват с нещастието всечовешко. Но самите хора сме си достатъчно изроди с потенциал да се превърнем в масови касапи на всичко живо, че самият стимул, отприщващ реките от черна омраза и тотална липса на емпатия е просто формалност, и то много слаба такава. Грозното лице на човечеството е вече и доста страховито.

Страхотни разкази за страшното, безумното, откаченото, крайното, кървавото, недишащото, мъртвото, отказващото да умре, искащото да убива. Колекция от писъци, каталог на предсмъртни хрипове, селекция от всички възможни краища на съществуванието, особено онези, вървящи с богато количество претоварваща сетивата болка. На ваш риск пристъпете в обителта на неограничените възможности за преждевременен финал на живота. Пък ако оцелеете – разказвайте.

Затъмнение

Евгени Димов

Поредното отроче на колекция Дракус представя на вашето внимание малка колекция от пословично добрата подборка разкази на новото откритие Евгени Димов. Какво можете да очаквате, освен разбира се интересни истории, добре пипнати, различни такива? Почеркът на Евгени не е свързан с много кървища, но страх има, ужас също, ама някак по-прибрано и стегнато от обичайните слашър сюжети, които регулярният читател свързва с понятието хорър. Има върнати от оня свят тъмни сенки на необясними същества, вероятно единствените способни да направят стъпка назад след като някой се е погрижил да си заминат от нашия клет свят. Срещат се и дракони и войни, впити един в друг със силата на връзка, по-силна дори от сътворението; черни кладенци, приютили най-тежката магия на всички времена, изтъкана от искрената омраза на отхвърлената жена, а също и морски чудовища, по-страшни и от най-големия бял кит, както и следващи ги ловци, изгубили повече отколкото могат да понесат без да потърсят разплата.

Демони се спускат от небесата или изпълзяват от преизподнята, за да опитат грижливо подготвения им дан, с надежда, че няма да се стига до обичайния апокалипсис; великани с много ясно Ктхулу родословие дебнат на метър от нас, уж унесени в дрямка, но никога не пропускащи някоя и друга сочна душа и прилежащата ѝ плът за среднощна закуска, а вампири си седят удобно в джобче на време-пространството, примамвайки обилната си храна само с усмивка, пълна със зъби и обещания… Майките на всички паяци ще бъдат отмъстени, мъртви дриади ще поканят без право на отказ да им бъде задоволен новопридобития вкус, един поглед от бъдещия палач стига да схванеш какво те чака в най-кратко бъдеще, дето няма как да е малко кърваво, докато непознати ще прочистват обществото от средностатистически обекти, подвластни на зовът на бездната.

Колекция запомнящи се ситуации с надвиснал над живота бързо спускащ се мрак, от който добър изход може и да се надяваме да има, но там, където не виждаме края, малко твърде оптимистично ще дойде да си го представим, че е хубав. Добро начало, обещаващо много в бъдеще. Още едно гарантирано попадение.

Зовът на Лъвкрафт

Когато бездната обърне поглед към теб е вече една идея твърде късно да се размисляш дали случайно не си се взирал малко повече, отколкото е здравословно в нея. Лъвкрафт сякаш не е откъсвал поглед от недрата ѝ от първия си момент на тази земя, и всички негови сънища, придобили плътта на оживели кошмари, създават творчество, което за някои е откровение на анти-светец и предсказание за края на света, за други – прекалено елитарен хорър, спекулиращ с материята, от която се коват религии. Удоволствие е всеки трибют към гениалното му умотворение, а има едно особено очарование, когато това се прави от наши си родни сънуватели на ужас, и то по начин, който може само да радва читателските сетива.

