Ян Бибиян

Елин Пелин

qn-bibiqn1

На днешния ден ни се иска да забравим поне за минута географските карти по лицата ни, с които и най-луксозните кремове не могат да се справят, независимо какво твърдят прескъпите реклами с 12 годишни момиченца, оплакващи се от портокалова кожа и пачи крак по леко пъпчивите си, фотошопнати физиономии. Има един безотказен начин за връщане назад във времето по всяко време, и това е любимата детска книжка, която сме препрочитали стотици пъти всяка лятна ваканция, мечтаейки за изпълнен с приключения и никакво училище живот. И тъй като вече съм ви говорила за Пипи, е време да погледна и в момчешката секция на библиотеката, където гордо е изпъчил гърди малкия разбойник Ян Бибиян.

Сега, има много битовизъм и сиромашка гордост из тези истории, все пак – това е Елин Пелин, поборникът на селото и скромния живот, семейните ценности и архаичните към настоящия момент хубавини на руралното спокойствие на ежедневието. Но помежду тежката поучителност и размахани пръсти към мързела, наглостта и безхаберността на младото поколение, се прокрадва и една сладка ода за пакостливото детство, лошите приятели, на които все им хрумват най-забавните неща, и безумните приключения, които като нищо с малко повечко въображение могат да се случат и в Ада, царството на зъл магьосник, че и на Луната.

С умиление звънят в ушите на поколения имена като Мирилайлай, Дагада, люлючетата и лунягите; колко от вас ще си признаят как са размятали коланите от халатите на мама и татко в опит за имитация на всемагичната дяволска опашка, а дали някой младеж ще изкопае от спомените си някоя и друга въздишка по прекрасната Лияна? Когато книгите придобият статут на неделима част от детството, че даже и негов символ – не можем да ги критикуваме така, както технически може би заслужават. Пътуването до Луната на Ян Бибиян подозрително напомня същото на Незнайко, особено с разни анти-капиталистически намеци и осмивания на роялистките настроения и излишното богатство, но за истински носталгичния читател Ян си е жив Джон Картър, Супермен и Спайдърмен в едно. Пък ако си спомняте и комиксите – приликите в базата ви данни между мейнстрийм иконите на съзряването ще са повече от идентични.

Въобще не ми е ясно как едно съвременно дете чете тези истории, но ми се иска да вярвам, че някои родители все още го правят, ако и скришно, подарявайки си доза рафинирано мечтание и дъх на вино от глухарчета, можещи да се усетят само в тиха лятна нощ някъде на село, в онези времена преди да ни информират, че светът ще очаква от нас доста по-различни неща от тези, които си представяхме, че ще му дадем. С въздишка оставям Ян, Калчо и Ия в техния времеви балон на идеализиран битовизъм и технически прогрес сред звездите, каквито никога не са ни и били писани да ни се случат. И отправям взор към залеза, опитвайки се да си спомня какво беше да мечтаеш безпричинно, блуждаеш ненаказано и просто дишаш с пълни гърди, радвайки се на всяка молекула живот. Ех, детство…

Advertisements