Хрониките на пазителката

Яна Коцева

Може би има нещо вярно в това, че е най-хубаво да се четат книги на автори на близка възраст до тази на читателите, иначе непрекъснато остава усещането , че дадена книга е четена твърде рано или твърде късно, за да бъде оценена както трябва. Налага ми се да си запиша някъде да не чета книги от млади и неопитни автори, въпреки направо меценатското ми отношение към всички нови таланти на фентъзийното поле, иначе разочарованията са ми повече от неприятни.

Хрониките на пазителката мога да препоръчам с чисто сърце само на непълнолетни лица, по-възрастните от това виждат твърде ясно недостатъците на незрелия текст и не могат да се насладят на тийн атмосферата и посланията, приемливи единствено за дадена възрастова граница . Има няколко основни грешки, които всички млади автори допускат в работата си, и на които се начетох в последните няколко месеца. Най-проблемната е темата, по която всички се юрват да работят – уж актуални, но всъщност преексплоатирани идеи– клишета, които само в ръцете на истински майстори придобиват някакви литературни качества, а пръстите на младите книгописци ще трябва доста да се почупят по клавиатурите, за да постигнат дори малко от това желано ниво. И в резултат имаме досаден и изнервящ плот, в случая житието и битието на девойка, която си живее сивия проблематичен живот , докато не научава , че има специални способности, и почва да се тръшка поради същите, с иначе като се замислиш съвсем логичните инфантилност и невзрачност на средностатистическа тийнейджърка. Ако бях на възрастта на авторката или на героите, не се и съмнявам , че стотиците страници размисли за тъпотии като облекло, погледи разменени с момчета или проблеми с родителското тяло, биха ми били повече от интересни, но към момента, когато виждам обективно „изключително важните теми“, вълнували ме преди двайсетина години, заради които ми се е искало, както на хиляди хлапета по света да си прережа вените,  вече мога спокойно да ги обявя  за абсолютни тъпни, и честно – не мога да се начудя как съм си губила толкова много времето, здравето и ума по безкрайно маловажни на фона на живота ми сега неща. Затова и писаното от първо лице за едно не-особено интересно момиче , което даже не ползва различността си по никакъв полезен начин , ми се стори просто скучно губи време и пуснах големия вентилатор, за да изтрая по-голямата част на иначе предполагаемо хубавата за младежи книга. 

Съжалявам, че не съм достатъчно млада да оценя тази книга подобаващо, тъй като авторката е наистина талантливо момиче и потенциалът и е повече от видим дори за киселици като мен, и може би след двайсетина години ще стане една от любимите ми авторки. Но не сега. В по-голямата част на текста  не откривам каквото и да било интересно действие,  фентъзийните елементи са доста оскъдни и неизползвани както трябва, и общо взето бих нарекла творбата тийн чик-флик с фантастични елементи. Което би трябвало да се хареса на много момичета в правилната възраст. Сега, аз не чета и Здрач, и бозите на едно птиче издателство, но хей – това не пречи същите  да се продават повече от добре и авторките да печелят пари и слава в световен мащаб. Мога само да пожелая успех на Яна, и да продължава с писането, че  талантите трябва да се развиват и много да работят , за да постигнат четивност на всички възрастови и критикарски нива.

Advertisements