Някои истории са директна препратка към конкретен разказ или герой на странния Х.Ф., други просто носят онази странна атмосфера на сподавен писък и неподправен страх, извиращ от дълбините на съзнанието, подложено на среща с непознатото. Неочакван край, но с очаквана лоша съдба за героите; разнообразни сюжети и стилове, че и цели поджанрове на хоръра – понякога фентъзи, друг път с много социален  привкус, а понякога потъващо и в красивия хаос на сюрреалистичното изживяване, споделено лично и обикновено постмортем от някоя силно изтерзана душа, за която краят може и да не дойде с последната капка кръв. Красиви истории, и някои гнуснички такива, с добри и лоши краища, със справедливост на морала или на природата, но винаги с преклонение пред огромното страшно незнайно, треперещо лакомо там някъде в дълбините, небесата или просто в съседната реалност, отделена с една тънка ципичка вероятност.

Имената на участниците в сборника сами дават най-високата оценка за качеството му – Елена Павлова, Явор Цанев, Сибин Майналовски, Димитър Цолов – Доктора, Бранимир Събев, и още цял куп думотворци на космически ужас, за които ако не сте чували никога – сега е добър момент да се заровите до уши в качествена българска фантастична литература, която ако не друго ще ви излекува от стародавната заблуда, че у нашите ширини не може нищо хубаво да се създаде на книжния фронт. Освен автобиографията на Бербатов, нали. Или на Стоичков. Абсурд. Забравете футболните препратки, и отправете взор към онези, които не просто живеят по най-добрия начин живота си, ами и създават с умовете си цели вселени от други животи и правила, което за мен си е истинското действие на онази, божествената частица. А когато са обединени от сянката на великия Лъвкрафт – очакват ви само чисти фентъзийно-страшновати удоволствия.

Книжна 2018


 

ЧНГ, ЧНГ, ЧНГ! И още една година изтече, по-малко книжна, повече социална, но спокойна, когато имаше нужда, и вълнуваща, точно когато трябваше разнообразие, а не когато не очакваш поредното интересно време, надничащо зад ъгъла. Аман от китайски проклятия вече. С настъпването на живия живот пред книжния броят на сюжетите, минали през ръцете ми е сравнително скромен – само 160, като от тях:

  • класическо, или почти, фентъзи – 72, което предполагам прави вкусът ми вече доста разнороден, защото остатъкът от прочетеното са най-вече хоръри, исторически романи, криминалета и детски книги за пораснали читатели, и не само, че даже и експериментален сай-фай;
  • български автори – само 41, но в по-голямата си част изключително добри открития в хоръра и фентъзи жанра, даже и с малко фантастика за разкош;
  • лоши попадения – 3-4 наистина спрени след средата книги, които не ми допаднаха по никакъв начин, и може би още десетина, които избутах с мнооого зор, обикновено досадните трети – четвърти части на поредици, писани очевидно за пари, а не заради нуждата на историята;
  • в оригинал – 24, повечето от които са част от запаса ми с красота на Танит Лий и антологии с комично фентъзи и фантастика на непознати автори, почти всички от които заслужаващи да видят българско издание, ама вероятно само в сънищата ми ще се случи.

И малко лични класации, за книгите, които срещнах през 2018 , като го правя с уточнението, че голяма част от тях са издадени преди години, но аз съм си известна с това, че не чета веднага почти никоя новоиздадена книга, с малки изключения :

  • най-добрите 3 фентъзи книги на български – викторианското фентъзи за магьосници Джонатан Стрейндж и мистър Норел на Сузана Кларк, алтернативните, силно изкривени приказки Изтръгнати от корен и Сребърна приказка на Наоми Новик, както и пътешествието през откачени светове Питър Нимбъл и неговите фантастични очи на Джонатан Оксиър – станаха 4, ама си заслужават всичките;
  • най-добрите 3 фентъзи книги от български автори – приключенията на Шепичката и Чистника Кървави песни на Димитър Цолов, анти-героичния Убиец на герои на Делиян Маринов и невероятните книги- албуми Пръстенът на нибелунга на Елена Павлова и Петър Станимиров;
  • най-добрите 3 неиздадени на български фентъзи книги – Сенки над Бейкър стрийт – лъвкратиански Холмс и Уотсън, абсурдната комична поредица за най-неортодоксалните некроманти на света – Двама некроманти и… всякаква фентъзийна гад на Л.Г. Естрела, и обърканата приказна реалмия със зомбита и вампири Преследване по стъблото на Кирстен Уайт;
  • най-добрите 3 фентъзи поредици на български – веселяшката Легенда за Илай Монпрес на Рейчъл Арън, посветената на Ктхулу и приятели дуалогия на Джонатан Л. Хауърд -Картър и Лъвкрафт, и очарователната полу-детска магьосническа история за истинската алея Диагонали – Къщата на магьосника на Шон Томас Одиси;
  • най-добрите 3 почти не-фентъзи книги – прелестната приказка за откровени фантазьори Майстори на феи на Весела Фламбурари, безумната и неясна до последен ред може би фантастика Пандора в Конго на Алберт Санчес Пиньол, и изключително нехарактерната за вкуса ми топла и елегантна Един аристократ в Москва на Еймър Тауърс.

