Доктор Проктор и големия банков обир

Ю Несбьо

200713_b

Ю продължава да мачка в детския свят, като ме хваща сериозно страх какви ги сипе върху възрастните, тъй като подрастващите никак не са пощадени откъм трупове, побоища, чудовищни анаконди и реална опасност за живота на невръстни хлапета, които се измъкват на един косъм невъзможност от напълно сигурна смърт.

Доктор Проктор, Лисе и Бюле се отправят на тайна мисия, подкрепени от малоумни тайни агенти в стил Мистър Бийн, която ги отвежда в добрия стар Лондон, и ги сблъсква с банда безскрупулни обирджии, обичащи да произвеждат пармезан като нарязват петичките на жертвите си с наострени карти за игра. И после и останалата част от горкия човечец отива на дреб, и не е ясно кой го яде, но със сигурност ще е нещо за онези кулинарни варвари италианците. Но въпреки гурме наклонностите на престъпния свят, майката в семейството татуирани дебеланковци е същинския тартор и хич не я бива в кухнята, ако и да се вдъхновява от Ханибал Лектър, никога няма да стигне таланта му в обработка на човешките наситени мазнини.

Изключително динамично приключение, със страхотно черно като безлунна нощ чувство за хумор, невероятно адаптивни и радващи в своята приказна уникалност главни герои, и онова невероятно нордическо атмосферично чудо, което прави разликата между почти бездушното хамериканско книжно производство на конвейр, и оригиналното фантастично-фентъзийно-откачено нещо, което братята викинги произвеждат в топлите си хижички насред диви бури някъде в пустошта. Да, да, вероятно човекът си пише в свръх модерен апартамент, обзаведен от Икеа, но нека си представя малко по-мистична творческа атмосфера, пък.

Ако търсите наистина чудесно и изпипано в шантавостта си четиво не само за децата си, но и за самите вас – доктор Проктор ви доставя нещо като сюрреалистичен хорър, весел трилър, хухавелска приказка за възрастни и умни деца в едно, което е като огромна бисквитена торта с ягодов крем като от едно време за ума. Нямам достатъчно крайници да вдигна за подстрекаване на незабавната покупка на Несбьо, но си представете, че го правя, като едновременно с това вея помпони, скачам на един крак и пея Марсилезата, щото защо не. Децата, израсли със това северно чувство за хумор ще станат най-прекрасните, мислещи и забавни възрастни. Инвестирайте в шашавоста 🙂

Advertisements

Доктор Проктор спасява света от гибел, може би

Ю Несбьо

193368_b

Откачената детска поредица с хорър елементи на странния Ю Несбьо продължава с нова безумна история, в която над света са разтворили лигави челюсти лунните хамелеони – нещо като маймуни с множество хемороиди на показ, които могат да се превръщат в хора, предмети и прочие, като можеш да ги отличиш само по разните граматични грешки, като ползване на шт, и вместо е, и окончанието за тъпанари ий за множествено число. Добре де, последното не е безусловно упоменато, но според мен трябва, защото е далеч по-дразнещо от всички изпуснати запетайки, грешни пълни и непълни членове, че даже и вездесъщата чатърска замяна на ъ-то с а наведнъж. Може би ви звучи абсурдно точно аз, дето използвам граматиката и езиковата база на българския език по доста творчески начин, да се заяждам за разни такива дреболии, но и аз си имам границите на търпение към бягането от часове по БЕЛ. Ама за Несбьо да ви разкажа още нещо, въпреки че ако сте чели и една негова книга, няма как да не му станете див фен.

Рижото генийче Бюле, тъжната аутсайдерка Лисе и откровено странният доктор Проктор са единствената преграда между бъдещето на човечеството и един огромен гофретник, пригоден за хуманоиден пълнеж по случай купонче с населяващите Луната кръвожадни хамелеони. Въпреки хипнотизираното общество, което и в нормално състояние, дори и имайки предвид обичайната широка скроеност на северните народи относно различните, на нашият екип ще му се наложи да преминава необятни заледени територии, да се катери по опънати жици над реки пълни с какви ли не чудовища, да се промъкват в гръб на човеконенавистни маймуняци, с особен вкус към вафли в сос от човешка кръвчица – въобще обичайните приключения на ръба, където опасността от това всички да свършат на парчета е много по-реална от тази в повечето хорър книжки, за които се сетите.

Имаме и човек- жаба, самотен крал в изгнание, хорови конкурси, гениален паяк и добрата стара канална анаконда пак си е тук, за да сложи зловещия, но изпълнен с положителни емоции финал по нордически. За пръв път влизаме малко повече в личните територии на двете хлапета – непризнати спасители на цивилизации, и картинката естествено не е никак, никак розова. Разбито семейство; зле прикрита омраза между членовете на фамилията, лишени от каквато и да било емоционална интелигентност; намеци не просто за жестокост, а за вероятна болест на ума – това е бекграунда зад вечната усмивка, нестихващ оптимизъм и безгрижно чувство за хумор на рижото чуденце Бюле. Непригодност за адаптиране към връстниците; силно подчертана задушаваща патриархалност; потиснато емоционално разцъфване пък стоят зад плашливата неадекватност на Лисе. И все пак, кой е казал, че супер героите трябва да бъдат щастливи, не – просто е нужно да са отчаяни и да вярват, че може би няма кой друг да свърши това, което съдбата поставя пред тях. Ю възпитава децата по уникален начин, на ръба на ужаса, недоумението и локалните особености на сюжета, но все пак някои неща универсално преминават страниците и вменяват нещо повече в умовете на малките читатели, нещо, което на възрастните ни липсва ежедневно, а именно – смелост. Защото понякога няма никой друг между теб и края на света.

