Избраникът

Явор Цанев

7458.max

Първият сборник разкази на съвсем не преувеличено казано – централната фигура в българският фантазмен ъндърграунд Явор Цанев навършва съвсем приличната възраст от 20 години, и ако беше в човекоподобна форма може да бъде пуснат свободно да повръща из ъглите Студентски град, да мята салфетки по нищо неподозиращи минувачи в малките часове на деня, и да крещи разни хубаво звучащи, но контекстно лоши думички в сесийно време през прозореца на общежитието си. Но тъй като е книга – можете да си я купите, или даже – прочетете напълно свободно в онова страшилище за родните издателства, демонът-бог Читанка, предоставено там в ясно съзнание и чист разум директно от автора. Защото някои истории, придобили легендарния статут на „това май съм го сънувал някога“ трябва да бъдат прочетени все някога в живота на интересуващия се от нереална литература читател.

От дарк фентъзи с участието на демони и богове, през кратки етюди, посветено на онова в мрака на детската стая, отдавна завоювало съвсем корпорална форма с доста зъби по нея, до красиви тъмни приказки за дълбини и паяжини от мечти, и чисто футуристични кошмари където реалността е най-големия възможен страх. Богатството от сюжети с уникални моменти на осмисляне на събитията до степен на практическо зяпване пред завъртането на нещата съвсем в неочакваната лента на вероятностите си е запазена марка на Явор, уловима още от първите му разкази, и ще си остане устойчивото впечатление за каквото излезе изпод технологично надстроеното му до клавиатура творческо перо.

Изящно колекционерско съкровище за феновете на добрата фантазия, и почитатели на тайнственото общество Лазарус, членовете на които вероятно отдавна са си продали душата на Ктхулу и компания, щото иначе няма как да думосъздават такива уникални текстове. С огромно нетърпение очаквам не само следващите истории на Явор, а и изненадите на учредителите на култа към лошо гледащото членестоного, и най-вече трибютът към непрежалимия Адриан Лазаровски, какъвто е просто задължително да има. Защото някои истории никога не трябва да бъдат забравяни.

Advertisements

Home sweet home

d18fd0b2d0bed180-d186d0b0d0bdd0b5d0b2-e2809ehome-sweet-homee2809c

Обичам тематичните сборници, съставени с много мисъл, внимателно подредба на текстовете и изграждането на една обща рамка, внушаваща в случая мета-креативна философия чрез фасетите на десетки различни извънземни погледи, устремени към нас, планетата ни или просто бъдещето на вселената като цяло. Явор Цанев отново успя да ме изненада, поднасяйки едно трудно упражнение по междугалактически стил, правейки ме съпричастна към живота в толкова неразбираемите му космически форми, че в един момент не става много ясно дали сме окупатори или окупирани, и толкова лошо ли е всъщност да ни изяде меко- мъркащо персийско килимче или пухкава къщичка, миришеща на мекички с ягодово сладко.

Да, очаквайте неочакваното, но горе-долу – ако нещо е много мило и сладко, то обичайно има осемнадесет реда зъби и страст към човешко месце. Ще разберете за древната война между две опасни извънземни нации, твърде много наприличващи на роднини на Том и Джери; ще присъствате на много откачено парти, което буквално маха глави, макар че накрая става малко конфузно, или ще се въплътите в необичайна форма, която най-вече ще е фиркана до козирката, но пък ще оцените разни процеси като пълнене и изпразване от съвсем друга гледна точка. Звучи колкото странно-абсурдно, и толкова неустоимо- любопитно, и този сборник ще си го препрочитам често, възкликвайки на отмерени интервали „Хайде стига,бе, как ти хрумна точно това!“