Но поне зад стотина от прочетените през тази година заглавия мога да застана с искрено обожание и задоволство от похарчените за тях пари, като за същите съм ви разказала или предстои в близките месеци да ви подосаждам в блога си, който не е толкова активен като преди, но надявам се да е все така забавен и разтоварващ ви, ако и да не е кой знае колко полезен.

До нови книжни срещи!

Книжни приключения 2018

Януари 2018
1. Всички тези бляскави светове
2. Пакостникът Пък – Ръдиард Киплинг
3. Кървави песни – Димитър Цолов
4. Призрачният дилижанс
5. Питър Нимбъл и неговите фантастични очи – Джонатан Оксиър
6. Фантомас – Пиер Сувестр, Марсел Ален
7. Призраци за Хелоуин
8. Български народни приказки
9. Истории от стара Япония – Алджърнън Фрийман – Митфорд
10-13. Рейнско злато, Валкирията, Зигфрид, Залезът на боговете – Елена Павлова, Петър Станимиров
14-15. Съкровището на Абат Томас, Само свирни и ще дойда – М.Р.Джеймс

Февруари 2018
16. Размяната – Роджър Зелазни
17. Невероятните приключения на Пешо от нашия квартал и неговата братовчедка Тинчето – Васил Цонев
18. Невероятните приключения на Билянка Разпилянка и Живко Ленивко – Михаил Лъкатник
19. Приказки за юнаци и злодеи
20. Серафина и черният плащ – Робърт Бийти
21-22. Шедьоври на разказа с неочакван край
23. Софийски магьосници – Мартин Колев
24-31. Барбароните – Теленцата на мама Барба, Подковата на Гривчо, Голямото пране, Пикникът, Старият кораб, Вода за градината, Плодовите сокове, Елха за Коледа
32. Джелсомино в страната на лъжците – Джани Родари

Март 2018
33. Гънка във времето – Маделин Ленгъл
34. Всички тези бляскави светове 2
35-36. Крадецът на духовете, Бунтът на духовете – Рейчъл Арън
37. Мемоарите на една лека жена – Джон Клиланд
38. Од и ледените великани – Нийл Геймън
39-41. Произход, Приключение, Вълшебство – Хигинс и Кантан
42. Невестата на змея – Влада Урошевич
43. Кутийката за енфие – Джон Диксън Кар
44-45. Загадъчната библиотекарка, СОС Нова учителка – Доминик Демерс
46. Разрушителят на духове – Рейчъл Арън
47. Сказанията на стрикса
48. Игуаната – Алберто Васкес – Фигероа

Април 2018
49-51. Конете на цар Рез, Слънцеликият стрелец, Бендида и лисицата – Мариела Ангелова, Мирослав Петров
52-53. Картър и Лъвкрафт, След края на света – Джонатан Л. Хауърд
54. Българите – Забравените постижения – Делян Момчилов, Стен Дамянов
55. Войната на духовете – Рейчъл Арън
56. Ангелите нямат криле – Валентин Попов – Вотан
57. Градът на скелетите – Анна Гюрова
58. Джонатан Стрейндж и мистър Норел – Сузана Кларк
59. Изтръгнати от корен – Наоми Новик
60. Кървави книги 5 – Клайв Баркър
61. Проклятието на Белиал – Димитър Цолов