Доктор Проктор и ваната на времето

Ю Несбьо

190070_b

С господин Ю се срещаме все по повод детските му книги, тъй като тези за възрастни подозирам, че ще ми дойдат твърде, твърде реалистични за все така изфентазирания ми вкус. Но да сложиш историите за доктор Проктор и нестройният му екип от съседчета в графата детска литература , или значи , че нещо са отпуснали юздите на родителската цензура, която иска да маха негрите от Пипи, вълка от Червената шапчица и Хук от Питър Пан,  или че децата ни са малки чудовища, жадни за кръв и справедливи наказания по крумски. Щото Ю не вкарва лошите в затвора, където да изгният, или да се поправят съобразно постулатите на демократичната европейска правозащитна система, ами ги хвърля на лъвовете, или ги оставя някой слон да им седне на динестите кратуни, или просто ги опича живи на бавен бензинен огън. След което децата се усмихват щастливо и заспиват в легълцата си с усещането, че и днес са спасили деня.

Ако не сте подготвени за странния господин Ю, очевидно кръстен на дядо У и баба Я, ще си казвате и други къси думички като Яя, Еха, Опа, и най-вече ВТФ докато четете невероятно грозно илюстрираната с очевидна злоба и омраза към изкуството книжка. Щото когато на някой му идва отвътре да опише как някой са го разфасовали детайлно и после извършителят бива хванат достатъчно бавно, че да се прояви още няколко пъти на бис – явно тази нотка ще я има и в писмото до леля му на село да речем, или в списъка с покупки – просто добрите автори имат почерк, който издълбават де що видят в писанията си, за да ги разпознават феновете, може би. Или защото са просто сик енд туистед, зависи от гледната точка.

Та след измислянето на върховния пърдящ прах, доктор Проктор вдиха левъла на изобретенията си, и създава вана за пътуване във времето, активираща се от ягодов сапун и мисъл за конкретна дата и място. Използва я по лични користни нужди – а именно да намери любовта на живота си, загубена в нелека схватка с капиталистическия – мутренски строй на хората хипопотами, обичащи да се возят в черни лимузини с ескорт от НСС, НСО или както там е местната охранителна власт. Но нещо се издънва в поредицата от спираловидно натрупващи се събития, и дребния риж многознайко от къщата вляво и спечената сдухана девойчица от къщата вдясно биват призовани да спасяват света. Или поне задните части на доктора. И се почва едно скачане във френските ширини между времена, местности и исторически личности като Жана Д’арк, Тур дьо Франс, Айфеловата кула, Ватерло, Бастилията, и каквото друго там им беше важно на франсетата. Помежду другото , наред с шегите и закачките, се разиграва и една неосъществена любовна драма, бунт срещу плутокрацията и възвисяване на интелектуалщината, плюс една купчинка трупове на заден фон, като за някои от падналите герои наистина се опулвате неразбиращо, чудейки се Мартин ли четете, или някой друг геройомразещ творец.

Основните изводи – ако сте лош – ще мрете; ако сте лош , ама се разкаете – ще направите нещо добро, ще мрете, и после ще ви спомнят с добро; а ако сте добър, дори и умерено тъп, страхлив или природно неориентиран – победата е ваша. Хубаво е да се работи по ясни правила. За който не е разбрал – Несбьо е страхотен алтернативен автор, който не мога да препоръчам на деца, но на родители с малко изчанчени вкусове – веднага и задължително. Хем е леко инфантилно, хем и съвсем възрастово прилично по някакви неясни закони. Така е то със странните книги, които не разбирате как така сте се навили да ги прочетете, а не сте усетили как сте затрили часове в тях. Магия.

Пръц-прахът на доктор Проктор

Ю Несбьо

295

Там някъде далече на север, сред красиви ледени фиорди, два часа слънце годишно и русокоси дружелюбни гиганти, се раждат странни истории, така далечни от обичайното ни злободневие, и все пак реалистично – невъзможни, и добре възпитаващи подрастващите в анти – агресия чрез най-добрия начин – а именно агресорите биват или фраснати от капак на излетяла шахта или погълнати живи от боа анаконда. Звучи малко зловещо, признавам. Но е написано толкова усмихнато, сякаш най-ведрото синеоко дете на света пристъпва към вас с покрит със засъхнала кръв месарски нож и ви чурулика добросъвестно  нещо за политически некоректна справедливост.

Спокойно , няма такава сцена, просто усещане.

Все пак не говорим за някакъв извратен хорър. А само за много приятен текст, напомнящ ми някак за Кестнеровите истории за малкия мъж и малката мис – едновременно книжки за възрастни и за деца, където приключенията са безопасни, най-страшния затвор е всъщност кротко яйцевидно местенце с шарени книжки, а пръцкането ( да не се бърка с пърденето ), се превръща от детско забавление в национална гордост. Не се бъркайте от заглавието – няма нищо гнусно или фекализантно в цялото туй преекспонирано пръцкане, важен е звука и подемната сила, която може да те запрати кикотещ се в атмосферата.

Само че предполагам децата – читатели ще тренират спортно пръцкотене с месеци след тази книжка, което може и да е забавно за тях, но едва ли за техните родители. Имайте едно наум – Ю ви е подготвил чудесна усмихваща история, но със скрит ефект върху впечатлителните умове. Та внимавайте за летящи подпръцкващи наследници, кискащи се със седмици. Пръцкането е най-старата шега на света и някак си никога не излиза от мода. Човещинка ще.