Колебаете ли се още да се срещнете с малко твърде окосмената годеница на варварина, страхуващия се от тъмното дракон, или демончето – двойкаджия по дисциплина скъсване на човешки нерви? Не се ли изкушавате за кратка разходка покрай морето от мечове, да поседнете на кафенце с последния Маклауд около Коледа, или да пошпионирате несъществуващия дракус през погледа на още по-невъзможен таласъм? Гарантирам ви, че няма да почувствате и за секунда дори повей на дежа-вю, на мисли от типа „това някой друг май го беше написал по-добре“, или каквото и да било недоволство от преексплоатация на познати сюжети – такива неща просто няма. Подгответе за изключително качествена кратка проза, изумителни в новаторството си идеи, и многократно плясване по челото в изблик на читателско обожание. И да, наистина, ама съвсем така наистина е толкова добро. И знам, че го казвам често, но това не пречи да е винаги вярно.

Необходими ангели

Явор Цанев

17726532

Нека почна с уточнението, че съвсем, ама съвсем нищичко не разбирам от поезия. Е, като малка разбира се съм опитвала да пиша разни многостишия, обикновено изключително далече от разни работи като ритъм, рими или постройка, посветени на плеядите от гаджета еднодневки, изпълнили бурната ми, но не особено весела младост. Та когато се докосна до някоя стихосбирка, независимо дали говорим за Вазов, Емили Дикинсън или Явор Цанев – ами вдигам неясно рамене, и оставям умните работи на колегите поето-критици. Аз мога да спомена само някои факти, които дори и такъв анти фен на великите музи може да разбере.

Явор е страхотен майстор на късия разказ, особено когато същият е наситен с хорър и невероятностни елементи, един от любимците ми наравно с Бранимир и Сивов. Сюжетите са, разбира се, не по-малко драматични и в мерената реч, като успях да забележа няколко орди мъртъвци, самоосакатяващи се творци, повръщащи в канавката богове и едно-две ята гарвани. В края има и по моему доста добри преводи на Блейк, Дикинсън и По, които ако сте в двайсетте си –  със сигурност я ще си ги татуирате някъде, или поне ще си ги сложите като статус за деня. Усеща се зловещата атмосфера, леката отчаяна безбожност и слабата надежда за по-доброто или поне нищото отвъд. Приятно четиво за романтичен морски бряг по залез, а ако разбирах поне мъничко от поезия, даже си мисля че щях да пиша цвилеща ода в рими по случая. Но засега мога само да кажа искрено на Явор – мисля че си направил нещо страхотно, което аз никога не мога да създам. Та , предполагам – давай в този дух, и се надявам на някой по-дългичък проект в обзорното животобъдеще за таквиз душевно куцукащи неразбирачи като мен.

Слънчогледите

Явор Цанев

22590452

Това е третия сборник на Явор Цанев, който имам удоволствието да открия, и за мое огромно допълнително задоволство виждам постоянно подобряване в качеството и неизтощимо богатство на добри идеи, страхотна атмосфера и все такава непредвидими финали. Не мисля, че Явор има слаб текст досега, или поне не ми е попадал, а аз си знам за колко малко българоговорящи автори мога да направя такова почти-компетентно изявление. Новите принцове и принцеси на кошмарите ви се нареждат в плътна редица зад поле със слънчогледи, които не са много добре настроени към люпенето на техните малки по мачове и кина. Идват ви на гости сукуби и вампири, ментални войни и надпространствени нинджи,  божествени бради – хаарпове и ключове към измерения пълни с изроди, вещици, убийци, самоубийци, иманяри, цигани събирачи на извънземни железа и канибали по принуда. И още много образи, за които не сте си и помисляли до момента, в който към вас полети някоя добре насочена брадва или чифт подострени кучешки резци.

Изключително приятни за четене на път, в метро, автобус или на терасата под лятното слънце, когато го има, ако търсите наистина добро четиво за хубавите моменти на отмора, но все пак не искате да си запълвате времето с разни блудкави щуротийки, то Слънчогледите са вашите нови най-добри приятели, идеални за колекцията ми от добро българско фентъзи и фантастика. И ще стискам палци за нов сборник скоро или може би за някой роман или цикъл от по-длъжки новели, ще ми се даже нещичко в дарк фентъзи сетинг, ама нали знаете, гладните кокошки и прочие. С две думи  – не пропускайте един страхотен автор, пишещ и плашещ на родния ви език.