Май 2018
62-65. Крадецът на магия, Изгубен, Намерен, У дома – Сара Приниъс
66. Първото правило на магьосника – Тери Гудкайнд
67. Вой
68. Разкази за родината – Дмитрий Глуховски
69. Нощният градинар – Джонатан Оксиър
70. Камъкът на сълзите – Тери Гудкайнд
71. Черната корона – Александър Драганов
72. Майстори на феи – Весела Фламбурари
73. Скандинавска митология – Нийл Геймън
74. Съкровище, пищови и южни морета – Калоян Захариев
75. Огнена сватба – Мариела Ангелова, Мирослав Петров
76. Пенелопеида – Севда Костова

Юни 2018
77. Грешен и безсмислен – Стефан Кръстев
78-79. Вълшебника от тайната улица, Кулата на магьосника – Шон Томас Одиси
80. Блатна треска – Даниел Иванов
81. Двама некроманти, бюрократ и елф – Л.Г.Естрела
82. Мистерията на лудия шапкар – Джон Диксън Кар

Юли 2018
83. Първите хора на луната – Хърбърт Уелс
84. Двама некроманти, армия от големи и господар на демоните – Л.Г. Естрела
85. Влиза един човек в книжарницата
86. Сънят на магьосника – Шон Томас Одиси
87. Рокамбол 1 – Понсон дьо Терай
88. Двама некроманти, дракон и вампир – Л. Г. Естрела
89. Вратата със седемте ключалки – Едгар Уолъс
90. Пандора в Конго – Алберт Санчес Пиньол
91. Принцеса Сиси – Габи Шустер
92. Докато смъртта ни раздели – Джон Диксън Кар
93. Агенция Барнет и сие – Морис Льоблан
94. Кръвта на братството – Тери Гудкайнд
95. Янко и вълшебната планина – Ангел Вълканов

Август 2018
96. Левиатан – Скот Уестърфийлд
97. Рокамбол 2:Клуб Вале купа – Понсон дьо Терай
98. Сенки над Бейкър стрийт
99. Стрихнин в супата – П.Г.Удхаус
100. Захапи за врата – Тери Пратчет
101. Преследвачът по стъблото – Кирстен Уайт
102. Рокамбол 3:Подвизите на Рокамбол – Понсон дьо Терай
103. Бегемот – Скот Уестърфийлд
104. Драконовото съкровище – Танит Лий
105. Барокова история – Челси Куин Ярбро
106. Политически коректни приказки приказки за лека нощ – Джеймс Фин Гарнър
107. Фалшивата брада на дядо Коледа – Тери Пратчет

Септември 2018
108. Зимните игри – Танит Лий
109. Рокамбол 4: Рицарите на месечината – Понсон Дьо терай
110. Голиат – Скот Уестърфийлд
111. Софийски магьосници в сърцето на Странджа – Мартин Колев
112. Убиец на герои – Делиян Маринов
113. Сребърна приказка – Наоми Новик
114. Философия на будоара – Маркиз дьо Сад
115. Неидентифицирани забавни обекти
116. Да мечтаеш отвъд – Александър Ненов
117. Трансформации – Благой Иванов

Октомври 2018
118. Неидентифицирани забавни обекти 2
119. Рокамбол 5: Рицарите на месечината 2 – Понсон Дьо терай
120. Здрачни сенки
121. Спътници на пътя – Танит Лий
122. Неидентифицирани забавни обекти 3
123. Целунат от Бога – Явор Цанев
124. Досиетата на злото – Чарлс Строс
125. Смешен хорър

Ноември 2018
126. Смешно фентъзи
127. Затъмнение – Евгени Димов
128. Зло от дълбините – Чарлс Строс
129-132. Роуз и къщата на магьосника, Роуз и изгубената принцеса, Роуз и маската на магьосника, Роуз и сребърния призрак – Холи Уеб
133. На изток от полунощ – Танит Лий
134. Сезонът на бурите – Анджей Сапковски
135. Зовът на Лъвкрафт
136. Един аристократ в Москва – Еймър Тауърс
137-138. Адърланд Градът на Златната сянка – Вселена в съседство, Сънят на черния цар – Тад Уилямс
139. Клеймото на звяра – Ръдиард Киплинг
140. Симфония на мъртвите – Сибин Майналовски
141. Стъкленият трон – Сара Дж. Маас

Декември 2018
142.Среднощна корона – Сара Дж. Маас
143. Адърланд Градът на златната сянка – Друга земя – Тад Уилямс
144-145. Как Къртичето си направи автомобилче, Как Къртичето си уши панталонки – Зденек Милер, Едуард Петишка
146.Часовникът, който върви назад – Христина Панджаридис
147. Адърланд Градът на златна сянка – Градът – Тад Уилямс
148. Огнената наследница – Сара Дж. Маас
149. Злостории – Явор Цанев
150. Не се сбогувам – Борис Акунин
151. Котаракът Румен – Наталия Атанасова
152. Не може да бъде – Мила Михова
153. Кралица на сенките – Сара Дж. Маас
154. Стигнахме ли вече
155. Нощната градина – Катрин М. Валенте
156-157. Книгодневникът, Под пара – Джеф Кини
158. Шумът на върбите – Кенет Греъм
159. Крадци и детективи – Ърнест У. Хорнънг, Ърнест Брама
160. Стъклените къщи на крадците на сънища – Гордън Далкуист

Не може да бъде

Мила Михова

Да наречеш тази книга нестандартна би било просто подценяване на думата, човека, идеята, които стоят зад пухава русалка върху леко друсан еднорог, гушнала прелестна котана в една ръка, и осемдесетарски касетофон в друга, търчаща сред нещо средно между облак и плаж. По принцип съм почитател на красивите корици, а тази не е точно такава, но е някак реалистично и отговорно подготвяща те за мешавицата от невероятности, очакваща те в иначе тъничкото книжле в ръцете ви. Тъничко, но идеално балансирано като хищническа кама, подострена в най-тъмните дълбини на самоиронията и сарказма.

Мила е един особен образ, който ако беше на подходящата възраст в онези мрачни времена на култовия Егоист, щеше да им пише едиториала, бичес. Или както там се обръщат младите, разтропани девойки една към друга, докато си споделят истории за зверски напивания, екзотични сексуални преживявания на три континента или близки до полудяването срещи с плеяда от весели субстанции. Мила обича кафе, вино, храна, секс, живот, партита, въпреки че е оперна певица, което както знаем е много, много лошо нещо в страната на леопардовите клинчета и трите кила цици на глава от населението. Когато Мила дава интервюта на средно напреднали в интелектуалната сфера псевдо журналистки, тя винаги говори нежно и внимателно със ощетените откъм мозъчен багаж, и то с добре прикрито повдигнати в омерзение вежди, водейки разговора към достатъчно леки за предъвкване теми, които да я представят за човешко същество с леки класически отклонения към елитарността. Което си е почти общоприето като хубаво нещо, нали.

И въпреки, че Мила не харесва мусаката и хората, които не харесват Хари Потър – е, хайде де, това трябваше да са книгите на Хърмаяни Грейнджър, и всяко момиче го знае във феминистичното ядро на душата си; аз харесвам много книгата ѝ и историите, вдъхновени от живия живот на простотията, селянията и чалгията, твърдо завладели България, скоро и други места. Героите са откачени и преувеличени, но каращи те да квичиш от зле потиснат хилеж в градския транспорт с техните приключения по света и у нас. Миски, богаташки щерки, учени от БАН, херцогини, международни полови спринтьори, влюбени алтер егота, пътешественички и туристки, музиканти, киселозелеви бизнесмени – плодове, деца, извращения на живота със всичките му странични ефекти. Но дори и най-тъжната история, поднесена с брилятно чувство за хумор и перфектен ритъм на думите, плюс тъй рядко срещания усет за това колко е достатъчно и кога трябва да се сложи точката на даден текст, става бързо любимо четиво, към което изпитваш почти болезнена нужда да споделяш, разказваш, разпространяваш сред приятели и непознати, „щото, пичове, нали, таз Мила много яка мацка се оказа, бе“.