 

Вино за мъртвите

Явор Цанев

13-10-22-18367_1

Явор отново изненадва , и то страшно приятно, с още по-добри разкази в мистичната посока.  В сравнение с невероятния си ноарен дебют Страноприемницата, бялата, привидно почти дружелюбна книжка с гарвана на По на корицата, ще ви завърти в още по-тъмни дълбини на зловещата ни реалност и плашещата нереалност зад порите на здрачния ден, оставяйки ви стреснати и очаровани от силата на идеите и майсторското им поднасяне в действителност доста трудната за работа умерено кратка форма.

Плашещо умни гарвани на върха на хранителната верига, смущаващо практични бабички, оползотворяващи улични животни и паднали хора по свръхефективен начин, най-добрия начин за борба срещу ефекта на изчезващите майстори по ремонтите. Истории за психопати, извънземни, несретници, лешояди – чудовища. Най-злият герой се оказва обичайния смотан съсед, кучетата и котките се потвърждават като единственото спасение и връзка с вътрешното аз  насред притискащия свят, а тъмнината никога не носи нищо добро.

С ръка на сърцето мога да кажа, че не успях да предвидя финала дори на една – единствена история. Стилът е стегнат, но все пак някак си магично – сладкодумен, независимо дали когато говори за злото в реалността, или за наказанията на призраците, подивелите животни или духовете от отвъдното. Страхотни идеи с майсторско изпълнение.

Да не пропусна да отбележа и новия брой на Дракус, в който злокобните истории изобилстват и страхуват доста впечатляващо  качествено. Ако някой ви каже, че няма добри български автори, които да пишат не за наркотици, секс и перчене на мускули, а за нещо достатъчно смислено, че да ви накара да извършите онова позабравено движение в мозъчната кора наречено мислене – не му вярвайте. Явор Цанев е страшно добър, направо страховито добър, както и почти всички автори, които подбира за участие в списанието си. Не пропускайте да потръпнете от ужас качествено.

 

Странноприемницата

Явор Цанев

images

Странноприемницата на Явор приема съновидения всякакви – и кървави кошмари на невръстни душегубци, и необясними въплъщения в тела нечовешки, и бленувания за безбрежни дълбини, погъщащи жадно попадналия ненавременен пътник в обятията си. Красив език, плътно ноарен, хващаш за гушата и прокарващ бръснача по вените с почти нежна топлота. Проблясъци в мрака, прогарящи образи и оставящи замрял в гърлото писък и разширени до експлозия зеници. Хем невъзможни, хем изключително ежедневно абсурдни, историите започват от нищото с призрачен апломб и след удар в слънчевия сплит, излитат през прозореца с диви крясъци. Макар и кратки, текстовете са силни и оставящи спомени далеч след затварянето на многобещаващата черна корица. А спомени какви ли не…

Чудовища и таласъми, призраци, демони и древни богове – кръвопийци, отлитащи от земната си обвивка души, странстващи духове, умиращи романтични аеронавти и красиви самоприношаващи се ловци на бисери в името на съвършенството. Всичко, което не очаквате , така както най-малкото мислите , че е възможно, с герои, за които не можете да си и помечтаете или посънувате дори понякога. Влюбени кълбовидни мълнии, ядящ скъпоценния си товар предтеча на Ной, омагьосващо слънце, жадно за кръв. Думи – етюди, съноразкъсвания на живо, безизходна меланхолия. Твърде много от тъмнината на душата в така привидно кратки текстове. А многоточията са там напълно уместно – точиците се опитват да доразкажат историите и бързат да доведат поне частица топлина през мрачните прозорци на книжния дом на тихите стонове, така че ги ценете и ползвайте частиците секунди в тяхна компания за глътка въздух. Твърде често няма да ви достига.