Искаме още, още, бис, бис ! Не е като да няма материал, мат’ряла винаги ще е достатъчно лош, за да бъде тъжно осмян, но рядко се получава по толкова забавен начин. Пишете, пишете, моля ви Мила, но не от Марс, нито от Венера, а да се надяваме от някое хубаво място по света, където и леопардовите клинчета, и силиконовите цици ще са принципно по-малко. Пък ние, скромните, полузадушени от силиконова реалност ще четем и мечтаем за италианско кафе, френско вино и британски акцент. Пак е нещо.

Котаракът Румен

Наталия Атанасова

Както напоследък обичам да казвам – ако не сте чували за Котаракът Румен – срам и гугъл за вас. Самото сиво страшилище на лаврака и кюфтаците би ви отрязъл с „бяс и тения затеп“, но то британците ги разбират по-добре нещата. Та, след като, надявам се, сте се запознали с леко неграмотната, но бляскава и внушителна личност на сивокозинестия бог на нищонеправенето, вече сте му фенове до гроб и сте се насочили към личния му магазин, от където можете да се снабдите със стикери, картички, чаши, а и вече книга – надявам се първа, от мемоарите на антрацитеното чудовище за плюшените мишки и овце. Записващ гениалностите му е неговата лична чистачка на тоалетни – изключително чаровната Наталия, която сигурна съм все пак поправя креативния му коткопис, за да е четим дори за средно грамотната част от населението, но пък от друга страна това котка да се научи на писменост без противоположен палец е сравнимо на това човек да може да постави тялото си така, че на един квадратен сантиметър да се срещнат гъз, нос и лява пета – нещо естествено като дишането за по-ушатата част от земните видове, истинските господари на диваните, кутиите и „омрелите пеперудки“.

Самата книга е селекция от приключенията на негово височайшество Румен в ранните му месеци преди настаняването на златното сладуресто безпородниче Златин в уютния му дом, заради който всъщност започнах и да следвам сивото светлейшество на „инфлуенцърите“. Защото аз лично съм силен привърженик на мотото Don’t shop – adopt, или не купувайте домашни любимци – осиновете ги, спасете ги, приютете ги, а красивите сини британци винаги имат солена цена. Но оранжевите розовоносници напълно свободно ги захвърлят на улицата, и изисква много голяма човечност да не подминеш и да намериш място в сърцето си за създание, което без теб няма шанс за живот. Та ето, че и Румен и Наталия се присединяват – щото тая работа без думата на основния господар на хладилника не става, към малкото общество на спасителите на живот и то го правят тъй готино и популярно, че надявам се повече хора да вземат безпородни другарчета на породистите си дребосъци – изискват се само няколко седмици за затопляне на отношенията, и търпение и спокойствие в чистачите на тоалетни, плюс обилни количества храна – и ето на, чудото се случило и щастие настъпи над земята. Ако почвате да се замисляте сериозно по въпроса – потърсете във фейсбук Котешки хлапета търсят дом или някоя добра про-котешка организация и започнете своето лично космато приключение .

Но да се върнем на Руменският литературен експеримент и неговите качества, основно концентрирани върху създаването на широки усмивки, предизвикването на неконтролирано кикотене и вдигането на всякакво поумряло в сивотата на ежедневието настроение.  Великолепен коледен подарък, както личен, така и за приятели, които дори не е нужно да харесват котки – и без това ще ги харесат след като прочетат книжката. За хора с чувство за хумор и лек поглед над живота, котките и лаврака. Румен даживей, тоз хубав човек, по-добрият президент!